Акт № 141 от 05.11.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Ловеч, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600388 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е чрез РАЙОНЕН СЪД - ЛУКОВИТ до КРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ въззивна жалба по чл. 318 и сл. НПК от М. И. М., ЕГН ********** с адрес: *** подсъдим по НОХД № 20224320200177 по описа на PC – Луковит,чрез защитника си - адв. Т. В.-Т. от АК - Плевен служебен адрес: *** тел.: **********, e-mail:*****.********@****.***,срещу:

Присъда № 4 от 10.02.2026 г., постановена по НОХД № 20224320200177 по описа на Районен съд - Луковит.

В жалбата сочи,че в законно установения срок обжалва така постановената присъда в цялост.

Сочи,че към момента мотивите към присъдата не са изготвени и връчени на страните, поради което на основание чл. 320, ал. 3 НПК моли 1

Ловешки Окръжен съд/ЛОС/, след запознаване с мотивите, да му бъде дадена възможност да изложи допълнителни съображения и доводи към настоящата въззивна жалба.

Счита, че постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

С оглед на изложеното моли ЛОС да постанови решение, с което:

- да отмени или измени атакуваната присъда, съобразно изложените допълнително доводи;

- алтернативно — да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Също така чрез РАЙОНЕНСЪД ГР. ЛУКОВИТ до ОКРЪЖЕН СЪД ГР.ЛОВЕЧ е депозирана въззивна жалба от Г. С. К. , ЕТН ********** С адрес *** и от П. Г. К., ЕГН ********** С адрес ***,чрез защитника си адвокат В.

П. -Плевенска Адвокатска Колегия Кантора в *** Тел.********** срещу :

ПРИСЪДА № 4 от 10.02.2026 год. на Районен съд гр.Луковит По НОХД 177/2022 година на същия съд

В жалбата се сочи,че с ПРИСЪДА № 4 от 10.02.2026 год. по НОХД 177/2022 година Районен съд гр.Луковит признал подзащитния й Г. С. К. , за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2018 г. в с. К., Ловешка област - в ДПБ К., в съучастие като извършител с П. Г. К. с ЕГН ********** от с. К., с цел набави за себе си и за другиго- за П. Г. К. ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН ********** от гр. П. имотна облага, използвал съвместно с П. Г. К. неосведомеността на И. Л. С. с ЕГН ********** от с. Б., страдащ от психично заболяване - Параноидна шизофрения, епизодично протичане, личностова промяна, който не могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, представяйки му да подпише пълномощно, с което давал на С. М. С. право да се разпорежда със собствените му недвижими имоти, находящи се в с. Б., община Г., обл. Плевен - нива с № 068043 от 8,710 дка, нива с № 071124 от 13,800 дка и нива с №126035 от 8,802 дка, с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 29 747 лв., останал недовършен по независещи от него причини, като на основание чл. 209 ал. 2 вр. ал 1 вр. чл.20 ал 2 и чл. 18 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на ПЕТ 2

МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА-

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнение на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът признал подсъдимата П. Г. К. с ЕГН ********** за ВИНОВНА това, че на 25.04.2018 г . в с К., Ловешка област - в ДПБ К., в съучастие като извършител с Г. С. К. с ЕГН ********** от с. К., с цел да набави за себе си и за другиго- за Г. С. К. с ЕГН ********** и С. М. С. с ЕГН ********** от гр. П. имотна облага, използвала съвместно с Г. С. К. неосведоменост на И. Л. С. с ЕГН ********** от с. Б., страдащ от психично заболяване - Параноидна шизофрения, епизодично протичане, личностова промяна, който не могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, представяйки му да подпише пълномощно, с което давал на С. М. С. право да се разпорежда със собствените му недвижими имоти, находящи се в с. Б., община Г., обл. Плевен - нива с № 068043 от 8,710 дка, нива с № 071124 от 13,800 дка и нива с №126035 от 8,802 дка, с което направила опит да му причини имотна вреда в размер на 29 747 лв., останал недовършен по независещи от него причини, като на основание чл. 209 ал. 2 вр. ал 1 вр. чл.20 ал 2 и чл. 18 ал.1 от НК и чл. 54 от НК я осъдил на пет месеца лишаване от свобода.

Сочи,че в законно установеният срок обжалват така постановената присъда, като на основание чл.320, ал.3 от НПК, след запознаване с мотивите към присъдата, молят ЛОС да им даде възможност за излагане на допълнителни съображения и доводи към настоящата въззивна жалба.

Считат, че обжалваната присъда спрямо Г. К. и П. К. е неправилна, незаконосъбразна и необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

На първо място, считат и молят ЛОС да приеме, че атакуваната присъда постановена от Районен съд гр.Луковит е явно необоснована, като същата е постановена при неправилно и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, поради което е и незаконосъобразна.

Първоинстанционният съд постанови присъдата си в нарушение на чл.303, ал.2 от НПК, при правилно установена фактическа обстановка, от която не може да се направи единствения и категоричен извод, че подзащитните й са извършили престъплението или са извършили същото при 3 квалификацията, за която му е повдигнато и предявено обвинение.

Излага,че първоинстанционният съд е наложил на подсъдимите, наказание макар и към минималния размер и при условията на чл.66 от НК, считат същото за несправедливо и незаконосъобразно, предвид събраните многобройни доказателства в подкрепа на тезата за не виновност и за липса на безспорни доказателства относно авторството на деянието .

