Решение № 122 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330112583 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. К. М. против Уиз Еър Унгария АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, пар.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 6, пар.1 б. „б“, т.ii от Регламент ЕО 261/2004 год. с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 264.50 британски лири - главница, представляваща невъзстановени от ответника и извършени от ищеца разходи във връзка със закъснение на полет номер ***, извършван от ответното дружество, излитащ от ***, с първоначална дата 03.04.2024 год., от които 198 британски лири, заплатени от ищеца за настаняване на 03.04.2024 год. в две двойни стаи в хотел *** и 66.50 британски лири, заплатена от ищеца вечеря за него и семейството му при настаняването на 03.04.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.07.2024 год., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице сключен договор за превоз, по силата на който на 27.12.2023 год. ищецът закупил от ответното дружество двупосочни самолетни билети за себе си, с. си П. М. и двете им д. И. М. и К. М. по направление ***, за което е заплатил сумата от общо 915.92 лева. Полетът от Пловдив, с номер *** e следвало да излети на 30.03.2024 год. в 12.50 часа, а обратния полет за България, Пловдив на 03.04.2024 год. в 14.55 часа. След потвърждението на полетите, ищецът направил и хотелска резервация за себе си и семейството си от 30.03.2024 год.

1 с дата на напускане 03.04.2024 год.

Ищецът твърди, че на 02.02.2024 год. е получил електронно писмо от ответника, с което бил уведомен, че обратния полет, вместо на 03.04.2024 год. ще излети от *** на 04.04.2024 год. в 06.55 ч. Излагат се твърдения, че в полученото писмо се съдържало указание, ако във връзка с пренасочването е понесъл някакви разходи, като настаняване, трансфери до алтернативни летища, такси за промяна на резервация, разходи за храни и напитки може да поиска възстановяването им. Предвид закъснението на обратния полет до България, с един допълнителен ден за ищеца възникнала необходимостта за резервира допълнителна нощувка за себе си и семейството си, за което заплатил 198 британски лири – за две двойни стаи в хотел ***, намиращ се в непосредствена близост до летището, както и реализирал разходи за вечеря за четиримата в размер на 66.50 британски лири.

Ищецът излага съображения, че предвид информацията, че разходите за храна и нощувка, свързани с промяната на полета ще му бъдат възстановени, подал молба до ответното дружество, но му било отказало тяхното възстановяване. Счита, че отказът е неоснователен, поради което предявява настоящата искова претенция. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК от ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в която се твърди, че предявената искова претенция е неоснователна.

Сочи се, че ищецът е бил уведомен за промяната на полета от 03.04.2024 год. да 04.04.2024 год. повече от 14 дни преди датата на излитане на полета – на 02.02.2024 год. На 03.02.2024 год. приел промяната на полета за 04.04.2024 год. , като се твърди, че така между страните се стигнало до изменение на договора за превоз, като се позовава на чл.6.3 от Общите условия на Уиз Еър Унгария Црт от 01.03.2023 год., които били публикувани на сайта на превозвача и били неразделна част от договора за превоз. Излагат се съображения, че след като ищецът приел новата дата на пътуване, то той бил съгласен да пътува на тази дата на пътуване – 04.04.2024 год., вместо 03.04.2024 год., поради което и претендираните от него разходи, направени за нощувка и вечеря следва да останат за негова сметка, още повече, че същите били направени след като ищецът потвърдил, че е съгласен с новата дата на излитане.

Поради изложеното се иска от съда да отхвърли исковата претенция.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, пар.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 6, пар.1, б. „б“, т.ii от Регламент ЕО 261/2004 год. относно създаване на 2 общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

В тежест на ищеца е да докаже приложимостта на чл. 9, пар.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 6, пар.1, б. „б“, т.ii от Регламент ЕО 261/2004 год. на ЕП и СЕС и по-специално, че ответникът е бил длъжен да предложи храна и настаняване в хотел за ищеца и семейството му, респ. че ответникът е длъжен за възстанови, направените от ищеца такива за храна – вечеря на 03.04.2024 год., както и нощувка за четири човека на 03-ти срещу 04.04.2024 год.; да докаже, че разходите са били необходими, разумни и подходящи, че е извършил твърдените разходи за себе си и семейството си - за хотелско настаняване –една нощувка на 03-ти срещу 04-ти април 2024 год., както и за вечеря на 03.04.2024 год., както и да докаже, че при отправяне предложението за приемане новата дата на обратния полет от Лондон му е било у казано, че разходите, свързани с промяната на датата на полета за храна и настаняване в хотел ще му бъдат възстановени.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, включително и да докаже изложените от него твърдения, че с изразеното на 03.02.2024 год. съгласие за приемане новата дата на полета до България – 04.04.2024 год., между страните и постигнато изменение на първоначално сключения неформален договор за въздушен превоз, съгласно чл. 6.3 от Общите условия.

Отделени са като безспорни, а и от представените писмени доказателства, се установява, че между същите е сключен неформален договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да превози ищеца и семейството му, състоящо се от съпругата му и двете му деца от ***, с дата на отпътуване от Република България 30.03.2024 год. и първоначална дата на връщане 03.04.2024 год., за което ищецът е заплатил сумата от 915.92 лева, както и че на 03.02.2024 год. ищецът е приел да отпътува заедно със семейството си обратно от *** за Пловдив на 04.04.2024 год., във връзка с отправено известие по имейл от 02.02.2024 год. за промяна датата на полета от ответната страна, както и че ищецът е направил разходи за себе си и семейството си в общ размер на 264.50 британски лири, от които 198 бр. лири за хотелска нощувка и 66.50 лири за вечеря, както и че превозът е бил извършен от страна на ответника.

