Решение № 1861 от 28.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1861 гр. Плевен, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н.А като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430103953 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Н. Е. П., ЕГН **********, от ***, против „***ъс седалище и адрес на управление в ***, искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.чл.22, вр.чл.11 и чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, с искане да се прогласи нищожността на неустоечната клауза предвидена в чл.29 от Договор за паричен заем №727757/28,08,2021 г., сключен между страните по делото, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, като частичен иск от 135,00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №727757/28,08,2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане. Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че на 28,08,2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние №727757/28,08,2021 г., съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 500,00 лева, платими на 12 месечни вноски, с ГЛП в размер на 36% и ГПР от 42.58%. Сочи се, че общата сума, която е следвало да бъде върната е в размер на 515,00 лева. Твърди се, че в чл.19, ал.1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ за доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че в чл.29 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл.19 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Сочи се, че неустойката се заплащала от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.

1

Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 135, лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, като общата сума което следвало да върне е 650,00 лева. Излага, че ищецът е върнал цялата процесна сума. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на предвидената от закона форма, както и основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Излага, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора, като описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до различен размер на ГПР от посочения. Сочи, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури две физически лица, които да поемат солидарно задължението в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, а при неосигуряването им в тридневен срок от сключването на договора, дължи заплащане на неустойка, заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план. Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Излага, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Излага, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди /няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи че процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди, че подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но че именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Излага, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.Твърди, че непредставянето на обещани обезпечения /когато същите са били реално очаквани от кредитора/, съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, като в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна 2 изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Сочи, че от горното може да се направи извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Твърди, че дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Излага, че процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сочи също така, че процесната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „Стик кредит“ АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойката“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което следвало да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Твърди, че при условие, че ГПР било законосъобразно описано, действителният такъв щял да възлиза не както е посочен в договора, а многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. С оглед на изложеното сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Излага, че според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. не може да надхвърлят 50%. Сочи, че с тези си действия ответникът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Твърди, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР, се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата имала и нормативно значение. Излага, че процесната „неустойка“ безспорно попада в изискванията на Директивата — тя е предвидим общ разход, което обуславя сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Сочи, че именно поради това тази неустойка следва да се включи в общия размер на разходите, а оттам и в ГПР. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Счита също, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Евентуално, ако съда счете, че договорът е действителен, ищецът счита, че са нищожни отделни клаузи от 3 процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП поради неравноправност. Моли съда да уважи предявените искове. В с.з., за което е редовно призован, ищецът не се явява и не изпраща представител. Подадени са писмени становища, с които се поддържа исковата молба и моли съда да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски, за които се представя списък по чл.80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в случай, че е над минималното по наредба. В последното съдебно заседание е допуснато изменение в размера на претенцията по чл.55, т.1 от ЗЗД, като същата се счита за предявена в размер на 45,00 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че между него и ищеца е сключен договор за заем по силата, на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 500,00 лева, която сума е следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение за ползването. Сочи, че договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като подробно посочва начина, по който ищецът е кандидатствал и му е отпуснат същия. Излага, че в чл.20 и следващите от процесния договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка, каквато същият не е договорно задължен да претендира. Твърди, че подобна неустойка не е начислявана на ищеца, но въпреки това счита, че същата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че неустойката представлява самостоятелен договор по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Излага, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, поради което по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Твърди, че за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява. Сочи, че всички тези обстоятелства са налице в процесния случай. Излага, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно непредоставяне на обезпечение по договора. Счита, че е нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава, не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен, което обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. Твърди, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение, поради което и 4 размерът й се определя като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Сочи, че видно от Договора, неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спирало да се начислява. Счита, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл.46, ал.1 от ОУ в размер на 0.9% на ден, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит бил посочен вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в чл.92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Излага, че неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта й била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. Твърди, че в случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите й функции, тъй като нямало данни за ответника да са настъпили вреди. Излага, че вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни - кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Сочи, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.