Решение № 258 от 28.07.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Несебър, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150101214 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 3 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на решение № 603/05.07.2024 г. по в.гр.д. № 628/2024 г. по описа на ОС – Бургас, с което е обезсилено първоинстанционното решение по гр.д. № 429/2024 г. по описа на НРС и делото е върнато за разглеждане от нов състав на РС – Несебър, съобразно дадените в мотивите указания за конституиране на надлежни процесуално легитимирани ответници – задължителни другари по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В изпълнение на разпореждане № 2829/24.10.2024 г. ищцата М. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. Р. П. от АК – Бургас е депозирала уточняваща искова молба вх. № 10814/08.11.2024 г., насочена спрямо задължителния другар – ответницата М. И. Б..

Така, с иницииращата искова молба и направеното в хода на настоящото второ първоинстанционно разглежда на спора уточнение, от ищцата М. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, ж.к. „И.....“, бл.****, е предявен иск срещу В. П. Ж., ЕГН **********, с адрес в с. ***, М. И. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, и Д.

И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, за обявяване за недействителен спрямо ищцата договор за покупко-продажба между ответниците на ½ ид.ч. от жилищна сграда с ид. № ***.1 и на ½ от ПИ с ид. № ***, находящи се в с. К., обективиран в нотариален акт № ****, том **, вх. рег. № ****/31.10.20*** г., дв.вх. рег. № *** на СВ – гр. ***. Претендират се съдебни разноски.

С исковата молба и направените уточнения се посочва, че ищцата е кредитор на първият ответник В. Ж. съгласно запис на заповед от 04.04.2017 г. и издаден въз основа на него и в хода на ч.гр.д. № 1031/2020 г. по описа на НРС изпълнителен лист № 260210/13.11.2020 г. Твърди се, че въз основа на изпълнителния титул ищцата образувала изп.дело № 20208020400411 по описа на ЧСИ рег. № 802 Н.Г., а впоследствие се присъединила като взискател по образуваните изп.дело №

20217040400877 по описа на ЧСИ рег. № 704 И.М. и изп.дело № 20228040400435 по 1 описа на ЧСИ рег. № 804 Д.Н.. Два дни преди публичната продажба на собствени на длъжника Ж. имоти действието било спряно поради частно разпореждане с имуществото по посочения договор за покупко-продажба и в полза на третия ответник Д. А.. По време на разпореждането ответника Ж. бил в брак с ответницата Б., респективно процесното имущество е съставлявало тяхна бездялова СИО, което обосновава легитимацията на конститураната в настоящото второ разглеждане на спора ответница. Твърди се, че процесната сделка е увреждаща спрямо интересите на кредитора, като приобретателят по нея е действал също със съзнанието за това.

Ангажирани са писмени доказателства в подкрепа на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК по е делото е постъпил отговор, както на първоначалната, така и на уточняващата искова молба от назначения на ответника В.

Ж. особен представител – адв. С. Ч. от БАК, който излага съображения за неоснователност на претенцията. Релевира доводи в посока, че от доказателства по делото се установява целта на разпореждането и тя не е увреждане на ищцата, а удовлетворяване на привилегирован кредитор с обезпечени вземане спрямо ответника В. Ж.. Отделно се посочва, че към датата на сделката върху имотите не е имало вписани вещни тежести в полза на ищцата, предвид което недоказано остава знанието на приобретателя М. за вземанията а ищцата. Приложени са писмени доказателства.

Ответниците Д. М. и М. Б. не са дали отговор на исковата молба в срока по чл.

131 от ГПК, вкл. и при първоначалното разглеждане на делото от ответника М..

С молба вх. № 3547/09.04.2025 г. на ответницата М. Б. се възразява срещу конституирането като страна в производството, като се отрича същата да разполага с процесуално-правна или материално-правна легитимация. Посочва се, че съгласно сключен между нея и ответника М. брачен договор от 2018 г. е бил изключен режима на общност по време на брака им и към датата на процесната сделка. Предвид това и доколкото ответницата Б. не е страна по договора за продажба се моли същата да бъде деконституирана и производството по делото спрямо нея да бъде прекратено. В приложение са представени писмени доказателства, вкл. брачен договор вх.рег. № ***/**.01.20** г., акт № ***, том 1, по описа на Агенция по вписванията – гр. Несебър.

След взимане становището на страните по делото в съдебно заседание, въз основа на изявление за оттегляне на иска спрямо ответницата Б. от страна на процесуалния представител на ищцата и при съобразяване на представения брачен договор, съдът с протоколно определение № 297/13.05.2025 г. прекрати производството по делото спрямо ответницата М. И. Б., ЕГН **********.

В проведени по делото открити съдебни заседания, ищцата, чрез упълномощения си представител - адв. Р. П. от БАК, поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения срещу ответниците В. Ж. и Д. М. иск. Претендира съдебни разноски.

