Решение № 14474 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14474 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110115943 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

20.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 15943 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ....в, исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против В. В. И., с ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответникът е ползвал топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. ....., представляващ магазин за хранителни стоки, бивш апартамент № 1, за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г., със сума в общ размер от 1 084,70 лв. Излага твърдения, че ответникът се обогатил за сметка на ищеца, като между страните липсвал сключен договор за доставка на топлинна енергия. Също така твърди, че ответникът не платил дължимата цена за ползвана в обекта топлинна енергия. Навежда доводи относно формиране на количеството топлинна енергия от сумата за отопление с ИРУ, сумата за отопление без ИРУ, сумата за отопление, отдадена от сградна инсталация, сумата за битово горещо водоснабдяване и сумата за услуга „дялово разпределение“. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „....” АД сумата от 1 084,70 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г., с която ответникът се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата молба – 29.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище по съществото на спора.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника дружество В. В. И., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни.

Твърди, че има разминаване между фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, както и между твърденията в исковата молба и представените от ищеца писмени доказателства. Оспорва качеството на небитов клиент, като твърди, че като физическо лице не извършва търговска или друг вид стопанска или промишлена дейност. Също така твърди, че е придобил процесния недвижим имот на 19.11.1999 г., когато е бил малолетен. Оспорва изложените от ищеца твърдения за ползване на процесния имот от ответника през процесния период, както и за реално ползване на топлинна енергия. Твърди, че живее и работи в гр. София от 2014 г. Оспорва снабдяване на имота с отоплителни уреди. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Оспорва писмени доказателства.

Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

2

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения заверен препис от Договор № 1419 от 17.05.2017 г. се установява, че същият е сключен между собствениците/ползвателите на имот в сграда – етажна собственост на адрес: гр. ...., от една страна и от друга страна .... ЕООД, по силата на който страните са се договорили дружеството да извършва услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти в сграда – етажна собственост.

От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 126, том VII, рег. № 8826, дело № 2601 от 19.11.1999 г. на нотариус с рег.

№ 016, действащ в района на РС – Плевен, се установява, че ответникът е придобил чрез сделка покупко-продажба собствеността върху магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. ....., партерен етаж, а от представения заверен препис от извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия се установява, че за същия адрес е открита партида на абонатен № ....

Представените от ищеца заверени препис от фактури и справка не следва да бъдат кредитирани, тъй като се отнасят за имот, собственост на трето лице, чуждо на правния спор.

Като доказателство по делото е приета и представена от ответника служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност и/или от наем или от друго възмездно предоставяне на ползване на права или имущества, издадена от ТД на НАП Плевен.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 1 084,70 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № ..., за периода от месец ноември 2023 г. до месец септември 2024 г. са в размер на 1 084,70 лв. – за главница, формирана от сумите, както следва: 70,43 лв. за сградна инсталация, сумата от 992,31 лв. – БГВ и 21,96 лв. – такси за ФДР, и 65,76 лв. – мораторна лихва до 29.10.2024 г. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, че „....” АД е дружество, което доставя топлинна енергия на 3 сграда в режим на етажна собственост, в която се намира процесния отопляван недвижим имот – магазин за хранителни стоки, находящ се на адрес: гр. ....., на който адрес е открита партида на абонатен № .... По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Спори се за размера на доставената топлинна енергия.

От събраните в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, които съдът прецени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установи по безспорен начин наличие на договорни отношения между страните по делото.

Съобразно с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закон за енергетиката продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

При съобразяване на събраните по делото доказателства за съда се налага извод, че между страните не е бил сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът приема, че през процесния период имотът е бил ползван от ответника.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.

Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обогатяването.

По отношение на периода съдът приема, че ответникът е ползвал процесния отопляван недвижим имот в периода от 01.11.2023 г. до 30.09.2024 г. По делото липсват данни, че трето чуждо на правния спор лице е ползвало процесния отопляван недвижим имот.

Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото лице по съдебно4 счетоводната експертиза дължимата сума за процесния период и за абонатен № ... възлиза на 1 084,70 лв., като липсват данни за извършени плащания на сумата, предмет на настоящото производство.

Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за претендирания размер от 1 084,70 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.

За пълнота на изследването следва да се отбележи, че по делото не бяха представени доказателства от ответника за извършено плащане.

Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението – 29.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 950 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса, сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р