Определение № 1490 от 17.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1490 гр. Варна, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500542 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.4 /5/ от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, действащи чрез адв.Х. И., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Три уши“ №8, ет.4, против Разпореждане №4197 от 2024г. по ч.гр.д.

№20243110101023/2024г. на Районен съд Варна, в частта, с която е оставено без уважение подаденото от жалбоподателят заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, против длъжника К. Т. И., с ЕГН **********, за сумата от 183.10лв., представляваща сбор от такси за периода от 09.12.2022г. до 09.06.2023г., както и за сумата от 25.20лв., представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 21.11.2023г. до 16.01.2024г. Претендират се деловодни разноските.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, защото е немотивирано и това съгласно постоянна е съдебната практика е основание за неговата отмяна, поради неправилност на съдебния акт. Сочи се, че по силата на чл.4, ал.2 от процесният Договор за издаване на кредитна карта от 23.01.2023г., който има силата на закон между страните, ответникът дължи плащането претендираните от заявителя такси, както следва: 35лв.-такса за разглеждане на заявление за кредитна карта, начислена съгласно Раздел VIII, В, т.15 от Тарифа за таксите и комисионите, които банката прилага по извършване на услуги на клиенти физически лица; 20.65лв., съставляващи сбор от 7 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент, начислени съгласно Раздел VIII, В, т.10 от Тарифата; 47лв., съставляващи сбор от 3 бр. такси за теглене в брой, начислени съгласно Раздел VIII, В, т.5 от Тарифата; 55.45лв., съставляващи сбор от 6 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, начислени съгласно Раздел VIII, В, т.7 от Тарифата; 15лв., съставляващи 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит, начислена съгласно Раздел VIII, В, т.5 от Тарифата и 10лв., съставляващи 1 бр. такса за генериране, начислена съгласно Раздел VIII, В, т.2 от Тарифата.

Поддържа се, че клаузите уреждащи въпросните такси не противоречат на добрите нрави и не целят неоснователно обогатяване на заявителя, и също така не противоречат на 1 разпоредбата на чл.10а, ал.1 и ал.4 вр.33, ал.2 от ЗПК., тъй като не представляват разходи по управлението на кредита и кредиторът не може да предвиди начисляването им, съответно включването им в договорната лихва или обезщетението за забава. Поддържа се още, че таксите за надвишаване на кредитен лимит се дължат от длъжника при забава на плащанията. На следващо място се сочи, че претендираната сума от 25.20лв., представлява подлежащи на обезщетяване на основание чл.309а, ал.1, пр.2 от ТЗ действително направени разходи от кредитора, във връзка с връчване на нотариална покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Развити са подробни съображения в подкрепа за нуждата от обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, както и че тя е изцяло в резултат от виновното поведение на длъжника, като се сочи се относима съдебна практика. Претендира се отмяна на атакуваната част от съдебният акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи изцяло заявлението и издаде исканите заповед за изпълнение изпълнителен лист, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията за това, са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от “Юробанк България“ АД срещу К. Т. И. за сумите, както следва: -950лв., представляващи непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за издаване на кредитна карта от 09.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.01.2024г. до окончателното й изплащане; 216.32лв., представляващи дължима възнаградителна лихва за периода 29.12.2022г.-20.10.2023г.; 128.86лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 29.12.2022г.-16.01.2024г.;

183.10лв., представляващи сбор от такси за периода от 09.12.2022г. до 09.06.2023г., 60.54лв., представляващи застраховка за периода 23.12.2022г.-28.06.2023г. и 25.20лв., представляващи обезщетение за уведомяване за периода от 21.11.2023г. до 16.01.2024г. В т.14 от заявлението кредиторът е конкретизирал претенцията си за такси, като е посочил, че сумата от 183.10лв. е формирана като сбор от дължими такси по Тарифа за таксите и комисионите, които банката прилага по извършване на услуги на клиенти физически лица, а именно: 35лв.-такса за разглеждане на заявление за кредитна карта; 20.65лв.-сбор от 7 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент; 47лв.-3 бр. такси за теглене в брой;

55.45лв.-6 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит; 15лв.-такса за блокиране на карта/кредитен лимит и 10лв.-такса за генериране.

За да отхвърли заявлението, съответно да постанови разпореждането в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че договорните клаузи, въз основа на които са начислени вземанията за такси и за разходи за уведомяване на дъжника противоречат на нормите на чл.10а, ал.2 и чл.33, ал.1 от ЗПК, и че дейността, за която са начислени е такава по управлението на кредита.