Ответникът В. Ж., чрез процесуалния си представител – адв. С. Ч. от БАК, поддържа представения отговор на исковата молба в проведените съдебни заседания, оспорва претенцията и моли за отхвърлянето . Претендира разноски по списък.

Ответникът Д. М. се явява лично в заседания по делото. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание с чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Павловият иск е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по 2 този начин създава опасност за реализиране на вземането на кредитора. В теорията и в съдебната практика този иск е известен като „отменителен иск“ - термин, който посочва правната същност и последиците от упражняването на правото на иск по чл.

135 от ЗЗД. Целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е да запази целостта на длъжниковото имущество, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него, вкл. чрез способите на принудителното изпълнение.

Предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД по същността си представлява правно действие на кредитора, с което той упражнява изрично признатото му от закона материално субективно право, имащо преобразуващ характер, да поиска от съда да обяви за недействително спрямо него извършено от длъжника валидно правно действие/сделка, с което последният се е разпоредил с имуществено право от своя актив и по този начин е намалил патримониума си. Правото на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е вторично, тъй като е обусловено от наличие на друго правоотношение - това, което възниква от действието или сделката, с които длъжникът прехвърля/обременява имуществото си в полза на трето лице и по този начин уврежда кредитора.

Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това право се упражнява, е конститутивен - насочен е към предизвикване на правна промяна като изначално действителното правно действие на длъжника, с което той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице, бъде обявено за недействително спрямо кредитора. Недействителността обаче е относителна - само спрямо кредитора ищец по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, а по отношение на всички останали трети лица действието остава валидно, действително.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. Анализа на разпоредбата налага извод за правопораждащият фактически състав на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включващ: 1/. извършване на действие от длъжника, засягащо имуществото му; 2/. действието на длъжника да уврежда кредитора; 3/. кредиторът да притежава вземане срещу длъжника; 4/. знание за увреждането.

Във връзка с елементите на правопораждащия фактически състав следва да се посочи, че действието е увреждащо, когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или негово обременяване, както и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху конкретни имоти на длъжника. /тала и решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о.; решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. № 450/2010 г. по описа на ВКС, III г.о./ От друга страна, правото на иск в случая принадлежи само налице, което има качеството „кредитор“ на длъжника, извършил правното действие, чиято отмяна се иска. В тази връзка в съдебната практика е възприето, че не е необходимо ищецът да установява в условията на пълно и главно доказване съществуването на съответното правоотношение, на което основава твърдяното качество /така решение № 328/23.04.2010 г. по гр.д. № 879/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.; ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Вземането следва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му. В обобщение, качеството „кредитор“ е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение, и няма правно значение за спора, дали вземането е парично или непарично /така и ППВС № 1/1965 г./. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е 3 отречено със силата на пресъдено нещо.

Основателността на претенцията се предпоставя и от наличието на субективни предпоставки, доколкото законът изисква наличие на знание /представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с имуществото си, уврежда своя кредитор или че създава или увеличава платежната си неспособност. /така решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о./ В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно простото знание у длъжника, че има кредитори, които биха могли да се удовлетворят от имуществото му, ако не изпълни задълженията си към тях, и че вследствие на съответната сделка/действие се увреждат техните интереси.

В хипотезата на възмездни сделки недействителността на извършеното действие се обуславя не само от знанието на длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. С разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена една оборима презумпция за знание за увреждането, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника.

Доказателствената тежест за установяване на гореописаните правопораждащи юридически факти е за ищцата и при условията на пълно и главно доказване, вкл. по повод наличие на обстоятелства, обосноваващи приложението на презумпцията по чл.

135, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки води до извод за неоснователност на претенцията.

По делото не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – изпълнителен лист, постановление за присъединяване на взискател, молба по чл. 426 от ГПК, справка за дължими и изплатени суми, удостоверение по чл.

456 от ГПК, молба от 04.05.2022 г. /л. 7, л. 9-11 от гр.д. № ****/20** г. по описа на БОС; л. 69-70 от гр.д. № **/20** г. по описа на НРС/ се установява, че ищцата е кредитор на ответника В. Ж. за ликвидно и изискуемо парично вземане в размер на сумата от **** евро – задължение по запис на заповед от 04.04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.10.2020 г. до изплащането му, за принудителното изпълнение на което е било образувано изп.д. № 411/2020 г. по описа на ЧСИ Н.Г., рег. № 802 при КЧСИ, район на действие БОС. С постановление от 04.05.2022 г. на ЧСИ И.М., рег. № 704 при КЧСИ, район на действие БОС, ищцата е била присъединена като взискател за посочените суми по изп.д. № 877/2021 г. по описа на ЧСИ И.М., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя Кооперация "Я.......", ЕИК ***, срещу ответника В. Ж. и трети за процеса лица.