Решение № 3028 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3028 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330102732 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Н. И. Н. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която е предявен иск за прогласяване на недействителността на клаузата по чл.4,ал.2 от договор за кредит от ********** г., в която е предвидена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляща закона - чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от ********** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 750 лева, при фиксиран лихвен процент от 35 % и ГПР 41.68 %. В чл.4, ал.2 от договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от 339.04 лева. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че уговорената в договора клауза за възнаградителна лихва е недействителна и от там е недействителен целия договор. Наред с това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете по допустимост и основателност. Счита, че ищецът няма интерес да иска прогласяването за нищожна на клаузата за неустойка, доколкото може да предяви осъдителен иск, а и били минали повече от 5 години от сключване на договора и плащанията по същия. Отделно от това счита иска за неоснователни и моли за отхвърлянето му по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по 1 свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за признаване за недействителна клауза за неустойка по чл.4, ал.2 от договора, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 и пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на договора и клаузата за неустойка, поради противоречи на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже валидна неустоечна клауза.

С определение от 26.04.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за кредита № ******* от ********** г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в чл.4, ал.2.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка:

На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 339.04 лв. – чл.4, ал.2 от договора.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

2

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.4, ал.2 от договор за договор за кредит № ******* от ********** г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса, която на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди изцяло.

По делото ищецът се е представлявал от адв. Е. И., която е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Е. И. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Е. И. в размер на 400 лева, което ще й се присъди.

3

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в договор за паричен заем № ******* от ********* г., сключен между Н. И. Н., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – *********************** ДА ЗАПЛАТИ НА Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: ************************************ сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от С. К. – *********************** ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Е. Г. И.а, с личен № **********, вписана в АК – *******, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4