Решение № 4467 от 11.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4467 гр. София, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело № 20221100502316 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 25853 от 28.01.2020 г. по гр.д. № 34505/2019 г. на СРС, ГО, 153 състав:

1/. е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П.И..Б.“ АД против Б. Й. Р. искове, че Б. Й. Р. дължи на „П.И..Б.“ АД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК (отм.), сумата 8 317, 29 лв. - непогасена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица от 25.03.2008 г. и допълнителни анекси № 1 и № 2 към него, дължима за периода 10.03.2014 г. – 10.03.2018 г., ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 490, 62 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.07.2015 г. до 10.03.2018 г., сумата 200 лв. - такса по т. 6.7.1. от договора и сумата 425, 64 лв. - такса по т. 2. 3, 2. 4, 2. 5 от анекс № 2 към договора.

Отхвърлени са исковете за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството договорна лихва над сумата 490, 62 лв. до пълния предявен размер 1642,34 лв. и за периода от 10.03.2015 г. до 09.07.2015 г., както и искът за установяване вземането по чл.

92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3709,38 лв. неустойка за забава за периода от 10.03.2014 г. до 14.06.2018 г.;

2/. е признато за установено, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „П.И..Б.“ АД против М. И. С. и К. Х. П. искове, че М. И. С. и К. Х. П. дължат на „П.И..Б.“ АД, като 1 поръчители на Б. Й. Р., при условията на солидарност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и 4 ЗПК (отм.), вр. чл. 138, ал. 1, вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД, сумата 462, 25 лв. - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица от 25.03.2008 г. и допълнителни анекси № 1 и № 2 към него, дължима за периода 15.12.2017 г. – 10.03.2018 г., и сумата 5, 57 лв. - възнаградителна лихва за периода 15.12.2017 г. – 10.03.2018 г.

Отхвърлен е искът за признаване за установено, че същите дължат солидарно на дружеството, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 3 709, 38 лв. неустойка за забава за периода от 10.03.2014 г. до 14.06.2018 г.

С решение № 20088853 от 07.04.2021 г. по гр.д. № 34505/2019 г. на СРС, ГО, 153 състав, постановено след отменително определение № 26669720 от 22.12.2020 г. на СГС, ТО, VI състав, влязло в сила като необжалвано, са отхвърлени предявените от „П.И..Б.“ АД против М. И. С. и К. Х. П. установителни исковете за вземанията за главницата за разликата над 462,25 лв. до пълния предявен размер, за договорна лихва за разликата над 5,57 лв. до пълния предявен размер и период, както и за сумата 200 лв. - такса по т. 6.7.1. от договора за кредит и сумата 425,64 лв. - такса по т. 2. 3, 2. 4, 2. 5 от анекс № 2.

С въззивна жалба, подадена от ответниците по исковете Б. Й. Р., К. Х. П. и М. И. С., чрез адв. Н. П., решението от 28.01.2020 г. се обжалва в частите, с които предявените срещу тях искове са уважени. Твърди се неправилност на същото в посочените част поради нарушение на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата по делото. Сочи се и допуснато нарушение на чл. 110 ЗЗД – с твърдения, че между страните е била договорена автоматична предсрочна изискуемост, която е настъпила най-късно на 25.03.2013 г., без изричното изявление на банката, поради което погасителният давностен срок е започнал да тече от тази дата и вземането на банката е погасено по давност. По отношение на поръчителите се твърди, че исковете срещу тях са изцяло неоснователни и поради обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените срещу ответниците искове. Претендира се и възстановяване на неправомерно събраните суми по изп.д. № 20197900400503 по описа на ЧСИ Р. М.. Претендират се разноски по делото.

С отговора на въззивната жалба, подаден от П.И..Б.“ АД, чрез юрк. И. Х., се поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваните от ответниците части и се иска потвърждаването му в същите. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. за подадения отговор на въззивната жалба.

С въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „П.И..Б.“ АД, чрез юрк. И. Х., решението от 28.01.2020 г. се обжалва в отхвърлителните му части. Поддържа се неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения - прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), която не е съществувала към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция (16.11.2019 г.), както и 2 поради нарушение на правилата за анализ и оценка на доказателствата по делото. Твърди се и необоснованост на извода на съда, че страните не са договорили начина на формиране на възнаградителната лихва след 10.05.2011 г. (след тази дата са уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 11,95 %). Сочи се и нарушение на чл. 26, ал. 4 ЗЗД – твърди се, че в случай на нищожност на клаузата на т. 6.2 от договора за предоставяне на потребителски кредит на физически лица, същата следва да бъде заменена от чл. 19, ал. 2 ЗПК (отм.), като претенцията за неустойка бъде уважена до размера на законната лихва. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в посочените части и уважаване на предявените искове в пълните предявени размери. Претендират се разноски по делото.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответниците по исковете Б. Й. Р., К. Х.

П. и М. И. С., чрез адв. Н. П., се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, прие следното:

Въззивните жалби са насочени срещу първоинстанционното решение от 28.01.2020 г.

Решението от 07.04.2021 г. е влязло в сила като необжалвано. Депозираната от „П.И..Б.“ АД молба от 05.08.2022 г., изпратена по пощата на 04.08.2022 г., с която се заявява, че се обжалва и решението от 07.04.2021 г., е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.

