Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3508 от 07.08.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15307/2023
Вид
Решение № 3508
Подписан
07.08.2024
В сила
06.03.2025
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 3508 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330115307 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Б. С., чрез пълномощник – адв. П. Ю., против Д. П. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника, както следва: да премахне метална тенис маса, автомобилни гуми, пластмасов стол, пластмасови и дървени касетки, които е поставил в дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ********, с административен адрес:

******** ; да премахне вещите – кашони, касетки, кутии с боя, които държи в общите части на жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в ******** , а именно на стълбищната площадка на първия етаж и стълбището към втория етаж на жилищната сграда, както и да премахне поставените от него кашони и отпадъци на стълбищната площадка, находяща се между партерния етаж и мазето на сградата; да премахне вещите – пластмасови туби, изоставена детска количка, легени и отпадъци, които държи на партерния етаж в общия коридор на сградата, пред вратата, която води за избения етаж на жилищна сграда с идентификатор ***; да премахне поставените от него вещи – кашони, найлонови торби, строителни материали и отпадъци в коридора на мазето на сградата и да осигури свободен достъп до 1 общия водомер, находящ се в дъното на коридора на избения етаж на жилищна сграда с идентификатор ***.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици в жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в ******** , разположена в поземлен имот с идентификатор ********. Изтъква се, че в продължение на години ответникът използва общите части на жилищната сграда и дворното място, за да складира различни движими вещи, с което създава затруднения за ползването на общите части по предназначение от останалите собственици, включително и на ищеца, притежаващи обекти в сградата. Твърди се, че в дворното място ответникът е поставил метална тенис маса точно пред обект – собственост на ищеца, като в общия двор Б. държи и други предмети, а именно: автомобилни гуми, пластмасов стол, пластмасови и дървени касетки, някои от които поставя пред собствения на ищеца обект. В общия коридор на мазето на жилищната сграда ответникът струпал на няколко места безразборно движими вещи – торби, чанти, кутии от боя, пластмасови бутилки, туби, кашони, строителни материали и отпадъци. Една от купчините движими вещи препятствала достъпа на ищеца и на другите етажни собственици не само до общия коридор, а и до общия водомер, за което имало няколкократни оплаквания от инкасатора на ВиК, който не можел да отрази показанията на водомера. Поддържа се, че на площадката на входа на избата ответникът държи пластмасови туби, изоставена детска количка, легени, които вещи затрудняват достъпа до общия коридор в избените помещения. В уточняваща молба от *** г. се посочва, че тенис масата, както и другите вещи, поставени от ответника в двора, водят до изключително затруднение да се маневрира с автомобил в двора, както и да се внасят и изнасят обемисти предмети. Разположените предмети на партерния етаж на стълбищната площадка пред вратата, водеща към избения етаж, създавали затруднение за достъпа до избите, тъй като вратата се отваряла по-трудно, а и площта за преминаване била ограничена. Твърди се, че вещите, поставени от ответника в коридора на мазето на сградата, създават изключително сериозен проблем, тъй като липсва свободен достъп до общия водомер, находящ се в дъното на коридора на избения етаж на жилищната сграда. Изтъква се, че вследствие на струпаните на купчина разнообразни предмети в избения коридор, които правят достъпа до водомера невъзможен, инкасаторът от ВиК се свързва с ищеца при всяко засичане на показанията. Посочва се, че поставените от 2 ответника вещи – кашони, касетки, кутии с боя, които държи в общите части на жилищната сграда – на стълбищната площадка на първия етаж и стълбището към втория етаж на сградата, както и кашони и отпадъци на стълбищната площадка, находяща се между партерния етаж и мазето на сградата, стесняват площта за преминаване през общите части (коридори, стълбище и стълбищни площадки) и създават опасност от спъвания, падания, респ. контузии, а от друга страна – вещите са в неугледен вид, като част от тях са буквално отпадъци. С оглед изложеното ищецът поддържа, че за него се създават затруднения за ползване, както на собствения му обект в сградата, така и на общите части на сградата и дворното място. Предвид това, моли да бъдат уважени гореописаните искови претенции, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. П.

Б., в който са изложени съображения за неоснователност на исковите претенции. Не се оспорва фактът, че ищецът е собственик на индивидуален обект в сграда – етажна собственост с идентификатор ***, находяща се в ******** , като се посочва, че ищецът е и ***. Ответникът твърди, че през периода, в който живее в процесната сграда, всеки от останалите обитатели на обекти временно или трайно е разполагал различни свои вещи в общите части, като всеки от живущите обикновено е използвал прилежащите към входната му врата пространства за лични нужди и за съхранение на по-обемни вещи или такива, които се използват ежедневно, но е трудно съхранението им в жилището. Поддържа, че с оглед установената в сградата практика, ответникът също използва прилежащите към жилището му общи части.

