Решение № 193 от 24.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. М., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500201 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 235 от 21.04.2025г. , постановено по гр. дело № 3301/2025г. РС М. в производство по чл. 127,ал. 2 от Семейния кодекс /СК/ е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето В.С. Й.а с ЕГН ********** на майката В. В. К. с ЕГН ********** с местоживеене при нея , определен е режим на лични отношения между детето и бащата С. Д. Й. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца от 15.00 до 19.00 часа в град М.;всяка Коледа (25.12) от 10.00 до 14.00 часа на територията на град М.;на всеки рожден ден на детето за времето от 11.00 до 18.00 часа в присъствието на майката; по 10 дни всяко лято в присъствието на майката; както и всеки четвъртък за времето между 17.00 и 18.00 часа чрез видеоконферентна връзка или друг начин за мобилна комуникация. С решението С. Д. Й. е осъден да заплаща за детето си месечна издръжка в размер на 200 евро, считано от 27.11.2025 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, както и да заплати на В. К. в качеството на майка и законен представител на малолетното дете сумата от 1920 евро за издръжка за минало време , за периода 27.11.2024 до 27.11.2025 година, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2025 година до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане издръжка за минало време над уважения до предявения размер. С решението С. Д. Й. е осъден да заплати на В. К. разноски по делото, както и по сметка на съда съответните държавни такси.

1

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от С. Й. В ЧАСТИТЕ, с които съдът е определил режим на лични отношения между бащата и малолетното дете В.С.

Й.а и е уважил иск по чл. 149 СК за заплащане издръжка за минало време. В останалите части решението като необжалвано е влязло в сила.

Поддържа се в подадената въззивна жалба, че решението в обжалваните части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и е необосновано. Изложени са доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност, както и поддържаните от жалбоподателя възражения , като е достигнал до погрешни изводи относно най-добрия интерес на детето.

Гласните доказателства са кредитиране без съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК.

Изводите на съда са необосновани , като не са съобразени всички обстоятелства от значение за преценката относно личните отношения на бащата с детето и необходимостта на последното да поддържа контакти със своя баща, за да не се стигне до наличие на родителско отчуждение. Оспорен е извода на съда, че детето страда от заболяване, което изисква непрекъснато обгрижване от страна на майка и прилагане на специфични хигиенни процедури, като несъответен на събраните по делото в тази насока доказателства. Твърди се, че режим на лични отношения с преспиване при бащата ще способства за заздравяване връзката с дъщеря му и ще повлияе благоприятно на развитието й . Предвид влошените отношения между родителите, то режим на лични контакти в присъствие на майката , би поставил детето в риск да е свидетел на конфликтите между родителите. По отношение иска за издръжка за минало време се поддържа в жалбата, че съдът е отхвърлил представените от него платежи нареждания за заплащане на суми за процесния период без да му даде указания за привеждане им във вид, съобразен с правилата на ГПК. Иска се отмяна на решението в обжалваните части или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Въззиваемата В. В. К. , чрез пълномощник адвокат В. В. оспорва жалбата като неоснователна.

При въззивното разглеждане на делото са изслушани родителите на малолетното дете и събрани писмени доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.

Решението е постановено от надлежен и законен състав по спор , възложен за разглеждане от съда,т.е. в правораздавателната власт на съда, подписано е от съдията с ясно и разбираемо изразена воля, поради което е валидно.

В обжалваните части относно произнасянето на съда по мерките за лични отношения и издръжката решението е допустимо постановено по спор с правно основание чл. 127,ал. 2 от СК, по който съдът е задължен да се произнесе относно местоживеенето на детето, 2 упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59 , 142, 143 и 144 от СК дори и без конкретно искане на страните по всяко от горепосочените обстоятелства.

Производството по чл. 127,ал. 2 от СК , в което съдът при спор между живеещите разделено родители на детето предоставя упражняването на родителските права, определя местоживеенето му, режим на лични отношения и издръжка е такова на спорна съдебна администрация, в което се администрират граждански правоотношения –относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права . В това производство съдът е задължен да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като предмет на преценка с оглед осигуряване нормално физическо, умствено , нравствено и социално развитие на детето са всички установени по делото обстоятелства относими към интереса на детето .

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от С. Й. на 29.10.2025г. първоначално пред РС Ч., като по възражение за местна подсъдност делото е изпратено на РС М.. На основание чл. 213 ГПК към него е присъединено гр.дело № 3191/2025г., образувано пред РС М. по искова молба от 27.11.2025г. на В. К. като майка и законен представител на малолетната В. за осъждане на С. Й.а да заплаща за детето си месечна издръжка, както и да й заплати такава за минало време за период една година назад от предявяване на иска, а именно 27.11.2024г.-27.11.2025г., в размер на 500 евро месечно.

