Решение № 112 от 28.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000782 по описа за 2022 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от Б. Н. В., действаща чрез особения представител адвокат Д.

Т. С., срещу постановеното решение №269 от 20.10.2022 г. по търг.дело №1306/2021 г. на Окръжен съд С.З. в осъдителната му част.

С посоченото решение в осъдителната му част Б. Н. В., в качеството и на единствен наследник по закон на Н.М.А., б.ж. на гр.С.З., починал на 18.06.2012 г. - кредитополучател по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 460/0015/15066822 от 12.06.2012 г., е осъдена да заплати на У.К.Б. АД следните суми:

- 10 879,42 евро, представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда, а именно 20.08.2021 г. до окончателното и изплащане, - 435,18 евро, представляваща лихва върху редовна главница, начислена за периода от 20.08.2018 г. - 19.08.2021 г., - 4 700,29 евро, представляваща лихва за просрочена главница, 1 начислена за периода от 20.08.2018 г. - 19.08.2021 г., както и разноски в размер на 4 401,22 лв.

Жалбоподателката е останала недоволна от така постановеното решение в осъдителната му част, като е изложила подробни съображения, че не е пасивно легитимирана страна по договора за кредит и по закон да отговаря за задължението на нейния наследодател повече от 9 години след смъртта му, както и че неправилно не е уважено възражението и за погасителна давност. Счита, че не следва да се прилага в настоящия случай практиката, че длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост с връчването на препис от исковата молба, посочена в мотивите на съдебния акт. Моли да се отмени така обжалваното решение и претендира разноските.

Ответникът У.К.Б. АД , чрез адвокат И. С. И., е представил отговор срещу въззивната жалба, в който я счита за неоснователна. Моли да се остави без уважение, като се потвърди така обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателката на 01.11.2022 г., а въззивната жалба срещу него е подадена на 11.11.2022 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна. Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и в съответствие с чл.269 от ГПК и обсъдят наведените оплаквания в нея.

Установява се, че са предявени обективно съединени искове по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ на обща стойност 24 698,03 евро, както следва: сумата от 10 879,42 евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда, а именно 20.08.2021 г. до окончателното и изплащане, сумата от 13 818,61 евро - дължими лихви по договора за кредит, от които лихва върху редовна главница в размер на 1 021,30 евро, начислена за периода от 20.08.2018 г. до 19.08.2021 г. вкл., и лихва за просрочена главница в размер на 12 797,31 евро, начислена за периода от 20.08.2018 г. до 19.08.2021 г. вкл.

Ищецът се позовава на сключен между него и кредитополучателя Н.М.А. договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 2

460/0015/15066822 от 12.06.2012 г., по силата на който е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 12 280,00 евро. Кредитът е усвоен на 13.06.2012 г. Кредитополучателят се е задължил да погаси отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви, на месечни погасителни анюитетни вноски, дължими ежемесечно на 7-мо число от съответния месец, съгласно погасителен план - неразделна част от договора за кредит, с краен срок за пълно и окончателно погасяване на кредита - 12.06.2022 г.

Посочва се, че на 18.06.2012 г. кредитополучателят Н.М.А. е починал, като негови наследници по закон са били трите му дъщери Х. Н. А., Д. Н. К. и ответницата Б. Н. В.. Първите две от тях са извършили изричен отказ от наследството на своя баща по реда на чл.52 във вр. с чл.49, ал.1 от ЗН, вписан в специалния регистър под №8**20.09.2012 г. , съгласно удостоверение изх.

№**** от 20.09.2012г. на Районен съд С.З., съответно вписан в специалния регистър под №**/21.09.2012 г., съгласно удостоверение изх.№**** от 21.09.2012г. на Районен съд - С.З.. Третата от тях - ответницата по делото няма отказ от наследство, а и същата се е разпоредила чрез покупко-продажба с правото на собственост върху два недвижими имота - земеделски земи, находящи се в землището на с.Ч.П., общ.Р.. обл.В., придобити по наследство от нейния наследодател, като е продала същите на трето лице с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.08.2018г. - Акт № **, том.

***, рег. №****, дело №*** от 2018г. по описа на нотариус Р.К., рег. №***. с район на действие Районен съд - гр.Б., вписан в СВ - Б. с вх.рег.

№****/20.08.2018г., том *, Акт №***. Т.е. тя е приела наследството, оставено от покойния и баща, изричните откази на сестрите и са довели до превръщането и в единствен наследник на своя баща, а по силата на чл.60 от ЗН отговаря за задълженията, с които наследството е обременено, като единствен наследник по закон, който е приел наследството.

Ищецът твърди, че от датата на откриване, респ. приемане на наследството от ответницата, до настоящия момент, тя не е заплащала никакви дължими суми за погасяване на задълженията по договора за кредит.

В тази връзка посочва, че от сключването на договора за кредит на 12.06.2012 г. до 06.02.2014 г., задълженията по договора за кредит са били погасявани с парични средства, налични по банковата сметка на кредитополучателя, по която кредитът е бил усвоен. След изчерпването на тези налични парични средства и поради липсата на плащания от страна на ответницата за погасяване на задълженията по договора за кредит, същата трайно е изпаднала в забава за погасяване на дължимите към ищеца суми, считано от 07.02.2014 г., която забава продължава и понастоящем.

