Решение № 8 от 07.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20245300900177 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове от „КРАСИКАПЛАСТ” АД, в несъстоятелност, ЕИК 115032550, против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА

ПРИХОДИТЕ,

София, бул.“Дондуков“

52 за установяване несъществуването на вземането на Националната агенция за приходите в размер от 116,39 лв с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ и за прогласяване нищожността на Определение № 260134/08.03.2024 г., постановено от Съда по несъстоятелността на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД – н. по т.д. № 676/2011 г., с което, на основание чл. 692 ТЗ, е одобрен допълнителен списък на приети вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ и обявен в ТРРЮЛНЦ на 31.01.2024 г.

Твърди се от ищеца, че Съдът неправилно е одобрил допълнителния списък на приетите вземания, като е включил вземането на НАП в размер на 116.39 лв, тъй като с Решение 413/29.08.2013 г. „КРАСИКАПЛАСТ“ АД е обявено в несъстоятелност и за Съда възниква задължение да пристъпи към осребряване на имуществото и това напълно изключва одобряване на списък с приети вземания по реда на чл.688, ал.3 ТЗ.

Твърди се, че Определение от 08.03.2024 г., постановено по т.д.

676/2011 г. на ОС - Пловдив, е нищожно, защото е постановено от Съда въпреки задължението за започване осребряването на имуществото.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено несъществуването на вземането на Националната агенция за приходите в размер от 116,39 лв, приетото по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, както и да прогласи нищожността на Определение от 08.03.2024 г., постановено по т.д.

1

676/2011 г. на ОС - Пловдив .

Ответникът НАП чрез процесуалния си представител юриск.Е. застъпва становище, че вземането, което е прието, представлява вземане за държавни такси, установени с Изпълнителен лист № 260051/13.09.2023 г. по дело № 153/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, издаден въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт, а именно: Решение № 260391/11.10.2021 г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 11.08.2023 г.

Вземането за държавни такси представлява публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.4 ДОПК в случай, че публично вземане е установено с влязъл в сила акт, Синдикът незабавно го включва в списъка на приетите вземания така, както е предявено. Такъв вид вземане не може да бъде оспорено.

В тази връзка се иска да се прекрати производството по делото.

Ако Съдът приеме иска за допустим, се иска същият да се отхвърли по изложените съображения.

Синдикът на „КРАСИКАПЛАСТ“ – н. К. И. дава становище за неоснователност на иска с аргумента, че представените от кредитора НАП писмени доказателства удостоверяват вземане.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

При справка по партидата на ищеца „КРАСИКАПЛАСТ“ АД – н. в ТРРЮЛНЦ, направена на основание чл.23, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че по отношение на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД е открито производство по несъстоятелност с Решение на ОС – Пловдив № 84 / 28.02.2013 г. по т.д. № 676/2011 г.

С Решение № 413/29.08.2013 г. „КРАСИКАПЛАСТ“ АД е обявено в несъстоятелност.

Синдик на дружеството е К. П. И..

Синдикът на „КРАСИКАПЛАСТ” АД – н. К. И. е изготвил допълнителен списък на приети предявени вземания на основание чл. 688, ал.

3 ТЗ, който е представил пред Съда и е обявен в ТРРЮЛНЦ на 31.01.2024 г.

Предмет на иска, подаден от длъжника „КРАСИКАПЛАСТ“ АД – н., е установяване несъществуването на прието вземане на кредитора НАП; С Определение от 08.03.2024 г. Съдът е оставил без уважение подаденото от длъжника Възражение вх.№ 260489/05.02.2024 г. против обявения допълнителен списък на приети вземания на кредитор на несъстоятелния;

Определение от 08.03.2024 г. е обявено в ТРРЮЛНЦ на 11.03.2024 г. Исковата молба е подадена на 18.03.2024 г., с което е спазен срокът по чл.694, ал.6 ТЗ 14-дневен срок от датата на обявяване на определението на Съда в 2

ТРРЮЛНЦ.

Искът е допустим, тъй като Законодателят е предоставил възможност на длъжника да оспори съществуването на вземане на кредитор, включено в списъка на приетите вземания по реда на чл.688, ал.3 ТЗ, поради което следва да се разгледа по същество.

С разпоредбите на чл.685 и чл.688, ал.1 ТЗ се регламентират начините и сроковете, в които кредиторите на дружество в открито производство по несъстоятелност следва да предявят вземанията си спрямо длъжника. И двете норми уреждат предявяването на вземания, възникнали до датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, респективно последиците от пасивното поведение на кредиторите в указаните процесуални срокове.

Но дружество в открито производство по несъстоятелност, а впоследствие и обявено в несъстоятелност, не престава да съществува като субект от правния мир. То се заличава като субект на правния мир едва при приключване на производството по несъстоятелност с решение по реда на чл.

735, ал.3 ТЗ. И като субект на правния мир е възможно и допустимо според материалния закон дружеството в несъстоятелност да бъде титуляр на нововъзникнали задължения.

Именно поради това чл.639, ал.1 ТЗ предвижда, че кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл.722, ал.1 ТЗ.

За да е възможно удовлетворяване по реда на чл.722 ТЗ е необходимо вземането, възникнало след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което не е удовлетворено на падежа, да е било предявено от неудовлетворения кредитор, включено в изготвен от Синдика списък на приети или неприети вземания и Съдът да се е произнесъл по реда на чл.692 ТЗ по одобряването на списъка.

