Решение № 594 от 08.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Велико Търново, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 725 от 17.06.2022 година по гр. д. № 3648/2021 год. РС-В. Т. е уважил предявеният положителен установителен иск за собственост като е признал за установено по отношение на Община В. Т., че Църква „С. М.“ гр. Д., представлявана от представителя на църковното настоятелство йеромонах Й. /Й. Х. А./ на основание давностно владение е собственик на сграда идентификатор *** по КККР на гр. Д., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 153 кв.м., на един етаж с предназначение – друг вид обществена сграда. Със същото решение Община В. Т. е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 462,18 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОБЩИНА В. Т., представлявана от Кмета Д. П. чрез пълномощник Д. Й.. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушаване на материалния закон, и за неговата необоснованост – неправилен анализ на доказателствата и неправилни фактически изводи. Извърша свой анализ на доказателствата по делото и предлага тяхното тълкуване водещо до правен извод, че именно Общината е собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение от 2007 година. Навеждат се доводи и се излагат аргументи, че Община В. Т. чрез Кметство Д. е осъществявала своя фактическа власт върху имота с намерение да я свои и се позовава на съставения Акт за общинска собственост № 3739 от 31.01.2007г. на основание чл. 3 ,ал. 2, т.

1

3 от ЗОС, като третира имота публична общинска собственост предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да отхвърли предявения установителен иск за собственост на процесния недвижим имот като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 263 от ГПК от ищеца чрез пълномощик адв. Я. Т. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба чрез който същата се оспорва като неоснователна. На първо място въззиваемият счита жалбата за бланкетна, без посочени конкретни основания за неправилност на решението. Излага аргументи относно правилността на обжалваното решение и основателност на предявения от тях установителен иск за собственост. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят ОБЩИНА В. Т. се представлява от пълномощник Д. Й.. Заявява че поддържа възивната жалба и изложените в нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като Община В. Т. е придобила право на собственост на основание давностно владение..

Ответникът по жалбата, представляван от адв. Я. Т., оспорва въззивната жалба.

Счита, че районният съд е направил правилни фактически и правни изводи. Моли съда да остави без уважение жалбата, а решението да бъде потвърдено.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице нарушения процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е предявен от ищеца Църква „С. М.“, действаща чрез църковното настоятелство и неговия председател отец Й.

/Й./ Х. А. против ответника ОБЩИНА В. Т., представлявана от Кмета Д. П. и процесуален 2 представител Д. Й., иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като претендират да бъде прието за установено, че е собственик на недвижим имот - църковна килия с идентификационен номер *** по кадастралната карта и кадастралния план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-18-702/11.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК по давностно владение на основание чл. 79 о ЗС. Ищецът твърди, че на основание давностно владение признато с нот. акт № 66 от 26.04.1972 година, том 2, дело № 501/1972г. на нотариус при РС В. Т. е собственик на горепосочената сграда. Спорната постройка се намира в двора на църквата и била построена през 1834 г. Необезпокоявано владял сградата чрез църковното настоятелство от 14.05.1971г., когато е била създадена Българската екзархия, до датата на подаване на исковата молба. Сочи, че през 2020 година във връзка с одобряване на инвестиционен проект за ремонт на покривната конструкция на спорната сграда узнал, че тя е актувана като публична общинска собственост с АПОС № 3739 от 31.01.2007г. Този акт имал констативно действие и не създава права, поради което оспорва ответникът да е придобил право на собственост върху процесния имот към тази дата, нито по-късно.

Ответникът ОБЩИНА В. Т., представлявана от Кмета и чрез пълномощник Д. Й., оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че спорната сграда била обект на трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение като част от гробищния парк на населеното място, в който се извършвали траурни ритуали и на основание чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС бил публична общинска собственост, поради което през 2007 г. бил издаден посочения АПОС. Твърди, че от тогава до момента непрекъснато, явно и необезпокоявано упражнява фактическа власт върху този имот чрез кметство Д., поради което придобила собствеността върху сградата. Обосновава факта на владението чрез това, че през 2010г. подала декларация по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ, предприела действия за ремонт на имота като кандидатствала за финансиране пред различни държавни институции.

Извършвани били действия по поддържане на имота през тези години. През 2018г. бил възложен и изготвен инвестиционен проект за цялостна реконструкция на сградата. Така чрез тези действия ответникът демонстрирал поведение, присъщо за собственик на имота, докато ищецът, който бездействал през периода от 2007г. до момента и не е владял сградата.

