Определение № 152 от 30.12.2024, Районен съд - Радомир

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Радомир, 30.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Частно наказателно дело № 20241730200376 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.213, ал.4 и ал.5 НПК.

С постановление на прокурор при РП – П. по пр. пр. №./22.08.2024 на РП – П., ТО – Р., е отказано да бъде образувано досъдебно производство и е прекратена прокурорска преписка № ./2024 г. по описа на РП- П..

С постановление от 14.11.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - П., е потвърдено постановлението за отказ да се досъдебно производство на прокурора от Районна прокуратура, с което е прекратена преписка № ./2024 г. по описа на РП – П., като е оставена бeз еважение жалбата на Т. П. Д..

Срещу постановлението на Окръжна прокуратура - П. на 27.11.2024 г. е постъпила жалба от Т. П. Д..

Жалбата е подадена в срок, поради което се дължи произнасяне по същество.

След като се запозна с материалите по делото и по описа на РУ- Радомир, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Преписка рег. № ./23 г. по описа на Районна прокуратура – П., ТО- Р., е образувана по повод извършена проверка по сигнал на Т. П. Д. /йеромонах Й./, в която са изложени твърдения за саморазправа във връзка е намерението на няколко лица да живеят в стопанисвания от него манастир „Св. Й. П.“ /Ж. манастир/.

По преписката била извършена проверка, при която били снети обяснения от Т.

П. Д., С. А. А., И. И. А., В.И. Д., З. Г. Г., Е.Е. Г.а, Й. Т.. В. и Т. Х. Х..

В хода на проверката било установено, че със Заповед № 305 от 23.12.2021 г. на Митрополит софийски и патриарх български - Т. П. Д. /йеромонах Йосиф/ бил назначен за И.на Ж. манастир „Св. Й.П.“, находят се в село Ж. общ. З., обл. П..

1

След назначаването на Т. Д. за игумен някои от църковните служители, подкрепяни от някои миряни, не били съгласни с назначеното му на тази длъжност. По повод на това през годините отношенията на Д. с тези лица, сред които били Х. М. /архимандрит Н./, както и С. А. /епископ К./, се влошили. Във връзка с това в РП - П. били образувани пр. пр, № 732/2024 г. и пр. пр. № 655/2024 г. по описа на същата прокуратура, които били прекратени с постановления за отказ да се образува досъдебно производство. По така посочените преписки били водени проверки във връзка с намерението на арх. Никанор да се настани да живее в манастира без съгласието на игумена през месец февруари 2024 г., както и във връзка с твърдения за съмнителни отношения на йеромонах Й. с лице от същия пол като него.

Междувременно в социалните мрежи в интернет от профил с име „A.N.“ били публикувани публикации във връзка с изразено несъгласие с управлението на Ж. манастир.

На 13.07.2024 г. в манастира в село Ж. се появили няколко миряни, като с тях бил и епископ К.. Същите влезли и се настанили в трапезарията на манастира с желание да останат там и най - вече йеромонах Й. като игумен да приеме епископ К. да живее там, тъй като нямало къде да живее. Лицата, които придружавали К. били - Ив. И.А., В. И. Д., З.Г. .Г., Е. Е. Г., Й. Т.ов В. и Т. Х. Х.. Когато йеромонах Й. разбрал за намерения на тези лица той явно заявил несъгласието си, в качеството на игумен на манастира, но лицата отказали да уважат желанието му да напуснат пределите на манастира. По повод на това йеромонах Й. поискал съдействие от органите на реда. Междувременно между него и лицата възникнал словесен конфликт, който той записал на видео с личния си мобилен телефон. Тъй като някои от лицата не желаели той да прави запис освен словесния конфликт се стигнало до там, че едно от лицата успяло да му вземе мобилния телефон от ръцете и да изтрие направените записи, които впоследствие били възстановени, след като йеромонах Йосиф получил обратно мобилното си устройство.

По повод на подадения сигнал на място пристигнали полицейски служители, а епископ Касиан и придружаващите го лица напуснали пределите на манастира. По повод на случилото се била извършена проверка и била образувана прокурорската преписка.

В хода на проверката по реда на чл.64 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ спрямо С. А. А., И. И. А., В. И. Д., З.Г. Г., Е. Е. Г., Й. Т..В. и Т. Х. Х. били съставени писмени разпореждания.

В хода на проверката са снети сведения от Т. Д., в които същият заявява, че по време на словесния конфликт му отправяли закани, че ще му счупят телефона и че ще го бият, смачкат и оправят. Също така заявява, че в социалните мрежи се разпространяват неверни твърдения за него, с които го клеветят.

В хода на проверката Д. е предал видеозаписи от случилото се, като при преглед на същите твърдените словесни закани не се установили, но се установило, че в действителност телефонът му е взет от ръцете с цел да бъдат изтрити видеозаписите, като именно на тях се чува, че трябва да му го вземат, за да ги изтрият.

2

При така установената фактическа обстановка прокурорът от Районна прокуратура – П., ТО – Р., е достигнал до извода, чс в случая не са налице данни за извършени престъпления по чл.144, ал.3, чл.128, чл.129, 131 чл.143, ал.1 и чл.325 и 323 НК.

За да достигне до този извод прокурорът се е аргументирал по следния начин:

За евентуално извършено престъпление по чл.144, ал.3, т.1 във вр. с ал.1 от НК.

Липсват доказателства, от които да се напрви категоричен и обоснован извод спрямо йеромонах Й. да са отправени сочените закани с убийство. Фигурират единствено доказателства в насока отправяне на закани за чупене на телефона и спрямо личността на пострадалия, без да е налице зъкънъ с убийство. В този смисъл прокурорът е достигнал до извода, че се отнася до евентуално извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК, като сочените думи не биха могли да се квалифицират като закана с убийство по смисъла на чл.144, ал.З, т.1 от НК, а евентуално като закана против телесната неприкосновеност и имота, т.е. против личността и имота по смисъла на ал.1 на чл.144 от НК. Същото престъпление, съгласно чл.161, ал.1 НК, се преследва по тъжба на пострадалия.