Именно в тази връзка с нормата на чл.688, ал.3 ТЗ се предвижда, че вземанията, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, се предявяват по реда на Глава 43 „Предявяване на вземания“, като за тези вземания Синдикът съставя допълнителен списък.

В случая кредиторът НАП е предявил вземане, възникнало след датата на обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Предявеното вземане е публично вземане за такси. В съответствие с изискванията на Закона и в изпълнение на правомощията си Синдикът се е произнесъл по молбата на НАП за предявяване, като е включил вземането в списък на приети вземания по чл.688, ал.3 ТЗ.

3

Срещу списъка е постъпило възражение от длъжника, което с Определение от 08.03.2024 г. е оставено без уважение и допълнителният списък на приети вземания е одобрен.

При така установеното Съдът приема, че оспорваното вземане е включено в списък, изготвен на основание чл.688, ал.3 ТЗ и касае вземане на кредитора НАП в размер на 116.39 лв, представляващо държавна такса по Изпълнителен лист от 13.09.2023 г., издаден въз основа на влязло в сила на 11.08.2023 г. съдебно решение по т. дело № 153/2021 г. по описа на ОС Пловдив с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ за главницата от 110 лв и по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ за лихвите в размер на 6.39 лв, изчислени към 18.01.2024 г.

Съобразно разпоредбата на чл.691 ТЗ не може да се оспорва по основание и размер вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие Синдикът.

Следователно, законодателят е разпоредил, че щом вземането е установено с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, протекло с участието на Синдика, какъвто е случаят, то вземането е неоспоримо и Синдикът е задължен да го включи в допълнителен списък на приети вземания. Това именно е сторено от Синдика И..

Направено е и искане да се обяви за нищожно Определение от 08.03.2024 г. С одобряването на списъка на приети вземания по чл.692 ТЗ Съдът не осъществява правораздавателна дейност, а единствено функции по администриране на производството по несъстоятелност. Следователно, постановявайки Определение по чл.692 ТЗ, Съдът не правораздава и поради това не би могъл да излезе извън пределите на правораздавателната си компетентност.

Предвид изложеното Съдът счита, че при постановяването на процесния съдебен акт – Определение от 08.03.2024 г., Съдът по несъстоятелността на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД е действал изцяло в пределите на компетентността си, разписана в Търговския закон. След като по делото по несъстоятелност валидно са предявени нововъзникнали вземания, след като Синдикът в рамките на правомощията си е изготвил списък на предявените вземания и той е обявен в ТРРЮЛНЦ, Съдът е бил длъжен да се произнесе по одобряването му.

Безспорно е, че според чл.712, ал.1 ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички, както и че според чл.711, т.5 ТЗ с решението за обявяване в несъстоятелност Съдът постановява започване на осребряването на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, както е сторено и в случая с несъстоятелността на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД -н. Решение № 413/29.08.2013 г. по т.д. № 676/2011 г. Постановено е с изричен 4 диспозитив започване на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността и на разпределението на осребреното имущество.

Обстоятелството, че дружеството вече е обявено в несъстоятелност, не означава, че в неговия патримониум не могат да възникнат нови задължения, които ако не са удовлетворени на падежа, подлежат на предявяване, на включване в допълнителни списъци и на одобряването на съставените списъци от Съда, за да бъдат подложени на удовлетворяване в поредността на чл.722 ТЗ при спазване на чл. 730 ТЗ.

Обстоятелството, че систематичното място на чл.692 ТЗ е преди чл.710 и чл.711 ТЗ не означава, че след като длъжникът е обявен в несъстоятелност, липсва основание да се прилагат норми, систематично поместени преди Глава 45 – „Обявяване в несъстоятелност“. В тази връзка Съдът приема, че с постановяването на Определение от 08.03.2024 г. Съдът по несъстоятелността на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД – н. не е излязъл извън рамките на правораздавателната си компетентност.

Предвид изложените съображения Съдът приема, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

На основание чл.694, ал.7 държавна такса не е внесена предварително. С оглед изхода на спора ищецът следва да се осъди да заплати по сметка на ОС – Пловдив в полза на съдебната власт сумата от 100 лв, представляваща дължима за производството държавна такса.

РЕШИ:

Отхвърля предявените от

„КРАСИКАПЛАСТ”

АД, в несъстоятелност, ЕИК 115032550, против Националната агенция за приходите искове:

-за установяване несъществуването на вземането на НАП по отношение на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД – н. в размер от 116.39 лв -за прогласяване нищожността на Определение № 260134 /08.03.2024 г., постановено от Съда по несъстоятелността на „КРАСИКАПЛАСТ“ АД – н. по т.д. № 676/2011 г., с което, на основание чл.692 ТЗ , е одобрен допълнителен списък на приети вземания, предявени по реда на чл.688, ал.3 ТЗ и обявен в ТРРЮЛНЦ на 31.01.2024 г.

Осъжда „КРАСИКАПЛАСТ” АД, в несъстоятелност, ЕИК

115032550, да заплати на ОС – Пловдив – в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 100 лв /сто лева/, представляваща дължимата за производството държавна такса на основание чл.694, ал.7 ТЗ Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните

Решението е постановено с участието на Синдика на

„КРАСИКАПЛАСТ” АД, в несъстоятелност, ЕИК 115032550, К. И.

5