Решение № 260084 от 11.09.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 11.09.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1284 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“- АД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу В.Б.И., с искане съдът да признае на основание чл.124, ал.2 ГПК, че ответницата следва да заплати на ищеца сумата в размер на 771,79 лв.

/седемстотин седемдесет и един лева и 79 ст./ представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.“В. ”, бл**вх**ап**от които главница в размер на 591,15 лв., за месеците юли.2016 г., юли.2017 г.,октомври.2017 г. , включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 180,64лв. за периода от 09.09.2016 г. до 29.10.2019 г.; както и законната лихва върху главницата от 591,15 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Следователно заявената искова претенция по своя характер е осъдителна такава.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

В исковата молба е посочено, че с влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството нямало никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Изрично е описано, че облигаиионноправните взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.

Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.

Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите натоплинна енергия да заплащат месечните дължими СУМИ за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане иа периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.

В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. Представени са извлечение от сметка към дата 29.10.2019 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както и Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***том *дело №***от 17.10.2014 г. на Нотариус И.И..

Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.

Представени са и писмени доказателства към исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез процесуалния й представител- адв. Ф.. В отговора е посочено, на първо място, че счита предявените искове за недопустими, тъй-като съгласно Удостоверение за сключен граждански брак серия № ****** от 15.01.2010г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № **** от 15.01.2010г., В.Б.И. е сключила граждански брак със С.Д.И.на 15.01.2010г., г. и се касае за възмездна сделка по време на брака на ответницата и като страна по делото следва да бъде конституиран и съпругът й С.Д.И., с ЕГН: ********** и с адрес: ***.

С настоящия отговор прави възражение за неконституиран необходим другар по делото- съпругът на ответницата, с който е сключила граждански брак преди придобиване на имота. По делото не са конституирани всички необходими другари на страната на ответника, т.е. ищецът не е предявил иска си срещу всички пасивно легитимирани страни. В този смисъл исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127. ал.1, т.2 от ГПК. Прави възражение за за неконстигуиран необходим другар по делото- съпругът на ответницата, с който е сключила граждански брак преди придобиване на имота. По делото не са конституирани всички необходими другари на страната на ответника, т.е. ищецът не е предявил иска си срещу всички пасивно легитимирани страни. На следващо място, оспорва изцяло предявените претенции, КАКТО ПО ОСНОВАНИЕ, така и по размер. Прави възражение за недължимост на вземанията на дружеството за периода юли 2016г. юли 2017г. и октомври 2017г. включително, поради обстоятелството, че ответницата и ищцового дружество не е било налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за процесния период и относно процесния недвижим имот. находят се в град П., ул. „В.”, бл**вх...В”, ап**Видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот№***том***per. № *** дело №*** от 19.07.2016г.. нотариално заверен от М.М.- Нотариус с район на действие: Районен съд- П., вписана под №***В.Б.И. и съпругът й С.Д.И.са продали процесното жилище на И.М.Й.. Ето защо и ответницата не е била потребител на топлинна енергия за претендирания период. Твърди, че сумите се дължат от новия собственик. Оспорва твърдението, че ответницата е в договорни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот.

Предвид изложеното, облигационното правоотношение е между топлопреносното предприятие и собственика, респективно вещния ползвател на имота, а не между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партидата от друга. Между страните по делото нямало сключен договор за продажба на топлинна енергия, в който да бъде уговорена доставка на същата, както и задължение от страна на доверизелката ми за заплащането й. Т.е. между ищеца и ответника не е възниквала облигационна връзка, по силата на която последният да се явява потребител /клиент/ на ищеца, относно доставена от него топлинна енергия.

Посочва, че съгласно принципа на разпределение на доказателствената тежест в процеса, съгласно чл. 146, т.5 от ГПК, върху ищецът следва да се възложи ДА ДОКАЖЕ по несъмнен и категоричен начин, че топлинната енергия за тонлоснабдяване на жилището, на общите части и за топла вода, са били доставяни от топлоснабдителното дружество на ответника, както и че същият е „потребител“ на ТЕ по смисъла на ЗЕ. С посочването на разпоредбите на Общите условия и цитирането на ЗЕ, не може да се приеме, че претенцията за дължимосг е основателна и доказана. Липсвали каквито и да било доказателства за предоставяна, както се твърди в исковата молба, топлинна енергия, още по- малко се установява от доказателствата към исковата молба, че тази топлоенергия е била ползвана. Оспорва обстоятелството, че е доставяна топлоенергия за процесния период за посочения апартамент, че същата е ползвана от ответницата и респ.. чс основателно не е заплатена на ищцовото дружество.

Оспорва, че дответницата е в договорни отношения с ищеца за доставка на топлоенергия и топла вода за процесния имот и за процесния период- юли 2016г., юли 2017г. и октомври 2017г. включително. Изразява изрично несъгласие с месечните начисления за процесния период. От представеното по делото извлечение от сметка относно неплатени в срок задължения, произтичащи ог доставка на топлинна енергия, твърди, че не ставало ясно, дали действително е подавана цитираната топлоенергия, липсват каквито и да било първични документи относно подаваната мощност към топлоразпределителната система на сградата, която съответно е остойностена по единична цена за единица мярка. Прави възражение и за за изтекла погасителна давност на част от претендираното вземане, а именно за месец юли 2016г.., поради което моли съдът да го отхвърли като погасено по давност.

Оспорва записванията в приложената като доказателство извлечение от сметка за потребявана топлоенергия и оспорвам изцяло факта, че в процесния апартамент е консумирана топлоенергия в посочените в писмените доказателства количества, респ. посочените суми не се дължат. Оспорва предявените искове по основание и размер, и всички приложени към исковата молба документи, включително твърденията на ищеца за наличието, обхвата и приложимостта на Общите условия. Оспорва, че ответницата е собственик на процесното жилище, и че е в договорни отношения с ищеца за доставка на топлоенергия за нроцесния имот и за процесния период.. Дори съдът да приеме, че горното не е основание да отхвърли исковете на ищеца, то заявява, че и ищеца да е сключил договор с лицето избрано по реда на чл. 139. б. б от Закона за енергетиката, то за конкретния случай такъв не е представен по делото и не може да се вземе становище по подобно изявление. Тежестта на доказване съобразно ГПК е у пищовага страна и недоказванего на твърденията и обстоятелствата, на които основава претенциите си. водят до отхвърляне на иска. (чл. 154 от ГПК)

Претендираната сума твърди, че е недължима и съгласно чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006г.. относно ефективността при крайното потребление на енергия и енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО, изискваща сметките да се изготвят от енергоразпредслителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно, въз основа на реалното енергийно потребление, като информацията следва да е предоставена по ясен и разбираем начин. В изпълнение на нормата, месечната сметка следва да осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи и тяхната стойност. Сметките, въз основа на действителното потребление, следва да бъдат изготвяни толкова често, за да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия. В противоречие на тези императивни разпоредби, топлофикационното предприятие изготвяло прогнозни сметки по презумирани количества топлоенергия, която не е била месечно доставяна, месечно измервана и месечно потребена на адреса. Въз основа на лицензионния режим и решението на ДКЕВР, относно месечното отчитане на топлоенергия, сумата е недължима и на това основание, като съставена в нарушение на законовите изисквания.С оглед гореизложеното счита, че ищецът не е доказал претенцията си, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Разпечатката съдържа 27 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3015520-6001-4fc0-892a-30f6174ce0a5