Установено е по делото и няма спор между страните, че са живели съвместно на съпружески начала, от което съжителство на 03.10.2022г. в гр. М. е родена дъщеря им В., към настоящия момент на 3 години и 8 месеца. Установено е също така, че 20 дни след раждането на детето бащата С. е заминал на работа в чужбина, Германия , като си е идвал в България два три пъти годишно и в тези периода е пребивавал и в гр. М., но по-често е бил при родителите си в село Б., община Ч., обл. П.. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства в първата инстанция чрез разпита на свидетелите В. К., П.К. , Б. К. и К.И. , показанията на които относно времето през което родителите са живеели заедно като семейство, съдът кредитира , независимо от близката им родствена връзка с майката на детето, като обективни, логични, безпротиворечиви и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства, включително и обясненията на С. при изслушването пред въззивния съд, в които признава, че повече от две години са разделени с В.. Липсват доказателства, които да установяват, че от заминаването на С. да работи в чужбина двамата с В. са живеели съвместно като семейство. По делото е безспорно установено, че В. се е установила да живее с детето в гр. М. в апартамент под наем. С. от своя страна се е установил да живее във ФР Германия, като е установено, че има връзка с друга жена, от която връзка през юни 2026г. е родено дете. Идва си в България един, два пъти в годината, за което свидетелства неговият баща св. О.М.. Безспорно е установено също така от приложените медицински документи, че детето В. страда от инфекциозно заболяване, причинено от бактерия Ешерихия коли, довело и до остър вагинит и остър тубулоинтерстициален нефрит, като за 3 последното заболяване е проведено в периода 12-14.12.2025г. и болнично лечение. От приложените амбулаторни листове от 05.01.2026г. и от 12.02.2026г. за преглед от специалист се установява основна диагноза инфекция на пикочните пътища без ясна локализация, съответно инфекциозното заболяване не е излекувано. От обясненията на В. К. се установява, че поради инфекцията детето има парене , болки и сърбеж във вагиналната област, като хигиената й изисква пране на бельото със специален препарат, гладене преди обличане, прилагане на антибактериален крем и ежедневни ванички с лайка, приемане на сиропи, като вече две години майката полага усилия детето да се излекува. Инфекцията и нуждата от специални грижи е пречка В. да посещава детска градина. Установено е също така, че С. не е полагал преки грижи за дъщеря си, общувал е с нея епизодично при идването си в България за кратки периоди, като последно това е било през октомври 2025г. .

Безспорно е установено по делото, че В. е отглеждана от своята майка от раждането си, силно е привързана към нея, като не се чувства сигурна и спокойна, когато се сама с баща си.

Не се установява детето да е пребивавало в някакъв период от живота си в дома на родителите на своя баща в село Б., като С. не е посочил къде точно е местоживеенето му в село Б., където би искал да осъществява лични контакти с детето – дома на родителите му или къщата, която твърди в исковата молба да е закупил в същото село, съответно не са установени жилищните условия и социалната среда при бащата . В показанията си разпитаните в първата инстанция свидетели установяват, че в дома на родителите на С. често се употребява алкохол, споменават се и наркотици. Дори и доведените от В. свидетели като нейни близки да са заинтересовани от изхода на спора, то споделеното от тях за близките на С. не може да бъде пренебрегнато, а и липсват доказателства, които да установяват, че средата в дома на родителите на С. е подходяща за малолетното дете.

Установено е също така от представените във въззивното производство в превод на български език писмени доказателства от С. Й., че в периода 09.11.2024г.- 18.11.2025г. е превел на В. К. от местоживеенето си в Германия, град Дуисбург , провинция Северен Рейн и Вестфалия общо сумата 3442 евро с посочено основание „семейна помощ“ или само „помощ“ . В. К. признава, че е получавала от С. пари, които е ползвала за издръжка на детето.

При така установените по делото от фактическа страна обстоятелства , от правна страна съдът приема следното :

Основният спор между страните, пренесен за разглеждане във въззивната инстанция е относно режима на лични контакти между детето и бащата, като страните не спорят, че в интерес на детето е да поддържа контакти със своя баща, а спорът е само какъв да бъде интензитета на личните контакти и по конкретно подходящ ли е режим на лични контакти с преспиване при бащата предвид възрастта на детето, заболяването му и местоживеенето на родителите в различни държави.

В съдебната практика по делата с предмет лични отношения между родител и дете се приема, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за 4 общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Несъмнено водещ при определяне на тези мерки е найдобрият интерес на детето, дефиниран в § 1,т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето и необходимостта му да общува пълноценно и с двамата си родители.

Безспорно е, че при физическото и емоционалното си съзряване всяко дете има нужда и от двамата си родители. При определяне режима на лични отношения между детето и несъжителстващия с него родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, следва да се изходи от възрастта, пола на детето, емоционалното му състояние, емоционалната връзка с родителя, отношенията му с обкръжаващата среда на този родител, материално-битовите условия, в които живее последния, родителския му капацитет, морални ценности.