По отношение на евентуално извършено престъпление по чл.128 и чл.129 НК.

Прокурорът е достигнал до извода, че не са налице каквито и да било данни за причиняване на телесна повреда. Би могло да се допусне единствено причиняване на болка при отнемане на телефона, представляваща неприятно усещане, но същото телесно увреждане не съставлява такова, което по медико -биологичен признак да съставляват средна или тежка телесна повреда по смисъла на чл.129 и чл.128 от НК.

За престъплението по чл.325 НК.

Според прокурора, за да бъде налице хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от НК, е необходимо осъществяването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Хулиганството по своята същност е едно обективно несъответствие на определено поведение с установения обществен ред, при което с действията си деецът демонстрира грубо и явно незачитане, на обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.325, ал.1 от НК е осъществимо единствено чрез действия отправяне на псувни, викане, крещене, нанасяне на удари, обиди, заплюване. буйстване, ругаене и други подобни. От обективна страна е необходимо да има известно наслагване на тези действия от една страна, за да се разграничи хулиганството като престъпление от дребното хулиганство, преследвано по административен ред по Указа за борба с дребното хулиганството (при което не се изисква грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото - P.432-72-I, и което поради това е със значително по - ниска степен на обществена опасност), и от друга страна, за да се разграничи от други престъпления като обида и лека телесна повреда напр. ако е налице хулиганство, то в зависимост от конкретните фактически обстоятелства би могло да погълне тези престъпления. Двата определящи признака на посоченото престъпление — да са 3 осъществени непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и едновременно с това изразяват явно неуважение към обществото, трябва да бъдат дадени кумулативно и да притежават известна по-висока степен на обществена опасност, която да характеризира деянието като престъпление. Предвид изложеното, според прокурора, подобни данни не са събрани в хода на извършената проверка.

Всяка противоабществена проява, каквато е и несъобразеното с обществения ред поведение, възмущава гражданите и заслужава да бъде укорена, а деецът наказан. Видът и формата на този укор, респ. наказанието, което деецът следва да понесе обаче, се определят от характера и степента на обществена опасност на самата проява. Провеждането на наказателно производство, ангажирането на наказателната отговорност и налагането на наказание за извършено престъпление тю НК представляват най-тежката по вид държавна принуда. В хода на проверката, според прокураро, не са събрани данни за деяния, които по своя характер и вид да застрашава или уврежда обществения ред до степен, която да обуслови необходимост от налагане на наказание по смисъла на НК.

Според прокурора, доколкото се твърди, че за вземане на телефона е упражнена физическа сила, то следва да се отбележи, че в материалите по преписката, не са налице никакви данни от които да би могъл да се направи извод за евентуално осъществен състав на престъпление против собствеността, включително и грабеж, тъй като от данните по преписката категорично се установи, че намерението ка тези лица, които са взели телефона не е било да своят веща, а единствено да изтрият видеозаписите на които са заснето, защото не били съгласни със заснемането. След което върнали телефона.

В горния смисъл е достигнато до извода, че твърдяното телесно увреждане не би могло да удовлетвори и състава на престъпление по на чл. 131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130 от НК, т.е, от данните по преписката не би могъл да се направи извод, че евентуално причиненото телесно увреждане е в резултат на „хулигански подбуди’'.

Според прокурора не са налице данни и за оказана принуда по смисъла на чл.143 от НК, тъй като за осъществяване на този състав на престъпление от обективна страна е необходимо наказателноотговорно лице по смисъла на чл.31 от НК противоправно да мотивира друго лице /пострадалия/ към поведение, което това лице не желае, като въздействие върху психиката на пострадалото лице - чрез използване на сила, заплашване или злоупотреба с власт. От субективна страна принудата може да се осъществи само при форма на вината пряк умисъл - деецът грябва да съзнава, че чрез принуда оказва въздействие върху личността на пострадалия, 3a да го мотивира към определено поведение, което е нежелано от пострадалия. Oт данните по преписката категорично се установило, че йеромонах Й. не е бил мотивиран във връзка с осъщественото спрямо него физическо съприкосновение, тъй като телефонът му бил издърпан от ръцете и той не го е дал доброволно, т.е. физическото съприкосновение с него не е въздействало на психиката му и не го е мотивирала към поведение, което е желаел деецът. Дори от данните по преписката може да се направи извод, че от субективна страна с осъщественото физическо съприкосновение деецът не е целял да въздейства на психиката на йеромонах Йосиф, а 4 напротив, просто да вземе телефона.

В допълнение е отбелязано, че дори и да са налице данни в тази насока, то установените в хода на проверката данни биха разкрили характеристиките на чл.9, ал 2 НК във втората му алтернатива — обществената опасност на деянието би била явно незначителна. В тази насока е отбелязано, че се отнася до влошени отношения, като от записите е видно, че по словесния конфликт е изпълнен с емоционален заряд, а и липсват каквито и да е данни в резултат на физическото съприкосновение на йеромонах Йосиф да са причинени някакви видим травматични увреждания, т.е. касае се за евентуална упражнена сила с изключително нисък интензитет.

Относно твърденията за клеветнически твърдения в социалните мрежи прокурорът се е произнесъл, че не са налице данни за престъпление от общ харакщтер, тъй като клевета по смисъла на чл.147 ГПК се преследва по тъжба на пострадалия, съгласно чл.161, ал.1 НК.