Акт № 354 от 09.11.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Б.С., 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261410101695 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от И. А. А. с адрес с.Б.Г. ул.

„В.Л.“№36 против ПАГ „Н.Й.В.“ гр. Б.С., със седалище и адрес на управление: гр.Б.С., ул.

„П.В.“№2, общ. Б.С..

В исковата молба се навеждат твърдения, че със Заповед №1360/15.06.2026 г. директорът на ПАГ „Н.Й.В.“ – Б.С., Д.В. е наложила на ищеца дисциплинарно наказание „забележка“. Сочи се, че е невярно твърдението, че ищецът бил представил докладна с вх.

№2665/04.05.2026 г. съдържаща данни за непрекъснато непосещение на учебните занятия от страна на ученика Л. В. И.ов за период, по – дълъг от два месеца.

Поддържа се, че в докладната до директорката било посочено от ищеца, че ученикът „системно не посещавал“ учебните часове повече от два месеца, а не непрекъснато. Сочи, че нямал основание да твърди за непрекъснато непосещение, защото ученикът бил със СОП и подлежал на индивидуален план на обучение, където нямал достъп за редовността на неговото присъствие. Сочи, че това било в правомощието на ресурсния учител и директора на училището.

Посочва се, че директора на училището не правел разлика между системно и непрекъснато. Поддържа, че бил такъв казуса с ученика Л. И.ов и съзнателно, отговорно и уместно бил употребил думата „системно“. Твърди се, че не е искал да подвежда директора за непрекъснатост на деянието в продължение на два месеца и изпадането в хипотеза на чл.173, ал.2, т.2 от ЗПУО.

Сочи се, че в подкрепа на твърденията си в докладната е посочил, че посещенията му в дома на ученика са били с цел „подобряване на посещаемостта в училище“, а не изясняване на причините за пълното му отсъствие от учебни занятия в продължение на два месеца.

Твърди се, че не е изложил своите обяснения на факти и обстоятелства по случая, тъй като бил притеснен от проверка на РУО – В.. Сочи, че устно в присъствието на свой колега – 1

А.Д. е бил отговорил на всички въпроси от страна на директора по повод отсъствията на ученика, с най- тежката санкция – отписване от училище. Твърди се, че санкцията била незаконосъобразна съгласно чл.173, ал.2, т.2 от ЗПУО и действията на директора са процедурно опорочени, тъй като без да са изяснени обстоятелствата около отсъствията на ученика, същата издавала заповедта за отписване на ученика.

Възразява срещу твърденията, че не изпълнявал недобросъвестно задълженията си на класен ръководител и учител, както и че не спазвал техническите и технологическите правила.

Посочва се, че РУО при проверка е констатирал, че заповедта й за отписване на ученика е незаконосъобразна и поради това директора на училището е наказала ищеца с дисциплинарно наказание. Поддържа, че наложеното наказание му нанесло здравословни проблеми и финансови щети.

По тези и останалите изложени съображения в исковата молба се иска от съда да отмени Заповед № 1360/15.06.02026 г. на Директор на ПАГ „Н.Й.В.“ гр. Б.С., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ като неправилна, недоказана и незаконосъобразна.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесната заповед е издадена при нарушаване на императивни правни норми.

Оспорва твърдението, че не е налице неизпълнение на трудовите задължения, поддържа се,че ищеца е допуснал нарушение на чл.187 ал.1 т.3 и т.10 от КТ.

Твърди се, че с действията си ищеца е бил въвел в заблуждение ръководството на учебното заведение, че ученика Л. В. И.ов е изпълнил условията за отстраняване, поради непосещаемост на учебните занятия, довело до издаване на заповед за отстраняване на ученика. Сочи се, че заповедта била отменена след проверка на РУО - В., поради нейната незаконосъобразност.

Оспорва твърдението, че директорът не правил разлика между системно и непрекъснато, като понятийно значение.

Твърди се, че в доклада на ищеца, както и в обясненията, които твърдял да е дал устно, по реда на чл.193 КТ се установявало, че с действията си е създал неяснота в ръководството на учебното заведение, за да се стигне до решението за отстраняване на ученика.

Посочва се, че ищеца не е нанасял ритмично в електронния дневник отсъствията на учениците, както и на първо число на всеки месец да подава информация относно броя на учениците, отсъствията по уважителни и неуважителни причини за предходния месец, наложените санкции, номерата на учениците допуснали повече от 5 отсъствия по неуважителни причини за предходния месец. Посочва се, че с поведението си на незаинтересованост ищецът е допринесъл за издаването на заповед за отстраняването на ученика Л. И.ов.

Поддържа се, че в заповедта за наказание следвало непременно да се опише виновното поведение на работника/служителя с неговите признаци от обективна и субективна страна. Поведението на ищеца е недопустимо и противоречи на вменените му трудови функции, съгласно длъжностната характеристика на заеманата от същия длъжност.

Поддържа се, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ, със задължителните реквизити и е мотивирана.

Сочи се, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, като тази преценка се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, както и значимостта на 2 неизпълнените задължения по трудово правоотношение. Предвид и с настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелства, при които осъщественото неизпълнение, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагане на труд.

Не оспорва твърдението, че наложената санкция води до имуществена такава, съгласно ВПРЗ, че при налагане на наказание на работника/служителя, същият ще бъде лишен с 50 % от ДТВ за съответния период на наказанието. Поддържа, че тази норма /чл.12 от ВПРЗ/ имало възпитаващ ефект спрямо недобросъвестни педагогически специалисти.

