Определение № 17663 от 19.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6925/2026
- Вид
- Определение № 17663
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- Десислава Борисова Николова, Атанас Стефанов Караиванов, Виолета Йовчева
Цитирани разпоредби
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 531, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 577, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24 · Закон за наследството
- чл. 25 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 27 · Закон за наследството
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 112 · Закон за собствеността
- чл. 112, б. "а" · Закон за собствеността
- чл. 112, б. "и" · Закон за собствеността
- чл. 118 · Кодекс на международното частно право
- чл. 119 · Кодекс на международното частно право
- чл. 69 · Кодекс на международното частно право
- чл. 90, ал. 2 · Кодекс на международното частно право
- чл. 32а · Правилник за вписванията
- чл. 32а, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл. 32а, ал. 4 · Правилник за вписванията
- чл. 3, ал. 1 · Правилник за вписванията
- чл. 4 · Правилник за вписванията
- чл. 4, б. "а" · Правилник за вписванията
- чл. 4, б. "к" · Правилник за вписванията
- чл. 6 · Правилник за вписванията
- чл. 8, ал. 2 · Правилник за вписванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17663 гр. София, 19.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Б. Николова
Членове:
Виолета Йовчева
Атанас Ст. Караиванов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Караиванов Въззивно частно гражданско дело № 20261100506925 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл. 577 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-54 от 25.06.2026 г. по описа на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията, гр. София от адвокат К.Е.Д., вписана в САК, в качеството на пълномощник на Д. Н. М. с ЕГН:
**********, А.М. Г.-В., родена на ********** г. и д-р Б. Х., родена на ********** г., които са наследници и изпълнители по завещание на Д.К. срещу Определение № 597 от 17.06.2026 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписването на нотариално завещание съставено от Д. К. К. на 29.03.2010 г. в Съединените американски щати, както и на Първата поправка и повторното изповядване на „Отменяемо доверително управление „Д. К. К.“ от 14.03.2009 г.“, по отношение на недвижими имоти, находящи се в гр. София.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържат аргументи, че изготвеното в САЩ завещание, обявено по надлежния ред в тази държава, придружено с Апостил и съдържащо завещателни разпореждания относно недвижим имот в гр. София, е акт подлежащ на вписване на осн. чл. 4, б. "к" от ПВ. Позовава се на практиката на ВКС. Иска от съда да отмени обжалвания отказ, като постанови да се извърши поисканото вписване.
1
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа страна следното:
Производството е образувано по заявление с входящ № 47842/17.06.2026 г. по описа на Службата по вписванията – гр. София, подадено от адвокат Б.И.Г., пълномощник на Д. Н. М. – наследник и представител на Д.К. К., с искане да бъде вписано в книгите за вписване нотариално завещание от 29.03.2010 г. на Д.К. К., починала на 22.04.2022 г. в САЩ, което завещание е с напечатан текст, подписано е от завещателя и от двама свидетели пред нотариус Д.Д.Е. в гр. Форт Майерс, щата Флорида, САЩ, с Апостил № 202670726 от 02.04.2026 г. на Министерство на външните работи, щата Флорида, САЩ.
Към заявлението са приложени заверен препис от завещанието, скрепен с Апостил. Приложена е и Съдебна заповед от 07.11.2024 г. на Окръжния съд на окръг Колиър, щата Флорида, постановена по наследствените въпроси, с която се удостоверява, че посочените лица са квалифицирани съгласно закона като независими изпълнители на наследството на Д.К. К., като заповедта е издадена с цел да удостовери правомощията им в това им качество. Същата е снабдена с Апостил.
Представена е и заверена от нотариус в САЩ клетвена декларация на Д.К. К. по чл. 4, б. „к“ ПВ, като подписът на нотариуса е заверен с Апостил, както и Първа поправка и повторното изповядване на „Отменяемо доверително управление „Д. К. К.“ от 14.03.2009 г., с нотариална заверка, удостоверена с Апостил. Приложени са също нотариален акт, акт за смърт, удостоверение за наследници, скици на имотите и данъчни оценки.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че на основание чл. 69 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) приложимо право по отношение на представеното за вписване завещание е българското право. Счел е, че така представеният за вписване акт, изготвен в САЩ, по своята същност не представлява саморъчно завещание по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закон за наследството (ЗН) , поради което за него не е предвиден надлежен ред и не подлежи на вписване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице, което има качество на заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 от ГПК и чл. 32а, ал. 4 от ПВ и от упълномощен представител на страна в нотариалното производство (заявител за вписване на документ). Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок. Установява се, че обжалваното определение е надлежно връчено на 18.06.2026 г., а разглежданата жалба, която е инициирала настоящото производство, е заведена в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията, гр. София на 25.06.2026 г. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по чл. 577, ал. 1 от ГПК . Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 32а от ПВ, съдията по вписванията отказва да впише определен акт, когато актът не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване са изброени в чл. 4 от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са посочени в чл. 6 от ПВ.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., по тълк. д. № 7/2012г. на ВКС, ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ , е относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона и се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.