Поради моли да се приеме, че с връчването на настоящата искова молба ищецът отправя изричното си волеизявление до ответницата за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, считано от датата на връчване на исковата молба, от която дата вземането става изцяло изискуемо 3 в пълен размер преди настъпването на падежа - 12.06.2022 г.

Ответницата е представила отговор, в който счита исковата молба за неоснователна, като е изложила своите възражения. Съобразно оплакванията и във въззивната жалба следва да се отговори на въпроса дали е пасивно легитимирана да отговаря по договора за кредит, както и дали процесните вземания на банката са погасени по давност.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

Ищецът е приложил договора за банков потребителски кредит, погасителен план, извлечение от счетоводни книги, удостоверение за наследници, удостоверения относно отказите от наследство, посочения в исковата молба нотариален акт за разпореждане с неедвижими имоти, а по искане на ответницата и кредитното досие на кредитополучателя, съдържащо искане за отпускане на кредит, процесния договор, погасителен план, сертификат за застраховка кредитна протекция, декларация за свързаност, удостоверение и потвърждение от работодател, трудов договор, удостоверение за кредитна задлъжнялост.

По искане на страние е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява усвояването на кредита и погасяването му – с наличните парични средства по банковата сметка ежемесечно са погасявани падежиралите вноски, като последното плащане е на 07.02.2014 г., с което частично са погасени вноска по главница 48,55 евро и вноска договорна лихва 75,63 евро. Установяват се по счетоводните записвания на ищеца платената главница 1 400,58 евро, респ.непогасен остатък 10 879,42 евро, договорна лихва 1 585,73 евро, респ.остатък 4 585,07 евро.

Вещото лице е определило размерът на дължимите погасителни вноски за главница за по периоди: за периода 07.02.2014 г. – 19.08.2016 г. – 2 375,75 евро, за периода 20.08.2016 г. – 20.08.2021 г. – 6 878,43 евро, за периода 21.08.2021 г. – 12.06.2022 г. – 1 625,24 евро.

Изчислен е размерът на дължимите вноски за договорна лихва за периода 20.08.2018 г. – 19.08.2021 г. – 1 009,76 евро, както и размерът на дължимата лихва за забава: за вноски с падеж 07.02.2014 г. – 19.08.2021 г. върху главница от 9 254,18 евро и период на олихвяване 20.08.2018 г. – 19.08.2021 г. – 4 700,29 евро, за вноски с падеж 20.08.2016 г. – 19.08.2021 г. върху главница 6 878,43 лв. и период на олихвяване 20.08.2018 г. – 19.08.2021 4 г. – 3 493,62 евро.

Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на вещото лице, като компетентни и основаващи се на писмените доказателства по делото и счетоводните записвания на банката ищец.

От представените писмени доказателства се установява по несъмнен начин сключването на процесния договор за банков потребителски кредит, усвояването му от кредитополучателя, както и смъртта му наколко дни след това. Установяват се наследниците му, както и, че две от трите му наследници са направили отказ от наследство, с което третата наследница е останала единствен наследник, приемане на наследството от нейна страна чрез конклудентни действия, потвърдено от извършеното от нея разпореждане с недвижими имоти, принадлежали на нейния наследодател.

С приемане на наследството наследниците придобиват не само активите на наследството, но и неговите пасиви, а именно задълженията на техния наследодател. Съгласно чл.60,ал.2 от ЗН, всеки един от наследниците отговаря за задълженията, с които е обременено наследството, съобразно дела си. В случая ответницата е останала единствен наследник, тъй като нейният дял се е уголемил в резултат от отказите от наследство на останалите наследници. Същата е пасивно легитимирана да отговаря за задълженията на нейния наследодател, включително и за възникналите в резултат на сключения с ищеца договор за банков кредит.

В чл.84,ал.1 от ЗЗД са уредени падежът на задължението и началният момент на забава. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на седем дни от поканата. Целта на посочената разпоредба е да може да се даде възможност на наследниците да проверят задълженията с оглед на евентуални техни възражения, които биха били направили.

От приложеното кредитно досие за кредитополучателя не се установява изпращането на покана до ответницата по смисъла на чл.84,ал.1 от ЗЗД за задълженията на нейния наследодател по процесния договор за банков кредит от 12.06.2012 г. В същото време по делото се установява, че кредитът е погасяван съобразно уговорките в договора и след смъртта на кредитополучателя на 18.06.2012 г. до 07.02.2014 г. с наличните парични 5 средства по банковата сметка на кредитополучателя - ежемесечно са погасявани падежиралите вноски, като последното плащане е на 07.02.2014 г., с което частично са погасени вноска по главница 48,55 евро и вноска договорна лихва 75,63 евро. Към този период ответницата вече е била приела наследството и след отказите от наследство, извършени през м.09.2012 г., като единствен наследник е била титуляр банковата сметка на кредитополучателя. Ежемесечното погасяване на задълженията след кмъртта на кредитополучателя за период около две години, представляващо разпореждане с парични суми, води до извод за знание от страна на ответницата за задълженията по процесния договор за банков кредит.

Видно от процесния договор за кредит, страните са уговорили предсрочна изискуемост при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски от кредита в чл.17. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните по договора – кредиторът посочва, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и вноските с непогасен падеж, които към момента на посочването не са били изискуеми.