Посочва, че оспорването на заповедта за наказание е продиктувано от финансов, а не от морален и професионален мотив.

При тези и останалите изложени съображения в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С допълнителна молба към исковата молба и в отговор на отговора на исковата молба ищецът твърди, че процесната заповед № 1360/15.06.2026г. е незаконосъобразна, изложени са и обстоятелства, че заповедта е непълна, неясна и непоследователна, не е мотивирана и не отговаря на изискуемото съдържание, съгласно и чл. 195, ал.1 от КТ. Конкретно за твърдяното нарушение, изразяващо се в представяне на докладна вх.№ 2665/ 04.05.2026г. от И. А. не са поискани писмени обяснения. Писмените обяснения, поискани с писмо, изх.№ 1105/03.06.2026г., касаят други нарушения на трудовата дисциплина. Посоченото нарушение, изразяващо се в представяне на доклад от страна на И. А., не отговаря на посочените като приложими правни норми /чл.187, ал.1, т.З и т. 10 от КТ/. Посоченото в обжалваната заповед правно основание на чл. 187, ал. 1, т.3 от КТ съдържа две хипотези, а не е обозначено коя е относимата в случая. От заповедта не става ясно с кои действия, и в коя хипотеза на правната норма е осъществена, както и дали са осъществени и двете хипотези. От заповедта не става ясно кои са техническите и технологичните правила, които не са спазени, както и коя е неизпълнената възложена работа - за кой точно период не е изпълнена и в кой момент е извършено нарушението.

Допълва се, че другото посочено правно основание - чл.187, ал.1, т.10 от КТ е препращаща разпоредба и в заповедта следва да е посочено именно конкретната разпоредба към която се препраща, а това не е направено. Липсва конкретната разпоредба от закон или други нормативни актове, от ПВТР от КТД или от трудовия договор, която да е нарушил ищецът с представянето на доклада си. Всички изброени в заповедта разпоредби от поднормативни актове, от ПВТР, от Правилника за дейността на училището или от длъжностната характеристика касаят неизпълнение на трудови задължения, свързани с воденето на училищна документация и отчитането на посещаемостта на учениците и не са относими към нарушението, което се твърди, че е извършил ищецът с представянето на докладната му на 04.05.2026г.

Твърди се, че в оспорваната заповед е посочено, че нарушенията на трудовата дисциплина са нарушения във връзка с неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, както и с неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. От друга страна, в заповедта се съдържат твърдения, че И. А. е предоставил подвеждаща информация на работодателя, в резултат на което директорът е бил заблуден и е издал заповед № 1195/05.05.2026г. за отписване от училище на ученика Л. И.ов, което сочи съвсем различно нарушение на трудовата дисциплина, а именно злоупотреба с доверието на работодателя.

Поддържа, че съгласно чл.126, т.9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя 3 съставлява дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.8 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.

Въвеждането в заблуждение на ръководството на училището съставлява нарушение на трудовата дисциплина и се квалифицира именно като „злоупотреба с доверието на работодателя", заради неизпълнение на задължението за лоялност, peгламентирано чл. 126. т. 9 от КТ. Доколкото в отговора на исковата молба ответната гимназия изрично посочва, че според ответника ищецът е „въвел в заблуждение ръководството па учебното заведение, че ученикът Л. И.ов е изпълнил условията за отстраняване" и „това заблуждение е довело до издаване на заповед за отстраняване на последния“ то е налице абсолютна липса на съответствие между нарушенията, описани в процесната заповед № 1360/15.06.26г. и тяхната правна квалификация, от една страна и действителната фактическа обстановка, от друга.

Посочва се, че твърдяното нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание на ищеца, е описано най-отгоре в заповедта и е еднократно. Твърди се, че същото се изразявало в представяне на докладна № 2665/04.05.2026г., и че е извършено конкретно на 04.05.2026г. В случая е налице противоречие между твърдяното нарушение и описаните фактически обстоятелства, което е съществен порок на заповедта. Нe само, че докладната, която ищецът е изготвил и входирал е превратно представена в заповедта, като вместо изразът „системно не посещава", който той е използвал, навсякъде в заповедта е записано “

„непрекъснато не посещава. Нещо повече, като отговорност на И. А. се вменява и издаването на заповед № 1195/05.05.2026г. от директора за отписването от училището на Л.

И.ов, което е недопустимо. Твърди се, че не може представляващият работодателя да обосновава свои пропуски с пряка причинно-следствена връзка между процесния доклад, депозиран от ищеца и собственото си неизпълнение на трудови задължения.

В същото време, изложените по-долу фактически твърдения в заповедта за сочено системно неизпълнение на задълженията на И. А. като класен ръководител, за оформяне в едноседмичен срок в електронния дневник отсъствията на учениците и за подаване на 1-во число всеки месец на информация относно броя на учениците, отсъствията, наложените санкции, номерата на учениците, допуснали повече от 5 отсъствия по неуважителни причини за предходен месец са съвсем отделни нарушения на трудовата дисциплина от това, за което му е наложено дисциплинарното наказание. За тях нито се сочат конкретните обстоятелства за твърдените нарушения, нито се сочи кога са извършени, тъй като очевидно не били извършени на 04.05.2026г.

Разпечатката съдържа 39 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2fe1fb3-1a40-47b8-b871-4da68cd3c83b