С оглед на изложеното, молят уважаемият Въззивен Съд да се произнесе с решение, с което да отмени постановената осъдителна присъда и наложените с нея наказания и да постанови оправдателна присъда и да признае подзащитните й за невиновни в извършване на инкриминираното деяние, поради недоказаност на обвинението по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, така както изискват разпоредбите на НПК.

Постъпило е и допълнение към въззивна жалба от Г. С. К., и П. Г. К., подсъдими по НОХД № 177/2022 г. по описа на Районен съд - Луковит, чрез защитник: АДВОКАТ В. П. -Кантора в *** Тел.********** срещу: Присъда № 4 от 10.02.2026 год., постановена по НОХД № 177/2022 г. по описа на Районен съд – Луковит.

На основание чл. 320, ал. 4 НПК представят допълнително писмено изложение към подадената въззивна жалба, тъй като до даване ход на делото пред въззивната инстанция страните могат да допълват доводите си по жалбата.

Поддържат искането за отмяна на осъдителната част на присъдата спрямо Г. С. К. и П. Г. К. и за постановяване на нова оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин. Считат, че присъдата не може да почива на предположения, а подсъдимите могат да бъде признати за виновни само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Приемат,че присъдата е постановена при неправилно приложение на материалния закон - липсват доказателства за всички елементи на престъплението по чл. 209 НК , необоснованост на присъдата ,тъй като изводите се основават на предположения и косвени доказателства.

При постановяване на присъдата и мотивите към нея са допуснати съществени процесуални нарушения,довели до нарушаване правото на защита 4 на подсъдимите . Изменението на обвинението е променило фактическите рамки без осигуряване на пълноценно упражняване на правото на защита.

Решаващият съд е направил противоречива оценка на доказателствата, особено по отношение на експертните заключения и свидетелските показания.

Подсъдимият Г. С. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2018 г. в с К., Ловешка област - в ДПБ К., в съучастие като извършител с П. Г. К. с цел да набави за себе си и за другиго- за П. Г. К. и С. М. С. имотна облага, използвал съвместно с П. Г. К. неосведомеността на И. Л. С. от с. Б., страдащ от психично заболяване -Параноидна шизофрения, епизодично протичане, личностова промяна, който не могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, представяйки му да подпише пълномощно, с което давал на С. М. С. право да се разпорежда със собствените му недвижими имоти, находящи се в с. Б., общинаГ., обл. Плевен - 3 бр. ниви , с което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 29 747 лв., който останал недовършен по независещи от него причини -престъпление по чл. 209 ал. 2 вр. ал 1 вр. чл.20 ал 2 и чл. 18 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл.

66, ал. 1 от НК ОТГЛАГА изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Подсъдимата П. Г. К. също е призната за виновна по същото обвинение като на основание чл. 209 ал. 2 вр. ал 1 вр. чл.20 ал 2 и чл. 18 ал.1 от НК и чл.

54 от НК съдът я е ОСЪДИЛ на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА.На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Излага съображения относно изменение на обвинението в съдебно заседание:

Първоначалното обвинение срещу Г. К. и П. К. е било по чл. 209, ал. 1 НК — за възбуждане и поддържане на заблуждение у И. С., че негов братовчед от П. иска да продаде земите си и затова е необходимо да подпише документ.В хода на съдебното следствие обвинението е изменено по реда на чл. 287, ал. 1 НПК в обвинение по чл. 209, ал. 2 НК — за използване на неосведомеността на И. С., произтичаща от психично заболяване, като изпълнителното деяние вече е формулирано като представяне за подпис на пълномощно, с което С. упълномощава С. С. да се разпорежда с негови недвижими имоти.

5

Съгласно чл. 287, ал. 1 НПК прокурорът повдига ново обвинение, когато в съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.Когато обстоятелствената част е съществено изменена, обясненията, дадени преди новото обвинение, не могат да се ползват.

В случая Прокуратурата е изменила не е само правната квалификация, а и изпълнителното деяние — от възбуждане/поддържане на заблуждение към използване на неосведоменост.Фактическия механизъм — от твърдение за братовчед и чужди земи към използване на психично състояние и невъзможност за разбиране;

При тази конструкция на обвинението субективния предмет на доказване е, че подсъдимите са знаели не само, че С. е в психиатрична болница, а че конкретно не може да разбира свойството и значението на действията си;

Новото обвинение касае и „ специална цел" целта на облагата — първоначално само за С. С., а след изменението и за самите подсъдими;

Повдигнатото обвинение касае и нов период и ролята на посещението от 13.03.2018 г. — първоначално то е част от изпълнителното деяние, а след изменението обвинението е концентрирано върху 25.04.2018 г.

Съгласно практиката на ВКС,изменение на обвинението е необходимо, когато на подсъдимия не са били предявени всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинителната теза и които имат значение за фактическия състав и правната квалификация, поради което той не е могъл да реализира правото си на защита .Съществено изменение има, когато новите факти изискват нови усилия от подсъдимия да се защитава.Формалното предоставяне на срок за запознаване с новото обвинение не е достатъчно, ако след това не е осигурена реална възможност за доказателствена защита по новия фактически механизъм. Правото на защита включва правото обвиняемият да научи за какво престъпление е привлечен и въз основа на какви доказателства, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения и да има защитник . Конституционно правото на защита е гарантирано във всички стадии на процеса .ВКС приема, че когато съдът осъди подсъдим по факти, които не са му били предявени и по които той не се 6 е защитавал, е налице съществено процесуално нарушение . Същото важи и когато съдът променя фактическата рамка на обвинението, без да осигури практическа и ефективна възможност за защита по новото обвинение.

Разпечатката съдържа 50 от 471 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2fb8812-0d06-49ce-b899-69b0ca70fa16