Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 911 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2986/2022
Вид
Решение № 911
Подписан
14.06.2023
В сила
11.08.2023
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.22, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110202986 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. Л. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0819-002883 от 22.06.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, на въззивника са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв и административни наказания „глоба“ в размер 200.00 лв и „глоба“ в размер 100.00 лв ведно с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок три месеца.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че обстоятелствата по твърдяното нарушение са непълно и неправилно отразени, не изяснена фактическата обстановка и авторството на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.04.2019 г. „*“ ООД, ЕИК 201696616, като регистриран собственик на л. а. „* АМГ ГТ63 С 4-матик“, рег.№*, предоставило ползването на превозното средство на „*“ 1

АД, ЕИК *, като въззивникът А. Г. бил сред упълномощените от собственика лица за управление на автомобила.

На 28.05.2022 г. около 07.45 ч. в гр. Варна, на ул. „*“, до кръстовище с ул. „*“, свидетелите С. С. и Т. Т. - служители при ОД МВР Варна, установили настъпило ПТП, при което л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№* , се намирал с предна дясна страна върху тротоар, със следи от удар в предна лява страна и със задна страна ударена в паркирано зад него специализирано пътно превозно средство – кемпер, рег.№ *, а в близост до автомобилите имало паднала регистрационна табела с №*. От разговор с намиращите се на местопроизшествието двамата чужди граждани, нощували в специализираното превозно средство „кемпер“, свидетелите узнали, че произшествието е настъпило 05.30 ч., както и че причинилия го автомобил е напуснал произшествието, при което свид. С. С. съставил за всеки от двата, намиращия се там автомобила протокол за ПТП с участие на неизвестно превозно средство. В последствие, докато двамата полицейски служители се намирали все още на местопроизшествието, там пристигнал и въззивника А. Г., който им заявил, че той е бил водач на превозното средство л. а. „Мерцедес“, рег.№ СВ*, при управление на което порано същата сутрин, при завой наляво от ул. „*“ към ул. „*“, загубил контрол върху управлението и настъпил удар в л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№* . В последствие въззивникът попълнил и декларация от 28.05.2022 г., в която посочил, че лично е управлявал МПС, рег.№С* около 05.30 ч. на съответната дата като представил и писмени обяснения, в които отразил, че около 05.30 ч. сутринта, докато извършвал завой наляво от ул. „Никола Колев“ към ул. „*“, му прилошало и не помнел какво точно се е случило, но усетил удар и видял, че е ударил друг автомобил, но не знаел какво да прави, при което паркирал наблизо и се прибрал, защото не се чувствал добре.

При тези данни свид. С. С. съставил спрямо въззивника АУАН №673435 от 28.05.2022 г. за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, в който отразил, че „на 28.05.2022 г. около 05.30 ч., в гр. Варна, по ул. „Никола Кънев“, посока бул.

„Владислав Варненчик“, въззивникът управлявал л. а. „Мерцедес“, рег.№*, и на кръстовището с ул. „Доктор Пискюлиев“ и при завой наляво, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя, губи контрол над автомобила и блъска паркирания вляво л. а. „Фолксваген Голф“, рег.* , който от удара се измества назад и блъска паркираният зад него специален автомобил / кемпер рег.№ BR67KMS и напуска произшествието, без да установи, какви са последиците от произшествието.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението и наложил наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП и наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок три месеца за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите С. С. и Т. Т., така и от 2 приобщените документи – НП №22-0819-002883 от 22.06.2022 г., Акт №673435 от 28.05.2022 г., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., протокол за ПТП №1800114 от 28.05.2022 г., протокол за ПТП №1800161 от 28.05.2022 г., докладна записка рег.№819р13145 от 30.05.2022 г., план-схема на ПТП от 28.05.2022 г., снимков материал, декларация от 28.05.2022 г., обяснение от 28.05.2022 г., справка нарушител-водач А . Г., писмо вх.№8273 от 02.02.2023 г. от „Евролинк Мениджмънт“ ООД. По същество, свидетелите С. С. и Т. Т. не са възприели конкретния механизъм на настъпване на произшествието, нито техните показания съдържат данни за установени обстоятелства по начина на неговото причиняване.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. И в двата документа относно начина на настъпване на ПТП е посочено само, че въззивникът, като водач на л. а. „Мерцедес“, рег.№*, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя, губи контрол над автомобила и блъска паркирания л. а.

