Решение № 748 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100514352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК

Образувано е по жалба с вх. № 1541/18.07.2023 г. по регистъра на ЧСИ С. С., рег. № 859, подадена от длъжника С. Й. С., чрез адв. Б., срещу постановление с изх. № 03.07.2023 г. по изпълнително дело № 154/2022 г., с което е постановено възобновяване на принудителното изпълнение по делото, изискана е внесената по сметка на съд гаранция в размер на 14223.27 лв и е продължено изпълнението за разликата над погасения размер на задължението – а именно: за законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2022 г., както и за приетите разноски в размер на: 144 лева /авансови такси/, 60 лева – допълнителни разноски, 1459.85 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Жалбоподателят сочи, като конкретизира с молба от 29.01.2024 г., че обжалва акта на съдебния изпълнител в цялост, досежно всички негови части и по отношение на всички такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.

Намира постановлението за неправилно и незаконосъобразно с искане за неговата отмяна. Твърди, че не е надлежно уведомен за изпълнението по делото, че събираните от съдебния изпълнител такси са без посочено правно основание, а приетия размер на адвокатското възнаграждение – прекомерен и подлежащ на намаляване.

Взискателят „С.Б. 12“ ЕООД е подал възражение в законоустановения срок с подробни аргументи за недопустимост и неоснователност на жалба.

Излага съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение кореспондира с обема на процесуални действия, извършени от представителя и с действителната правна сложност на делото, поради което не се явява 1 прекомерен. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

В представените към жалбата мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител също излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на постъпилата жалба. Посочва, че всички обикновени такси по изпълнителното дело са начислени за реално извършени действия и в размера, посочен в ТТРЗЧСИ. Относно размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение посочва, че същият е съобразен с представените от взискателя доказателства за реалното му заплащане.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 154/2022 г. по описа на ЧСИ С. С. е образувано на 03.05.2022 г. по молба на взискателя - „С.Б. 12“ ООД срещу С. Й. С. въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2022 г. по гр.д. № 10376/2020 по описа на СГС.

С разпореждане за образувано на изпълнителното дело съдебният изпълнител е определил авансови такси в размер на 144 лева, постановил е извършване на имущественото съС.ие на длъжника, изпращане на покана за доброволно изпълнение, както и налагане на запори на банковите сметки на длъжника, открити в две търговски банки. Приети са за събиране „допълнителни разноски“ в размер на 60 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съгласно представеното по делото адвокатско пълномощно.

С определение № 217/18.05.2022 г. по ч.т.д. № 1069/2022 по описа на ВКС е спряно на основание чл. 282 ГПК изпълнението на невлязлото в сила съдебно решение.

С определение № 50459/28.06.2023 г. по т.д. № 1709/2022 г. на ВКС, въззивното решение не допуснато до касационно обжалване, поради което, в следствие влизането в сила на въззивното решение, взискателят е подал молба до съдебния изпълнител с искане за възобновяване на производството по изпълнителното дело.

След подаване на горната молба, съдебният изпълнител издал обжалваното пред настоящата съдебна инстанция постановление с изх. № 03.07.2023 г. по изпълнително дело № 154/2022 г., с което е постановено възобновяване на принудителното изпълнение по делото, изискана е внесената по сметка на съд гаранция в размер на 14223.27 лв и е продължено изпълнението за разликата над погасения размер на задължението – а именно: за законна лихва върху главницата, считано от 13.05.2022 г., както и за приетите разноски в размер на: 144 лева /авансови такси/, 60 лева – допълнителни разноски, 1459.85 лева – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

2

Жалбата, в частта й, касаеща постановеното от съдебния изпълнител възобновяване на изпълнението по делото и подновяване на изпълнителните действия, се явява недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното, като насочена срещу акт на съдебния изпълнител, непопадащ в изчерпателно предвидените в закона хипотези, в тази й част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

В частта й, касаеща обжалване размера на приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение , жалбата се явява преждевременно предявена, поради липса на произнасяне от страна на съдебния изпълнител с нарочен акт относно направеното от длъжника възражение за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Поради това, и с оглед на приликите, които производството в тази му част разкрива с това по чл. 248 ГПК, настоящият състав намира, че преписката следва да бъде върната на съдебния изпълнител за произнасяне по направеното от длъжника искане, което би подлежало на самостоятелно обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /във връзка, с което би могло да се разгледа и оплакването по повод размер на определената т. 26 от ТТРЗЧСИ/.

В останалата й част, касаеща определените обикновени такси , дължими в изпълнителното производство, жалбата се явява подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в тази й част, жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

Видно от представеното копие на изпълнително дело, процесуалният представител на взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен лист.

Следователно, по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е осъществил поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително производство за събиране на сумата, присъдена на взискателя с приложения към молбата изпълнителен лист, поради което и начислената такса по т. 1 от Тарифата в размер на 24 лв. с ДДС е законосъобразно начислена.

Същият правен извод следва да бъде направен и досежно начислените от съдебния изпълнител такси по точки 2 в размер на 60 лв. с ДДС /за цялостно проучване на имущественото съС.ие на длъжника/, т. 5 в размер на 24 лв. с ДДС / за изготвяне и връчване на съобщението за образувано изпълнително дело до длъжника/, както и два броя такси по т. 9 в размер на 18 лв. с ДДС /за налагане на запор върху вземания на длъжника/.

С оглед на това, платените от взискателя авансови такси в размер на 144 3 лева са начислени от съдебния изпълнител на законово основание и отговарят на действително извършените процесуални действия, поради което, в тази му част, постановлението за разноски се явява правилно.

Незаконосъобразно обаче са начислени допълнителните такси /по т. 31 от ТТРЗЧСИ/ в размер на 60 лв. Съгласно разпоредбата на т. 31 ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0, 50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

В случая по изпълнителното дело остава неясно за кое конкретно действие е начислена сумата от 60 лева, такава обосновка не е изложена и в мотивите към настоящата жалба. Липсва и първичен счетоводен документ, който следва да бъде издаден от съдебния изпълнител с цел удостоверяване извършването на разходи в такъв размер, както липсват и каквито и да е било доказателства по делото за извършване на разноски в посочения размер.

С оглед на това, жалбата в тази й част се явява основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 1541/18.07.2023 г. по регистъра на ЧСИ С. С., рег. № 859, подадена от длъжника С. Й. С., чрез адв. Б., постановление на ЧСИ С. С. с изх. № 03.07.2023 г. по изпълнително дело № 154/2022 г., в частта, с която са приети за събиране допълнителни разноски в размер на 60 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1541/18.07.2023 г. по регистъра на ЧСИ С. С., рег. № 859, подадена от длъжника С. Й. С., чрез адв.

Б., срещу постановление с изх. № 03.07.2023 г. по изпълнително дело № 154/2022 г., в частта, с която е постановено възобновяване на изпълнението по делото и продължаване на изпълнителните действия, като процесуално недопустима, и прекратява производството по делото в тази му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 14352/2023 г. по описа на СГС по постъпилата частна жалба вх. № 1541/18.07.2023г. в частта й, касаеща обжалване размера на приетото за събиране по изпълнително дело № 20228590400154 по описа на ЧСИ С. С., рег. № 859, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

ИЗПРАЩА преписката на ЧСИ С., рег. № 859, за произнасяне по компетентност по постъпилата частна жалба с вх. № 1541/18.07.2023 г. от С.

4

Й. С., в частта й, имаща характер на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване размера на приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение в полза на взискателя „С.Б. 12“ ЕООД.

Решението, в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част, решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5