Решение № 58 от 21.03.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Сл., 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.ина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от А.ина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100082 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание - чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

В. Е. Й. е предявила иск, с който моли да бъде осъдена Община Сл. да й заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а именно: болки, страдания и стрес от ухапване от безстопанствено куче на дата 27.10.2021 г. на адрес: гр. Сл., ул. “Х.К.“ № **, което й е причинило кръгова рана по задната повърхност на лявото бедро, с морфологични характеристики на прободна такава и кръвонасядане в същата област, ведно със законната лихва от датата на на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 88,33 лева, представляваща законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2021 г. до датата на завеждане на иска. Претендира направените разноски по производството.

Ответникът, Община Сл., чрез юрисконсулт Я., е представила в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който взема становище, че предявената искова претенция е недопустима, неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, заведен срещу ненадлежна страна. Счита, че Община Сл. не следва да бъде ангажирана като страна по делото, поради следните съображения: за да се ангажира отговорността на Община Сл., и за да са налице предпоставките за приложение на чл. 50 и чл. 52 от ЗЗД, следва по безспорен и категоричен начин да се докаже, че въпросното куче е без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания са в резултат на ухапване от именно такова животно. Счита, че в изложеното в исковата молба не се намират факти, които безспорно да доказват това.

1

Съдът, след като прецени приложените по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.10.2021 г., в гр. Сл., на ул. „Х.К.“ № **, ищцата В. Й., докато вървяла и водила телефонен разговор, е захапана продължително по крака от черно на цвят бездомно куче. От раната й е започнало да тече кръв и същата изпитала остра болка. На помощ й се притекло трето лице, което успяло да изгони кучето.

Видно от приложения по делото амбулаторен лист № 1877/27.10.2021 г., издаден от ЦСМП – София, филиал Сл., ищцата е откарана до Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Сл., където й е оказана спешна медицинска помощ по повод получените от ухапването травматични увреждания.

Видно от приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 746/2021 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, при прегледа на ищцата от съдебен лекар е установено, в областта на задната повърхност на лявото бедро, в долната му трета, в зоната на задколянната област, наличие на рана с относително кръгловата форма, с диаметър 0,2 – 0,3 см. Околната област е била обхваната от пъстровато кръвонасядане, на площ около 3/2 см. Съдебният лекар е отразил също, че ищцата се е придвижвала с накуцване, като е щадяла от натоварване левия си крак, поради силно изразен болков синдром.

Заключението на съдебния лекар е, че травматичните увреждания на ищцата са получени в резултат на действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети, каквито описателни характериситки притежават кучешките зъби, и могат да се получат по време и начин, каквито съобщава пострадалата, както и че същите са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Според обясненията на ищцата и свидетелските показания на майка й, в продължение на един месец след ухапването, същата е изпитвала силна болка в областта на нараняването. От крака й се е стичала гной и същата не е могла да се движи свободно, без да изпитва силни болки при придвижване. Болката е намаляла след изтичане на период от около три месеца, а към момента, в резултат на разкъсването, на крака има уплътнение, което се напипва и ищцата изпитва болка при натоварване на крака.

И към настоящия момент ищцата изпитва силен панически страх при вида на куче.

На 10.11.2021 г. ищцата е подала сигнал до Районна прокуратура – Сл., по повод на който, на 11.01.2022 г. е издадено постановление за отказ да се образува наказателно производство по прокурорска преписка № 1293/2021 г.

В същото е отразено, че в хода на проверката били изложени твърдения за това, че въпросното куче се отглеждало на съседния обект на „Б.Т.С“, но тези твърдения не били установени като достоверни. Чрез снетите от служителите сведения се установява, че и на двата обекта понякога влизат безстопанствени кучета и макар, че служителите са подавали сигнали до природозащитния организации, не са предприети мерки спрямо животните, които продължават да се разхождат в свободно състояние, без специални грижи и надзор. При 2 извършена на място полицейска проверка служителите на РУ на МВР – Сл. не са установили безстопанствени кучета на обектите. В постановлението е отразено, също така, че за случая е сигнализирана и Община Сл., която е извършила самостоятелна проверка на място, при която се установило, че в обекта за извършване на годишни технически прегледи и в автосервиза не се отглеждат кучета, както и че кучетата, които се появяват на обектите са безстопанствени и не са регистрирани по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В хода на производството по делото са разпитани свидетелите Л.К.Я. и Ст.Р.В., чиито показания съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелката Я.

/майка на ищцата/ подробно описва, както инцидента, при който дъщеря й е ухапана от куче, така и възстановителния период на същата, а именно: че същият е продължил два-три месеца, в който придвижването на дъщеря й е било трудно, налагало се е да я води до тоалетна, като три-четири седмици същата изобщо не e можела да си стъпи на крака. Свидетелката твърди, че по три-четири пъти на ден са правили превръзка на крака на дъщеря й, като въпреки това раната се е възпалила и болката й е била постоянна и непрекъсната, и освен превързочните материали, е взимала и болкоуспокояващи: кетонал, аналгин, като не можела да спи нормално.

Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, разпитани при режим на довеждане – М. И. Б. и А. Д. В., относно твърденията им, че не са видели и чули нищо, като непоследователни и неотговарящи на събраните по прокурорската преписка доказателства.

По делото е изготвена и приета, съдебно-медицинска експертиза, заключението на вещото лице по която е, че в резултат на инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания: две окръглени разкъсноконтузни рани, зарастнали с образуването на ръбци, локализирани в лявата задколянна ямка, съчетани с хематом на околните меки тъкани и наличие на уплътнение на тъканите в зоната на увреждането. Вещото лице сочи, че характерът и морфологията на констатираните рани, тяхната анатомична локализация, както и разстоянието между тях, отговарят да са причинени от кучешките зъби на куче. Заключението на вещото лице е, че при ищцата е налице мекотъканно увреждане, което е било усложнено с възпалителен процес, видно от констатираните уплътнения на тъканите в дълбочина на увредената зона, като възстановяването е било попродължително /в рамките поне на 25-30 дни/, като в този период са били налице болезненост и ограничения в движението на крака в колянната става.

Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, като пълно и компетентно изготвено, съдържащо отговори на всички поставени въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените от ищцата В. Е. Й. искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 49, във вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от 3

ЗЗД.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС /. За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт - противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с която е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя - възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване /Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от виновното бездействие на Община Сл. да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за безстопанствените кучета, едно от които я е ухапало.

В чл. 47 ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.

Така организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, съгласно чл. 50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадала ищцата, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.

49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.

4

49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: 1/ бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора, и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; 2/ причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; 3/ причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

В случая ответникът е проявил бездействие, като не е изпълнил свои задължения по нормативната уредба, свързани със залавяне на безстопанствени кучета, настаняването им в определените за целта приюти, неполагане на дължимата грижа и надзор над тези животни, отсъствие на взети мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хората.