„Фолксваген Голф“, рег.№*, без да се посочва по никакъв начин, с какви конкретни елементи и особености от състоянието на пътя в съответния участък, въззивникът не е съобразил избраната скорост на движение, в резултат на което е настъпило ПТП, нито пък, с каква скорост е установено и прието, да се е движел въззивника преди настъпване на ПТП, каква е била допустимата скорост в съответния участък и каква би следвало да е съобразената с конкретното състояние на пътната настилка скорост, при която произшествието не би настъпило. По същество, напълно неясно е от направеното в АУАН и в НП описание, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на движение от въззивника с несъобразена скорост. Констатираните неточности и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено накърняват правото на защита за въззивника като го затрудняват да узнае съществени елементи от неговия фактическия състав и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето 3 реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в частта относно твърдяното нарушение по чл.22, ал.2 ЗДвП.

Други нарушения на процесуални разпоредби в АУАН и в НП не са налице.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Въз основа на приобщените декларация от 28.05.2022 г. от въззивника А. Г. и съответстващите данни по писмо вх.№8273 от 02.02.2023 г. от „Евролинк Мениджмънт“ ООД, съдът намира за доказано наведеното в АУАН и в НП твърдение, че именно въззивникът е управлявал съответното МПС при настъпване на процесното ПТП.

Твърдяната като нарушена норма по чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа изискване за съобразяване на избраната от водача скорост на движение с конкретни елементи от пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същевременно, не само съдържащото се в АУАН и в НП описание на обстоятелствата по осъществяване на нарушението е чисто декларативно, лаконично и неясно, но и приобщените доказателства не съдържат обективно установени данни за наличие на някаква конкретна особеност в състоянието на пътя, която да налага необходимост за специално съобразяване на избраната скорост на движение за въззивниковия автомобил в съответния участък. Следва да се изтъкне, че въпреки посочените в декларацията от въззивника данни, при предприемане на завоя, да му е прилошало и да не помни, как е настъпил сблъсъкът, наведените в АУАН и в НП фактически твърдения сочат въззивникът да е загубил контрол върху управлението на автомобила не поради фактори, извън избраната скорост на движение, когато би било налице самостоятелно санкцируемо нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП, а именно поради загуба на управление в следствие на движение с несъобразена скорост. Но при липсата на каквито и да е данни, за наличие на конкретни обективни фактори, които да са налагали специално съобразяване на избраната скорост на движение за въззивниковия автомобил в съответния участък, твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП не може да се счита за доказано, при което в тази част оспореното НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъобразно, и подлежи на отмяна.

Твърдяното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП е несъмнено осъществено и доказано и по същество не се оспорва от въззивника като именно неговите приобщени по административната преписка обяснения, ведно с представената декларация, потвърждават тази констатация, поради което в тази част оспореното НП се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Правилно е приложена съответстващата за нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП санкционна норма и правилно и балансирано са определени по размер наложените кумулативно предвидени наказания – глоба в размер между минималния и средния 4 установен и „лишаване от право да управлява МПС“ за средния предвиден срок.

При така изтъкнатите съображения, процесното НП следва да бъде отменено само в частта относно нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП, а в частта относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1, вр. ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, по постановеното потвърждаване на НП в частта за едната от двете санкции, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт, в размер до една втора от общата стойност на определеното възнаграждеине за двете нарушения. Съобразно това, за съответстваща на фактическата и правна сложност на делото, съдът прецени обща стойност на възнаграждението в производството относно двете нарушения към минималния размер (200.00 лв) според параметрите по чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.63д, ал.4 ЗАНН, при което в полза на въззиваемата страна следва да се присъди една втора, а именно – 100.00 лв.

От въззивника претенция за присъждане на разноски не е отправена.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №22-0819-002883 от 22.06.2022 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, само в частта, с която, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, на А. Л. Г., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок три месеца, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.