Посочва, че детската количка се оставя от време на време в общите части с цел улеснение за съхранението и ползването й, като същата не е изоставена, а се използва редовно за малкото дете на ответника. Твърди, че до подаването на исковата молба никога не е повдиган въпросът за начина на ползване на общите части нито от ищеца, нито от други собственици на обекти в сградата.

Посочва, че въпросът не е обсъждан и на провеждани общи събрания и няма приети решения във връзка с управлението и използването на общите части.

Оспорва се твърдението на ищеца за водени между страните разговори за премахване на вещи, като ответникът поддържа, че никога не е получавал покани за това. Изтъква се, че посочената от ищеца метална тенис маса не служи като такава и няма такова предназначение нито е собственост на Б..

3

Посочва се, че масата е разположена в общия двор към жилищната сграда заедно с придружаващи към нея столове, предназначени за общо ползване от всички собственици. Според ответната страна, описаната от ищеца фактическа обстановка обективно не създава пречки за последния да ползва собствения си имот. Твърди, че както и ищецът, така и останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, не са ограничени от действията на ответника, а същите имат свободен достъп до входа на жилището си, както и до съответните прилежащи помещения, коридора, стълбището и асансьора, а също така и до мазето. Предвид изложените съображения счита, че описаните от ищеца действия не създават пречки за нормалното упражняване на правото му на собственост. Моли за отхвърляне на предявените претенции и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, чиято цел е защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на неговите права. За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, което създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.

По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № ********, том ***, рег. № ***, дело № *** г., се установява, че ищецът Д. С. и **** му Т.

С. са собственици на апартамент № **, с обща застроена площ от 262,84 кв. м., избено помещение № ** с площ от 13,50 кв. м. и избено помещение № ** с площ от 39 кв. м., гараж № ** с площ от 22,70 кв. м. и гараж №** с площ от 21,60 кв. м., ведно със съответни ид. части от общите части на сградата и от дворното място. От своя страна ответникът Д. Б. и ***** му М. Б. също се легитимират като собственици на самостоятелен обект в сградата, която съобразно действащите КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № 4

******* г. на ********на АГКК, представлява сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ********, с адрес: ********** По делото са приети 14 бр. снимки, 9 бр. представени от ищеца и 5 бр. от ответника, които представляват веществени доказателства, като между страните няма спор, че на тях са изобразени различни места от общите части на процесната сграда.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на Т. В. С. и В. П. П. От показанията на свидетелката С.а се установява, че със ***** – ищеца Д. С. не живеят в процесната сграда, но посещават собствения си апартамент, който понастоящем е необитаем, около два – три пъти седмично. Свидетелката разказва, че от момента на настаняването си в сградата ответникът започнал да оставя различни предмети в общите части, с което възпрепятствал преминаването по стълбището, достъпа до избените помещения и ползването на гаражите. В тази насока ищецът получавал оплаквания от други съседи, на които им е бил ограничен от ответника достъпа до гаражите, разположени в дворното място. Опитите на ищеца да разговаря с ответника не дали резултат, защото последният отказвал да премести вещите си. По време на разпита на свидетелката С.а са предявени приетите по делото снимки, като по отношение на представените от ищеца такива свидетелката заявява, че са направени от нея през месец септември 2023 г. Свидетелката изяснява, че снимки № **, № ** и № ** изобразяват пространство от дворното място, разположено пред гаражите, където имало поставени касети, кашони, стол и маса за тенис, която пречела на достъпа с превозно средство до гаражите. Според свидетелката на снимка № ** се вижда входната врата към апартамента на ответника, около която и по стълбището редовно имало поставени обувки. На снимки № ** и № ** свидетелката описва, че е изобразен коридора към избените помещения, в дъното на който под прозореца /снимка № **/ е разположен водомера на сграда, достъпа до който е възпрепятства от струпани от ответника вещи. По тази причина, разказва свидетелката, инкасатора на ВиК търсел съдействие от ищеца при отчитане показанията на водомера. Свидетелката разяснява, че снимки № **и № ** са направени на едно и също място – площадката на стълбището към избените помещения, като са заснети различни вещи. На снимка № **, съобразно показанията на свидетелката, е изобразено 5 пространството, намиращо се пред вратата, водеща към избените помещения.

Свидетелката споделя, че със съпруга й забелязали описаните и заснети на снимките вещи, струпани от ответника, последно към края на месец октомври 2023 г., като при посещението си малко преди съдебното заседание много от вещите били разчистени. По време на разпита на свидетелката са предявени и представените от ответника снимки. Свидетелката сочи, че снимки № **, № ** и № ** /л. **, л. ** и л. ** от делото/ изобразяват входната врата на собствения им апартамент, пред който е разположена тяхна маса във връзка с извършвани ремонтни дейности. На снимка № ** /л. ** от делото/, според свидетелката, се наблюдава стол, поставен пред тяхното избено помещение, който обаче не е тяхна собственост.