Предназначението на заповедното производство е да изключи исковия ред за установяване на безспорни вземания, поради което същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл.410, ал.3 и чл.422, ал.1 от ГПК/. В този смисъл разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК предвижда възможност за отказ на съдът да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т.3 на същата разпоредба ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка се следи служебно, тъй като съдът още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните 2 правоотношения, а именно потребителя. П о този начин закона гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В конкретния случай според наведените твърдения в заявлението вземанията на заявителя произтичат от сключен между страните Договор за кредитен лимит и издаване на кредитна карта №MK276297 от 23.01.2023г. Анализа на съдържанието на договора установява, че по отношение на него са приложими както Закона за потребителският кредит, така и Закона за платежните услуги и платежните системи /от 2018г./, доколкото банката е предоставила на потребителя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит, който се ползва за извършване на платежни операции с персонална кредитна карта Mastercard, чиито първоначален размер е 1000лв. Поради факта, че с процесният договор финансовата институция е отпуснала кредит е приложим ЗПК, а с оглед обстоятелство, че кредита се ползва посредством предоставената платежна услуга по смисъла на чл.1 от ЗПУПС приложим е и въпросният закон.

На основание чл.68, ал.1 от ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на неговите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в тази /пета/ глава е предвидено друго. Ако се допуска начисляване на такси, те се договарят между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и трябва да съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги.

Част от начислените и претендирани със заявлението такси, а имено таксите за обслужване на платежен инструмент, за теглене в брой от банкомат, за надвишаване на кредитен лимит и за блокиране на карта/кредитен лимит, не са от горепосочения характер, защото нито са свързани с информационните задължения на банката, нито са свързани с предприети при използване на платежния инструмент коригиращи и предпазни мерки.

Естеството на таксите претендирани на основание Раздел VIII, В, т.5, т.7 и т.10 от Тарифата сочи от една страна, че те са свързани с обслужването/поддържането на самия платежния инструмент и от друга страна, че произтичат от прекратяването на възможността за използване на картата. Тоест процесните вземания са начислени с оглед осъществяване на платежните операции, за които доставчикът може да начислява такси. Доколкото въпросните такси не са свързани и с използване на картата при осъществяване на отделни транзакции, същите не попадат и в забраната на чл.68, ал.4 от ЗПУПС, съгласно която при платежни операции, извършвани чрез платежна карта или друг подобен инструмент, получателят не може да изисква от платеца заплащане на такси за използването на инструмента. Наред с това горепосочените такси са договорени с процесният договор, като техният размер е предварително определен и обявен на ползвателя, с което е изпълнено и условието на чл.51 от ЗПУПС.

В заключение се налага извод, че претендираната със заявлението сума в размер на 138.10лв., представляваща сбор от таксите за годишно обслужване на платежен инструмент в размер на 20.65лв., за 3 бр. теглене в брой в размер на 47лв., за 6 бр. надвишаване на кредитен лимит в размер на 55.45лв. и за блокиране на карта/кредитен лимит в размер на 15лв., не са в противоречие с императивна законова норма, поради което ответникът дължи заплащането им. Ето защо в тази му част атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Не така стоят нещата с претендираните суми от 35лв., представляващи такса за разглеждане на заявление за кредитна карта, от 10лв., съставляващи такса за генериране и от 25.20лв., представляващи разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. По отношение на първата сума следва да се има предвид, че предвид комплексният характер на договора, процеса по отпускане на потребителският кредит, дублира по предмет този по предоставяне на платежният инструмент в частта за проучване 3 и опускане в заем на парични средства. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл изискването за заплащане на посочената такса заобикаля забраната на цитираната правна норма, респективно клаузата уреждаща плащането й е недействителна.

Относно втората сума, представляваща плащане за “генериране“, макар въпросното вземане да е наименувано на като “такса“, то по никакъв начин не дава информация за някаква конкретна допълнителна услуга, разходите, за което следва да бъдат понесени от потребителя. Дефиниция на такава такса не се съдържа и в приложената по делото Тарифа, но от самото и наименование следва извод, че таксата е свързана с извличане на информация във връзка с ползването на платежният инструмент, за което обаче такса не се дължи. Ето защо искането за присъждане на посочената такса е неоснователно, респективно атакуваният съдебен акт в тази му част е правилен и законосъобразен.

Относно претендираните 25.20лв., представляващи разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, следва да се има предвид, че в производство по реда на чл.417, ал.2, пр.2 от ГПК, каквото е и настоящото, заповед за изпълнение се издава за вземания основани на извлечение от счетоводните книги на банка и на документ, от който съответното вземане произтича, като под документ се има предвид договора сключен между кредитора и длъжника. В случая заявителят основава вземането си за разходи за обявяване на предсрочна изискуемост на извлечение от счетоводните си книги, в което то включено като размера на въпросният разход се обосновава с доказателства за извършени плащания в полза на трето лице-нотариус. От друга страна обаче, както вече се посочи за да се уважи заявлението е необходимо вземането да е удостоверено, не само от извлечението от сметка, а и от документа /договора/, който е основополагащ дълга. В процесният договор не е предвидено задължение за длъжника за заплащане на нотариални такси във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на дълга, поради което не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума. Ето защо и в тази му част атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.