Решение № 26 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330108483 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на Е. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: ****************, срещу двама ответници: “Изи Асет Мениджмънт ” АД, ЕИК 131576434, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, и двете със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40 - 46, и искове с правно основание в чл. 22 от ЗПК , чл. 21 и чл. 19 ал. 5 от същия закон , чл.

146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на дата 28.09.2022г., сключил с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор за паричен заем № ********* по силата на който получил назаем сума от 300 лева пари, която следвало да върне ведно с лихва като възнаграждение на кредитора, в размер на 20 лева. С втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД ищецът сключил акцесорен договор за предоставяне на поръчителство № ********* от същата дата, по който това дружества се задължило да обезпечи вземанията на кредитора по договора за кредит , а ищецът следвало да заплати гаранционно възнаграждение в размер от 128 лева.

Изложени са обаче доводи , че договора за кредит противоречи на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, и се моли да се прогласи неговата 1 нищожност. Оплакванията на ищеца са, че 1. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % годишно се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга; 2. Договорката за размера на законната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля повече от три пъти размера на законната такава ; договорката била съществен елемент на договора и той не можел да съществува без нея. 3. Не били спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК в договора за потребителски кредит да е разписан действителния размер на годишния процент на разходите, която съставлявало заблуждаваща търговска практика и обуславяло нищожност на кредитната сделка; 4. Възнаграждението на поръчителя неправилно не било включено в размера на ГПР , който щял при такова включване да надхвърли допустимия от закона таван.

Изложени са и доводи, че договора за предоставяне на поръчителство № ********* от 28.09.2022г., с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, е лишен от правно основание, съставлява неравноправна уговорка , противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици, тъй като обезпечавал нищожна сделка.

С оглед изложеното , иска се двата договора да бъдат прогласени за нищожни, да се присъдят направените по делото разноски, а на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата - възнаграждение на адвоката на ищеца за безплатна защита по настоящото производство.

В своевременен отговор, двата ответника оспорват исковете и молят те да бъдат отхвърлени. Отричат каквито и да било пороци на договорите.

Исковете са допустими , при интерес от исканото установяване.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът приема за установени следните обстоятелства:

Сключването на двата договора не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт.

От заключението на вещото лице по делото личи , че в годишния процент на разходите по договора за кредит не са включени плащанията за гаранционното възнаграждение ; ако те бъдат включени , то ГПР ще стане 645.26% По правото :

Договорът под номер за потребителски кредит под номер ********* от 28.09.2022г, е недействителен – нищожен – на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в съдържащия се в него погасителен план няма посочване на отделните компоненти на вноската ( лихва и главница). Липсата на посочване на отделните компоненти на вноската съставлява особено тежък порок на договора , тъй като дава възможност на кредитора да твърди различна от договорената поредност на плащанията, а потребителят не знае какво ( лихва или главница ) плаща с конкретната 2 вноска. Само заради изложеното, съдът следва да прогласи нищожността на договора по реда на чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Договорът за гаранция съответно е лишен от предмет в частта си , с която се гарантират вземанията на кредитодателя, различни от главницата по договора ( аргумент от чл. 23 от ЗПК).

Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, такива, „чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона“. Тъй като гаранта е свързано с кредитодателя лице по смисъла на §1 от Търговския закон, то закона следва да бъде приложен и тогава , когато има сключен с трето свързано лице договор за гаранция, по която е договорено възнаграждение, дължимо и при точно изпълнение. Такова възнаграждение всъщност прикрива печалба на кредитора, доколкото се дължи и при точно изпълнение; гаранционното възнаграждение обаче не е включено в годишния процент на разходите по кредита, при което същия ще надвиши законоустановената си горна граница ( чл. 19 ал. 4 от ЗПК). Тоест, в договора за кредит е посочен неточен годишен процент на разходите , което е съществен негов порок и води до недействителност на целия договор за кредит.

На следващо място, нищожна е договорна конструкция , при която трето на договора за кредит лице „гарантира“ за изпълнението на задължението на кредитополучателя срещу безусловно дължимо от последния възнаграждение- такова , което се дължи дори в случай, че длъжникът по договора за кредит изпълни задължението си точно – и когато гаранта е свързано с кредитодателя лице по смисъла на §1 от Търговския закон, както е в случая. Такава конструкция съставлява нелоялна или заблуждаваща търговска практика по смисъла на глава ІV , раздел ІІІ от Закона за защита на потребителите, доколкото се отклонява значително от изискването за добросъвестност и професионална компетентност на кредитодателя и гаранта и на потребителя е дадена невярна информация. Клаузата за гаранционно възнаграждение е сама по себе си по дефиниция нееквивалентна, тъй като налага задължение на длъжника – потребител, срещу което същият не получава насрещна престация, а кредитодателя не получава никакво обезпечение на вземането си , тъй като на практика липсва втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи изпълнение на вземането си. Доколкото обаче възнаграждението е съществен елемент на договора за гаранция ( съдът не намери друг мотив за сключването му от гаранта) , то нищожността на тази клауза влече след себе си и нищожност на целия договор за гаранция поради противоречието му и с добрите нрави.

Исковете са основателни.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответниците.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца 3 и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, съобразно цената на всеки от исковете.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, че е нищожен на основанието по чл. 22 от ЗПК договор № ********* от 28.09.2022г. с ищеца Е. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: ****************.

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ****************, сумата от 135 лева разноски по делото (държавна такса и съответна част от хонорар на вещо лице).

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на ЕАД „Е. И. „ БУЛСТАТ *********, АК П., адрес на дейност *************, сумата от 480 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Признава за установено спрямо „Файненшънъл България„ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру № 28 ет. 2 офис 40 - 46, че в отношенията му с Е. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес:

****************, е нищожен договора за гаранция под № ********* от 28.09.2022г., на основанието по чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. "Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на Е. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: ****************, сумата от 135 лева разноски по делото ( държавна такса и съответна част от хонорар на вещо лице ).

Осъжда „Файненшънъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на ЕАД „Е. И. „ БУЛСТАТ *********, АК П., адрес на дейност **********, сумата от 480 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок 4 от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5