263, ал. 1 ГПК (решението от 07.04.2021 г., постановено след отмяна на прекратителното решение на районния съд, с характер на определение, е връчено на дружеството на 20.04.2021 г., срокът за обжалването му е изтекъл на 04.05.2021 г., поради което на 05.05.2021 г. същото е влязло в сила). Обстоятелството, че уточнителната молба е подадена по указания на съда, няма за последица преодоляване на изтичането на преклузивния срок за подаване на въззивна жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 312155/25.03.2008 г., сключен между „МКБ Ю.“ АД, като кредитодател, и Б. Й. Р., като кредитополучател, банката се е задължила да предостави на ответника паричен кредит в размер на 12 000 лв., а последният се е задължил да върне сумата до 10.03.2018 г., на 120 равни месечни вноски (по 172,09 лв. всяка), включващи главница и възнаградителни лихви, съгласно погасителен план - Приложение № 1 към договора. Посочена е годишна фиксирана лихва в размер на 11,95%. Съгласно описания в чл. 6 от договора метод за формиране на възнаградителната лихва, годишният лихвен процент възлиза на 6,723 %. Това е така, защото страните са предвидили ГЛП да се образува като сбор от действащия към сключване на договора SOFIBOR 6,67% и надбавка от 5,28 базисни точки. От чл. 6.1.2 о чл. 6.6 от договора е видно, че 100 базисни точки са равни на 1 процентен пункт, следователно една 3 базисна точка е равна на 0,01 процентни пункта, а 5,28 базисни точки са равни на 0,0528 %, които следва да се прибавят към действащия към сключване на договора SOFIBOR 6,67%, при което се получава ГЛП в размер на 6,723 %, а не в размер на 11,95 %. Съгласно чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, а при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.

С договор за поръчителство № 312-157/25.03.2008 г. М. И. С. се е задължила да отговаря за изпълнението на цялото задължение на Б. Й. Р. по договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 312-155/25.03.2008 г., ведно с всички лихви, такси и комисионни.

С договор за поръчителство № 312-158/25.03.2008 г. К. Х. П. се е задължила да отговаря за изпълнението на цялото задължение на Б. Й. Р. по договор за предоставяне на потребителски кредит на физически лица № 312-155/25.03.2008 г., ведно с всички лихви, такси и комисионни.

Видно от мемориален ордер от 27.03.2008 г. кредитът е бил изцяло усвоен от Б. Й. Р..

С анекс № 1/03.06.2010 г. към договора за кредит е уговорен едногодишен гратисен период за издължаването на остатъчната главница по кредита. Уговорено е също, че в гратисния период (от 03.06.2010 г. до 10.05.2011 г.) кредитът ще се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5,975%, а след 10.05.2011 г. е уговорен годишен лихвен процент в размер на 11,95 %. Не е посочена методика на формиране н годишния лихвен процент от 11,95 %, дължим след 10.05.2011 г.

Със сключени с поръчителите анекси № 1/03.06.2010 г. към договорите за поръчителство, са изменени условията по последните съобразно измененията, предвидени в анекс № 1/03.06.2010 г. към договора за кредит.

С анекс № 2/06.07.2011 г. към договора за кредит е уговорен нов погасителен план съгласно Приложение 1 към анекса, нов лихвен процент за гратисния период в размер на 5,98% и нов лихвен процент от крайната дата на гратисния период до погасяване на кредита - 14,41 %. Не е посочен начинът на формиране на годишния лихвен процент от 14,41 %.

Уговорени са и такси за промяна на условията по олихвяване на кредита и за промяна в параметрите на кредита. В т. 9 от анекса е предвидена автоматична предсрочна изискуемост на вземанията на банката, настъпваща с неплащането от страна на кредитополучателя и/или солидарните длъжници изцяло или частично на кое да е задължение по договора за кредит в продължение на 30 дни.

Страните не спорят, а и от извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „МКБ Ю.“ АД (сега „Ю.“ ЕАД) е праводател на „П.И..Б.“ АД.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.07.2018 г. по гр.д. № 39865/2018 г. на СРС, ГО, 153 състав, е издаден изпълнителен лист от 02.07.2018 г., а по молба на „П.И..Б.“ АД от 07.03.2018 г. е образувано изп.д. № 20197900400503 по описа на ЧСИ Р. М..

4

От извлечение от счетоводните книги на „П.И..Б.“ АД към 14.06.2018 г., от справки от 20.08.2019 г., 30.08.2019 г., 21.10.2019 г. и 20.02.2020 г., издадени по посоченото изпълнително дело, и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, се установява следното:

- съгласно уговореното с договора за кредит и анексите към него, при точно (включително и своевременно) изпълнение, кредитополучателят и/или поръчителите е следвало да заплатят, в периода 10.04.2008 г. – 10.03.2018 г, сумата 18182,29 лв., включваща: 12000 лв. – главница, 5043,72 лв. – възнаградителна лихва (при прилагане на ГЛП от 7,198% за периода 10.04.2008 г. – 10.05.2010 г., на ГЛП от 6,975% за гратисния период по първия анекс от 10.06.2010 г. – 10.05.2011 г. и ГЛП от 7,198% за останалия срок на договора), 500 лв. такса по т. 6.7.1 от договора за кредит и 638,57 лв. – такси по т. 2.3, т.

2.4 и т. 2.5 от анекс № 2 към договора за кредит, без неустойки за забава;

- към 15.06.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК) по кредита е била погасена доброволно сумата 7597,02лв., включваща: 3682,71 лв. – главница, 3401,38 лв. – възнаградителна лихва, 300 лв. – такса по т. 6.7.1 от договора за кредит и 212,93 лв. – такси по т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 от анекс № 2 към договора за кредит;