Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 14.04.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 739/2025
Вид
Решение № 270
Подписан
14.04.2025
В сила
24.07.2025
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Бургас, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120200739 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на И. А. Ц. с ЕГН ********** от село Ц., област С., ул.“*** и съдебен адрес в *********************чрез адв.П. Л. Н.-САК против наказателно постановление №240769-004132 от 19.11.2024г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ –Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.4 вр.ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2100 (две хиляди и сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се основания за липсата на описание на нарушението и неправилно определена наказваща материално норма. Не се представят нови доказателства. Моли се за отмяна на постановлението. Не претендират за разноски.

За открито съдебно заседание жалбоподателят е призован редовно, чрез неговия упълномощен адвокат, но не се явява. Не се представлява.

Административнонаказващият орган-редовно уведомен явява се представител ЮК.

Изразява и писмено становище за неоснователност на жалба и молба за потвърждаване на НП. Претендират се разноски.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен 1 е срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН (гърба на лист 6 и лист 3 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред териториално и материално компетентен съд и производството е редовно образувано.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА и бланков №1120712 за нарушение заснето със стационарна радарна система АТСС MultaRadar с фабричен № 00209D32D4F9 и заснето с клип №S0000954F185 с отчетен толеранс от -3% и показана на водача при връчването на акта (лист 11 от делото).

Н а 07.07.2024г в 03,30 часа, в гр.Бургас на първокласен път (ПП-Е773), км.491, до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв.Ветрен към КПП-1, водач на лек автомобил марка Мерцедес модел Е 220 с рег.№*********** управлявал със скорост от 167 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч.

Нарушението е установено и заснето под клип № S0000954F185 с отчетен толеранс от -3% от стационарна радарна система АТСС MultaRadar с фабричен № 00209D32D4F9.

Издирен бил собственикът на лекия автомобил (лист 12 от делото). Собственикът И.

А. Ц. били поканен да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 14 от делото), в която декларирал, че на 07.07.2024г в 03,30 часа е управлявал личния си автомобил с рег.

№*************. Така на 15.08.2024г станал известен и нарушителят. Жалбоподателят Ц. били поканен да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение с покана на лист 13 от делото. На 28.08.2024 г при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН (в отсъствието на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GА и бланков №1120712, в който актосъставителят М. вписал като нарушена нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като отбелязал, че нарушението е било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влязъл в сила електронен фиш серия К и №8481685 за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 10.12.2023г връчен на 24.01.2024г с дата на влизане в сила на 08.02.2024 г.

Актът бил връчен на 26.09.2024г на жалбоподателя, който като го прочел не възразил подписал го и получил екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства находящи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №24-0769-004132 от 19.11.2024г. В него при пълна идентичност на фактическата обстановка както в акта и при същата правна квалификация жалбоподателят бил наказан.

С оглед това обстоятелство е избрана правна квалификация на административнонаказващата норма по чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП. По този начин на жалбоподателя Ц. е наложена глоба в размер на 2100 лева и е бил лишен от право да 2 управлява МПС за срок от 3 месеца. НП е било връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 03.02.2025г (гърба на лист 6 от делото).

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. М., С. Ч. и С. Д. като ги счита за безпристрастни и ги кредитира.

В това производство съдът прави преценка по правилността и законосъобразността на воденото до този момент административнонаказателно производство.

Нарушението е било заснето със стационарна камера за видеоконтрол. Същата е била преминала последваща проверка и е била технически изправна (лист 21 и 22 от делото). В настоящия случай, макар че нарушението е констатирано без участието на контролен орган, е съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като санкцията на чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.6 ЗДвП предвижда две кумулативни наказания–глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Недопустимо е в този случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, ако за нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба. Към момента на извършване на административното нарушение в закона не е имало изискване за поставянето на знак Е-24 –изискване на чл.165 ал.2 т.6 и т.7 и ал.3 от ЗДвП вр. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г за условията и реда за използване на автоматизирани техническо средства и системи (отменен в сила от 16.01.2018 г ).

Независимо от това е представен протокол за монтаж на пътни знаци за сигнализация на пътищата на територията на град Бургас (лист 23 от делото).

Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

По несъмнен начин е установен субектът на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят Ц. е декларирал, че лично е управлявал собствения си лек автомобил на 07.07.2024 г в 03,30 часа. Налице е повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дадената дефиниция налице е „повторност“, когато водачът извърши нарушението в 1 годишния срок от влизане в сила на НП (в случая ЕФ), с който на му е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В разпоредбата на чл.184 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП (в редакцията й от ДВ бр.13 от 2024г в сила от 13.02.2024г) действала по време на нарушението, предмет на настоящото производство, е предвидена санкция глоба в размер от 700 лева за превишаване над 50 км/ч , като за всеки 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. В настоящия казус надвишението е 87 км/ч, следователно глобата се изчислява по следния начин: 700 лева + 8х50 лева=700+400=2100 лева. Нормата на чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП предвижда и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Следва да се отбележи, че за извършеното нарушение предвидените в закона административни наказания са определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да ги обсъждат, нито да ги намаляват. Повторността е доказана по несъмнен начин, видно от приложените и приети към доказателствата по делото извадка от 3

АИС АНД на ОДМВР-Бургас сектор „ПП“ (лист 25 от делото) сочат на влязъл в сила ЕФ серия К и №8481685 в сила от 08.02.2024г, както и че същият фиш е бил платен от жалбоподателя на 09.02.2023г (лист 26 от делото). В приетата по делото като писмено доказателство справка за нарушител/водач досежно жалбоподателя Ц. (лист 29-31 от делото) е видно, че е водач със завишена обществена опасност, поради наличието на множество НП и фишове.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия по закон. И двата акта са издадени в установените по закон давностни срокове.

От формална страна и двата акта съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Описаното в акта и НП нарушение е в достатъчна степен ясно и не будещо съмнение, като по този начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя. НП е правилно и законосъобразно и като такова следва безусловно да се потвърди.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед на изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в полза на АНО, който ги е поискал и следавателно жалбоподателят му ги дължи, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0769-004132 от 19.11.2024г., издадено от началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ –Бургас, с което И. А. Ц. с ЕГН ********** от село ****************** за нарушение на чл.21 ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182 ал.4 вр.ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2100 (две хиляда и сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА И. А. Ц. с ЕГН ********** от село ******************* да заплати в полза на ОДМВР-Бургас разноски за ЮК възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд–гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4

5