Претендира отхвърляне на иска.

При тези фактически твърдения искът се квалифицира като положителен установителен иск за правото на собственост по чл. 124 ГПК, която е дадена и от първоинстанционният съд правилно. Искът е допустим.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт № 66 от 26.04.1972г., том 2, нот. дело № 501 от 1972 год. на нотариус при РС В. Т. ищецът е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 1070 кв.м., представляващ дворище пл. № 49 по кадастралния план на гр. Д., за което е отреден парцел I – 49, кв. 10 по регулационния план на града с построените в него църква и църковна килия, при граници: улица, от две страни гробища и общинско място. В скица № 40/23.03.1972г., послужила за издаване на нотариалния акт, 3 имотът е записан като черковен, като построено в него килийно училище е с площ от 150 кв.м. Тази сграда се намира в югоизточния край на поземления имот и е с идентификатор ***., според действащите към момента КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД – 18-702/11.10.2019г. на изп. директор на АГКК /скица №15-845681/15.09.2020г./. За тази сграда, както и за УПИ II в кв. 5, с площ от 6420 кв.м., отреден за „озеленяване“ е издаден акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 3739/31.01.2007г., който е посочено като правно основание за придобиване на собственост чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗОС. През 2010г. ответната страна чрез кметство гр. Д. е подало декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ във връзка с данъчното облагане на спорната сграда относно дължимия местен данък, в които същата е декларирана като публична общинска собственост. Сградата е описана в АПОС като бивше килийно училище, полумасивна конструкция, построено през 1850г., състояща се от 7 броя помещения. В графа „бивш собственик на имота“ не е отбелязано нищо. Не е посочено и на кого са предоставени права за управление.

Безспорно обстоятелство е че спорната сграда, заедно с църквата „Св. М.“ и камбанарията, представляват архитектурен комплекс, който през 1979г. е обявен за паметник на културата с местно значение. Това се установява и от писмо на министъра на културата от 03.12.2009г. до ответната община, ведно с приложения към него доклад от 06.10.2009г. От последният е видно, че кметът на гр. Д. от 2005г. е изготвил проект – програма и количествено – стойностна сметка, преработена през 2009г., за необходимите укрепвания на процесната сграда, като поради липса на средства в ответната община работата по проекта е спряна и не е включен в инвестиционната й програма. През м. април 2010 год. била съставена комисия, включваща и представители на страните по делото, която е обследвала състоянието на архитектурния комплекс, включително и процесната сграда.

Съставен е протокол от 21.04.2010г., в който е отразено, че поради липса на средства процесите по деформации и амортизации на сградата продължат. Предложено е да се търсят възможности за финансиране на реставрационни мероприятия както от В. Света Митрополия, така и чрез кметство гр. Д.. Проведена кореспонденция между ответната община и Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ относно укрепване на камбанарията архитектурния комплекс. Нова проверка относно състоянието на сграда била извършена през 2015 година от назначена от кмета на общината, за което бил съставен КП № ВТ-1911 от 05.02.2015г., като отново са дадени препоръки собственикът да изготви инвестиционен проект за реконструкция на покрива и възстановяване на училището, както и препоръки към Кмета на общината за аварийно укрепване на разрушената част от каменната фасада и временно защитно покритие над самосрутилия се покрив. През 2018г. бил изготвен инвестиционен проект за „Реконструкция на килийното училище към църквата Св. М. по автентични данни с възложител кметство гр. Д.,, съгласуван с Министерство на културата и с РЗИ.

В края на 2020г. църковното настоятелство при ищеца чрез своя представляващ е подал заявление до ответника за извършване на ремонт на покривната конструкция на спорния обект. Подадено било и заявление от 02.02.2021г. за деактуването му като публична 4 общинска собственост. Ищецът бил уведомен от ответника, че за ремонта на сградата е изготвен инвестиционен проект и че не са налице основанията на чл. 64 ал. 1 ЗОС за отписването й като общинска собственост /писмо от 21.01.2021г. – лист 8 и писмо от 24.04.2021г. – лист 9 и двете изходящи от ответника/.

По делото е изслушана съдебно техническа експертиза. Вещото лице сочи в писменото заключение, че процесната сграда с идентификатор *** съществува като обект, представлява сграда по смисъла на ЗУТ, но фактическото й състояние не позволява ползването й към момента по предназначение. Възможно е същата да бъде възстановена, за което има изготвен инвестиционен проект.