Съдията по вписванията, на основание чл. 69 от КМЧП, е приел, че към настоящия казус е приложимо българското право. В цитираната разпоредбата на закона се посочва, че вписването на правни сделки по придобиване, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката.
Приложимата норма на КМЧП свързва вписването на правни сделки с недвижими имоти с държавата, в която се намира имотът и съответно - в която се води съответният регистър. Отказът за вписване е обоснован с довода, че 3 представения за вписване акт по правната си същност не представлява саморъчно завещание по смисъла на чл. 25 от ЗН, респективно не подлежи на вписване, тъй като няма предвиден ред за това.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ПВ е прието, че на вписване подлежат актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис.
Актовете, подлежащи на вписване са изчерпателно изброени в чл. 112 от ЗС и чл. 4 от ПВ, като нормите са императивни и не подлежат на разширително тълкуване.
Действително в българското законодателство не е уредена изрично възможността за вписване на завещания, които са направили пред нотариус в чужда държава. Уредено е вписването на нотариалните завещания по чл. 24 от ЗН, както и преписи от обявените саморъчни завещания по чл. 25 от ЗН с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот. Този извод следва от разпоредбите на чл. 112, б. "а" от ЗС, чл. 4, б. "а" от ПВ, вр. чл. 8, ал. 2 от ПВ и чл. 21, ал. 2 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори по отношение на нотариалните завещания, както и чл. 112, б. "и" от ЗС, вр. чл. 4, б. "к" от ПВ за саморъчните завещания.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.
Следователно текстовете на чл. 112, б. "а" от ЗС, вр. чл. 24 от ЗН и чл. 8, ал. 2 от ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на гражданин на САЩ, изготвено от нотариус на чужда държава според законодателството на тази държава.
Целта на закона по повод вписването на актове е да се даде гласност на тези актове, което е в защита интереса на заинтересованите лица. Вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се разпростре върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще бъдат преценявани от българския съд или от други държавни органи на територията на Република България. В този смисъл трябва да се даде гласност и на завещанията с международен елемент, които имат своята форма на валидност, макар тя да е 4 различна от тази по чл. 24 и чл. 25 на действащия Закон за наследството .
Българските държавни органи са длъжни да зачетат материалноправните последици на завещания, съставени в чужда държава, когато същите отговарят на изискванията за форма според приложимото право при съставянето им и са валидни. Поради това и съдията по вписванията следва да осигури вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българското законодателство.
Според приложимото национално законодателство на обявяване подлежат само саморъчните завещания - чл. 27 от ЗН. Завещанието на Д. К.
К., починала на 22.04.2022 г. в САЩ, няма правните характеристиките на саморъчно такова. Съдията по вписванията неправилно е приел, че след като завещанието не е саморъчно, то не следва да получи гласност. В случая завещанието е съставено във формата, предвидена по правото на държавата, в която е съставено по смисъла на чл. 90, ал. 2 от КМЧП , поради което следва да се приеме, че същото е валидно.
Съобразно изложеното са Определение № 594 от 4.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 385/2023 г., II ГО, ГК и Определение № 50234 от 14.10.2022 г. по ч. гр. д. № 2678/2011 г. на І ГО на ВКС.
В съответствие с цитираната практика е установено, че за да се извърши вписването е необходимо завещанието да е обявено по предвидения ред в държавата по местосъставянето, тъй като именно тази процедура гарантира, че завещанието отговаря на законовите изисквания за форма в съответната държава. Този публичен акт по обявяване подлежи на заверка с Апостил по Хагската конвенция от 05.10.1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ.
Бр. 47 от 09.06.2000 г.
Налице е сходна по същество правна хипотеза, поради което даденото от ВКС разрешение относно допустимостта на вписването на завещание, съставено в чужбина съобразно изискванията на местното законодателство, следва да намери приложение и в настоящия случай. Завещанието е изготвено в писмена форма от нотариус в щата Флорида, САЩ, като е подписано от завещателя и от двама свидетели. Представена е и Съдебна заповед за определяне на получатели на завещанието, която по съществото си представлява публичен акт по обявяване на завещанието и е снабдена с 5
Апостил на подписа на издалото я длъжностно лице. Посоченият акт не подлежи на екзекватуриране по реда на чл. 118 и чл. 119 КМЧП.
По изложените съображения въззивният съд намира, че определението, с което е отказано вписването на завещанието, е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено на основание чл. 271 ГПК.
Преписката следва да бъде върната на съдията по вписванията за извършване на вписването, което ще се счита извършено към момента на подаване на молбата за него съгласно чл. 577, ал. 3 ГПК.
Водим от изложеното, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 597 от 17.06.2026 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано вписване на завещание съставено на 29.03.2010 г. на Първата поправка и повторното изповядване на „Отменяемо доверително управление „Д. К. К.“ от 14.03.2009 г. в САЩ, по отношение на недвижими имоти, находящи се в гр. София.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Софийски районен съд, за извършване на вписването по Заявление с вх. № 47842/17.06.2026 г., съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6