Решение № 492 от 09.09.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. К., 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510100067 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1, предл.1 и 3 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, на *** г. между нея и „С." ООД е сключен Договор за паричен заем К. №***. В чл.3 от Договора уговорили основните параметри на правоотношението: размер на заема - 1000 лв. с краен срок за погасяване *** г., възнаградителна лихва в размер на 40.05% годишно и годишен процент на разходите -48%. Съгласно чл.3 oт Договора заемът следва да бъде върнат на 18 месечни вноски, дължими с падеж понеделник, от които: 4 вноски по 33.38 лв. и 14 вноски по 90.58 лв. В чл. 6.1 от Договора страните се договорили, в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били поставени множество условия за това. При един поръчител, последният следвало да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от “редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения и поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера па получаваните трудови доходи.

Съгласно ч*, ал.2 от договора, при неизпълнение на условията по чл.5 се дължала фиксирана неустойка в размер на 2018.36 лв. Въпреки формално дадената й възможност да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на договора й била начислена така наречената неустойката в размер на 2018.36 лв. и включена в погасителния план още от самото начало, 1 като било посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 190 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 3416.30 лв. Спрямо договора се прилагали разпоредбите на ЗПK . Счита, че уговорената в ч*.2 от договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което на основание чл.26 от ЗЗД е нищожна. С уговорената неустойка се целяло да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл.19, ал.4 от ЗПК. Това вземане формално било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването па ГПР и така същият да остане под установената граница предвидена в закона. Действително същото отговаряло на всички критерии, посочени в пар.1, т.1 от ЗПК. То представлявало разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати и от потребителя. Това се потвърждавало и от самия погаси телен план, от който е видно, че разходът за неустойка бил включен и дължим още с подписването на договора. Договарянето на този разход като неустойка имал единствено за цел увеличаване възнаграждението па кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл.21 от ЗПК тази клауза била недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не можело да обоснове обратния извод. Срокът бил твърде кратък и било житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не можели нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. В ЗПК било предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът счел, че заемателят отговарял на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение било лишено от всякакъв смисъл. В случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, го следвало да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато била обичайната практика. В погасителния план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнявала на 401.64 лв., а неустойката в размер на 2018.36 лв., с което реалният ГПР ставал близо 631.74% Определянето в Договора на сумата в размер на 2018.36 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение целяло единствено заобикаляне на забраната чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави, и излизала и извън пределите на предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушавали се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК преценката за нищожност следвало да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което била предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на 2 обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума, а предвид размера й същата била в размер на близо 202% от предоставения заем, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам оценил кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му било предоставено обезпечението.

Налице било и заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 пр.2 от ЗЗД на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПK . В нея се предвиждало, че при забава на потребител, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, поименно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Клаузата на ч* от Договора била изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Счита, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество водело до недействителност и на самата неустоечна клауза и съдът да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението. Не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следвало да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването па компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПK следвало да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл.22 от ЗПК. Налице бил правен интерес от предявяване и осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на изначално недължимо платена сума. Моли съда да постанови решение с което: -Да провъзгласи недействителността на клаузата предвидена в ч*, ал.2 от договор за паричен заем К. №***, сключен между В. И. П. и “С.“ ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес па управление гр.С., р-н ***, ***, предвиждаща заплащането на неустойка като нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена; - Да осъди на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника „С." ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ***, ***, да заплати на В. И.

П., с ЕГН-**********, сумата в размер на 5 лв. /частична претенция от общо 2018.36 лв./, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране па настоящата искова молба до окончателното й изплащане. На основание чл. 127, ал.4 от ГПК представя банкова: IBAN ***, BIC:***. Претендира съдебни разноски.

В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато 3 увеличение на иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД на 976.24 лв.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Счита, че производството, разглеждано самостоятелно е недопустимо поради това, че правото на иск било упражнено при условията на злоупотреба с право. В рамките на един и същи ден- на *** г. били депозирани от ищцата две искови молби срещу дружеството с една единствена цел- да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Двете граждански дела били настоящото гр.д.№67/2024 г. и гр.д. №68/2024 г. по описа на РС-К. по които нямало постановено решение. Посочените дела се водели за оспорване на сключени между ищцата и „С.“ ООД отделни договори за потребителски кредит, които били с идентично съдържание и при идентични условия.. Намира процесуалното поведение на ищцата за злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл.3 от ГПК. По основателността на исковете счита претенциите на ищцата за обявяване недействителността на неустоечната клауза от договор за кредит №*** на посочените основания по ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и за връщане на сума в размер на 5 лв., за неоснователни. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Действителността на клаузите на договор за кредит №***, включително неустоечната, била обусловена от това, че били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който бил сключен. Сочи, че е приложен Лог файл по договор за паричен заем №***/*** г., който проследявал в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитните правоотношения. Заедно с това е приложено и попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и изпратения й на *** г. на имейл адрес *** Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Общите условия на „С.” ООД за заеми „К.” са публично достъпни на ***, но също са били разгледани от ищцата при кандидатстването й за кредит, респективно приети, както било видно от съответните позиции на лог файла. С този документ изцяло се опровергавало твърдението на ищеца, че клаузите в него били в противоречие с принципа добрите нрави, добросъвестност и справедливост. Видно от лог файла било още, че преди подписване на договора за заем кредитополучателят била наясно с всички условия по договора, като сама избрала параметрите и условията на договора. Предвид това клаузите се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител. Кредитополучателят била запозната още преди сключването на договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното дружество. Договорът бил единствения между страните с условия като процесните, след сключването на настоящия, ищцата оправила искане за още един кредит за същия кредитен продукт, като вторият договор бил от *** г. (оспорва се по гр.д. №68/2024 г.). И по двете правоотношения били преминати едни и същи стъпки за отпускане и сключване. Като към датата на втория кредит ищецът била напълно наясно с процесната клауза за неустойка и последиците от нея. От фактическата обстановка по случая можело да се направи извод, че ищецът договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД и 4 универсалния принцип на правото, че никой не можел да черпи права от неправомерното си поведение. Изтеглила е кредити, избирайки конкретните услуги, които да ползва, а впоследствие инициира производства, по които да й бъдели присъдени разноски, очевидно с единствената цел да увреди кредитора си. В случай че ищецът била добросъвестна, разполагала с цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ по процесния договор съгласно чл.29 от ЗПК, посочено изрично в СЕФ, Общите условия и договора. Вместо да направи това, тя сключила втори договор при идентични условия за същия кредитен продукт. Възможността за отказ от договора гарантирала в найголяма степен правата на потребителя, в случай че последният преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за това свое право ищецът разполагала на няколко етапа от правоотношението - веднъж при приемането на Общите условия преди сключване на първия кредит на *** г., в които правото на отказ от договора било подробно обяснено в чл.28, т.5, втори път след получаването на Стандартния европейски формуляр, в който в т.1 от част IV „Други важни условия по договора за кредит“, правото на отказ в 14 дневния срок от сключването на договора било конкретно посочено, както и трети път след получаването на самия договор за кредит и общите условия на ***.