Основният спор между страните се съсредоточава около това дали ответникът е бил длъжен да възстанови сторените от ищеца разходи за него и семейството му за храна и напитки, както и нощувка, поради променения полетен план и съответно ден на излитане от Лондон - на 04.04.2024 год. вместо 03.04.2024 год. или с изразеното съгласие от страна на ищеца за приемане на излитането на друга дата – 04.04.2024 год., между страните е постигнато изменение на първоначално сключения договор и сторените разходи, не се дължат.

3

Аргументирайки претенцията си, ищецът се е позовал на разпоредбите на Регламент ЕО 261/2004 год., свързани с оказване дължимата грижа от превозвача за настаняване в хотел и/или предоставяне на храна и напитки при отмяна, респ. закъснение на самолетен полет, както и на отправеното предложение от ответника за заплащането им с писмо от 02.02.2024 год.

Както съдът посочи по-горе безспорно се установи по делото, че първоначално при сключването на договора с ответника, страните са постигнали съгласие ищецът и семейството му /съпругата му и двете му деца/ да отпътуват на 03.04.2024 год. от Лондон обратно за Република България, като впоследствие, ищецът е приел предложението, отправено му от ответника да отпътуват на следващия ден – 04.04.2024 год.

Обратно на стореното възражение от ответната страна, съдът счита, че обстоятелството, че ищецът се е съгласил да отпътува на по-късната дата, не изключва защитата, която Регламент 261/2004 предоставя по отношение на грижата, дължима от въздушния превозвач и свързана с предлагането на храна и напитки, както и настаняване в хотел, респ. тяхното възстановяване, което от своя страна е предвидено в Тълкувателните насоки за Регламент 261/2004 год – чл. 4.3.2. За приложимостта на разпоредбите на чл. 9 от Регламента при закъснял и при отменен полет, не са въведени ограничения, така както е предвидено за правото на обезщетение, регламентирано в чл. 7 от Регламента и на които се позовава ответната страна, отказвайки да изплати сторените от ищеца разходи. Изискването за информираност минимум две, респ. една седмица преди датата на полета, въведено с нормата на пар.1, в. „в“ на чл. 5 от Регламента е относимо единствено до правото на обезщетение по чл.

7, каквото в процесния казус не се претендира. Съгласно чл. 9, пар.1, б. „а“ и б. „б“ на пътниците се предлага безплатно храна и напитки според времето на изчакване, както и настаняване в хотел. Предвидените мерки в чл. 9 за оказване на дължима грижа са приложими както при хипотезите разгледани в чл. 5, касаещ отменените полети, така и тези по чл. 6 от Регламента, касаещ закъснелите полети, като обсъждания казус, попада в техния обхват. Съдът счита, че приложима е разпоредбата именно на чл. 6 за закъснели полети, а не тази на чл. 5 от Регламента за отменени такива, тъй като от събраната доказателствена съвкупност не може да се направи категоричен извод, че въздушният превозвач е превозил пътниците с друг полет, чийто първоначален план за излитане е бил различен от този на предварително планирания полет и че пътниците по първоначалния план са се присъединили към пътниците на друг полет, който също е бил планиран и то независимо от полета, за който превозените по този начин пътници са направили резервацията си, каквито са предпоставките полетът да се счита „отменен“, а не „закъснял“, каквото тълкуване е дадено в Решение на СЕС от 19.11.2009 год. по съединени дела С 402/07 год. и с 432/07 год.

4

На следващо място, по делото е прието съобщение, изхождащо от ответника и адресирано до ищеца за промяна на полетното разписание от 02.02.2024 год. /л.18-22/, отнасящо се до обратния полет до България, с който ищецът и семейството му е следвало да излетят на 03.04.2024 год. от летище ***. Видно от съдържанието на цитираната кореспонденция /л.19,20/ от ответната страна е въведено изрично предложение за възстановяване на понесените от ищеца разходи, свързани с пренасочването, каквото безспорно е налице и в настоящия случай, като например настаняване, трансфери до алтернативни летища, такси за промяна на резервация или разходи за храна и напитки. Единственото ограничение, поставено от ответника е настаняването да бъде на разумни цени в три звезден или равностоен хотел.

При анализ съдържанието на съобщението се установява, че самият ответник е отправил до ищеца предложение за възстановяване на сторените разходи, свързани с промяната на полетното разписание, което предложение ищецът е приел, съгласявайки се и отпътувайки със семейството си на 04.04.2024 год. от летище *** с полет ***.

С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало допълнително облигационна правоотношение, по силата на което ответникът се е задължил да възстанови на ищеца, сторените от него и семейството му във връзка със закъснелия полет, разноски, свързани с настаняване в хотел, храна и напитки.

Горните изводи на съда и относно отправеното предложение за възстановяване на сторените разходи, и относно приложение разпоредбите на Регламент ЕО 261/2004 год. се подкрепят и от показанията на свидетеля П. /които съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи със събрания писмен доказателствен материал/ и приобщената по делото кореспонденция между него и ответното дружество /л.95-99/, от които се установява, че в идентична с ищеца хипотеза – допълнителна нощувка и разходи за храна и напитки за свидетеля и семейството му, поради закъснението на същия полет *** и отпътуването му от *** на ***, ответникът – превозвач, е заплатил на св. П. сторените разходи за хотелско настаняване, храна и напитки.