Решение № 2603 от 29.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2603 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100507356 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 472257 от 17.08.2018 г. СРС, 143 с-в, по гр.д.№ 25804/17 г. е признал за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК на К. А. М. срещу С.И.“ ЕАД, че ответникът не е собственик на 69/834 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, р-н „Възраждане“, ул. „******* /предходен поземлен имот пл.№ 3, кв.242/, с площ от 381,50 кв.м.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника С.И.“ ЕАД с оплаквания, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Излага твърдения, че по делото е установено, че в капитала на общинското сдружество е извършена законосъобразно апортна вноска на спорното право и принадлежността на правото на собственост в патримониума на Столична община-праводател на дружеството след проведена процедура по отчуждаване и обезщетяване по реда на ЗТСУ /отм./.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото 1 доказателства и не е направил преценка на съдържанието им в цялост, а се е позовал на документ-заповед № РД-40-909 от 05.08.1985 г. на Председателя на ИК на СНС, която не е представена по делото, като въз основа на този документ е приел, че процедурата по отчуждаване на имота не е завършена, тъй като в заповедта не е посочено, че е извършено обезещетяване на бишвите собственици.Неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл.107, ал.2 ЗТСУ /отм./ районният съд е приел, че сградата в терена е съборена.Излага доводи и за недопустимост на решението като постановено при липса на активна процесуална легитимация на ищеца.Оспорва и извода на съда, че щом държавата не е придобила собствеността върху тази част от терена, то тя не е преминала в патримониума на общината и съответно на общинското дружество.Моли съда да отмени обжалваното решение и да прекрати производството, респ. да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба-К. А. М. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на материалния и процесуалния закон.Оспорва твърденията на въззивника, че е установил законосъобразно извършване на апортна вноска в капитала на общинското дружество и принадлежността на правото на собственост в патримониума на СО-праводател на ответника след проведена процедура по отчуждаване и обезщтяване по реда на ЗТСУ /отм./.Оспорва и възражението за недопустимост на иска поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца.Поддържа становище, че е собственик по наследство на идеална част от процесния имот и че ответникът е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти с право на собственост върху 69/834 идеални части от поземления имот, което не отразява действителната собственост на имота, тъй като претенциите на ответника са неоснователни.Поддържа, че с така заявените си неоснователни претенции ответникът ограничава правото му на собственост и му пречи на инвестиционните намерения, както и евентуално ползване, продажба или застрояване на имота.Твърди, че ответникът е притежавал три самостоятелни обекта в съборената жилищна сграда, които са били включени в капитала на С.И.“ ЕАД, но с решение № 13 по протокол № 10/26.02.2004 г. на СОС е намален капитала на ответното дружество чрез изваждане на трите 2 самостоятелни обекта от капитала, включени са в програмата за приватизация на СОАП, като два от тях са продадени от САП чрез търг, като единият от тях е продаден на ищеца, а за третия имот е прекратена тръжната процедура и покъсно съдебно е признато, че С.И.“ ЕАД не са собственици.Твърди, че към момента собственици на поземления имот /ПИ/ са ищецът, К.А. М.а и А.М.

М..Излага твърдения, че имотът от години се владее от семейството му и в частност от него и че самият договор за замяна, сключен по чл.27, ал.1 ЗОС от 09.10.2007 г., представлява признание, че едноличният собственик на капитала на ответното дружество-СО, не е апортирала в капитала на същото процесните идеални части от имота.Обстоятелството, че с решение № 693, Приложение № 3 по протокол № 70/23.10.2014 г. на СОС е утвърден актуализиран устав на С.И.“ ЕАД и ръководството се е самоопределило за собственик на 69/834 ид.ч. от ПИ 3, УПИ I, кв.242, м. „Зона Б-4-3“, находящ се на ул. „*******, не го прави собственик.Излага доводи, че правото на собственост върху процесните 69/834 ид.ч. от процесния имот не е напускало патримониума на СО.В случай, че съдът отхвърли иска с мотиви, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот вследствие на извъшената непарична вноска в капитала на ответното дружество, моли съда да уважи иска с твърдения, че ищецът е станал собственик на 69/834 ид.ч. на основание изтекла придобивна давност от сключване на договора за замяна между СО и „К.А.“ ООД-праводател на ищеца-09.07.2007 г. до датата на предявяване на иска-26.04.2017 г.Твърди, че към придобивната давност, изтекла в негова полза, следва да се прибави и придобивната давност, текла в полза на „К.А.“ ООД /от датата на договора за замяна-26.09.2007 г./, „Е.“ ООД /от датата на постановлението за възлагане-07.08.2012 г./, А.И Е. М.и /от 26.10.2012 г.-датата на нотариалния акт/.Твърди, че има качеството на добросъвестен владелец, който владее спорния имот на правно основание, годно да го направи собственик-договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт и наследство, без да знае, че праводателят му не е бил собственик.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

С решение № 2387/21.04.2020 г. СГС, II-Е с-в, по гр.д.№ 870/2019 г. е отменил решение № 472257/17.08.2018 г., гр. д. № 25804/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, като вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил иска, предявен от К. А. М. срещу С.И.“ ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 3

ГПК за признаване за установено спрямо К. А. М., че С.И.“ ЕАД не е собственик на 69/834 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, р-н „Възраждане“, ул.

„******* /предходен ПИ пл. № 3, кв.242/, с площ от 381, 50 кв. м., като неоснователен.

С решение № 69/02.06.2021 г. ВКС, II ГО, гр.д.№ 3565/2020 г. е отменил решение № 2387/21.04.2020 г. на СГС, II-Е с-в, по гр.д.№ 870/2019 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.В мотивите на отменителното решение се съдържат указания въззивният съд да се произнесе налице ли е евентуалното придобивно основание /придобивна давност/, с което ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, с оглед на което да прецени основателността на иска.Съдът е приел, че в първото съдебно заседание по делото е отстранена нередовността на исковато молба относно това дали ищецът се позовава и на друго придобивно основание освен на правоприемство от СО по извършените приватизационни сделки и наследяване от майка си, като изрично е уточнен периода на владение с оглед на придобиване на собствеността по давност и са поискани доказателства за установяване на владението.Посочено е, че правилно въззивният съд е приел, че извършеният през 2002 г. апорт на двата магазина обхваща и припадащите им се идеални части от терена, но по други съображения и че на основание чл.98 ЗС спорните идеални части са преминали към купувачите по приватизационните договори от 11.01.2026 г. и 20.12.2006 г., независимо че в договорите е посочено, че обектите се прехвърлят със съответните им идеални части от правото на строеж върху мястото.Като правоприемник на „К.А.“ ООД ищецът не може да се легитимира като собственик на спорните идеални части от дворното място, тъй като към датата на сключване на договора за замяна от 26.09.2007 г. същите не са били в патримониума на СО и този договор е породил действие само за идеалните части от терена, които са били принадлежност към прехвърлените с него самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост.След като ищецът не може да се легитимира като собственик на посочонето от него главно придобивно основание, съдът е дължал разглеждането на заявеното евентуално придобивно основание-добросъвестно владение от 26.09.2007 г. с присъединяване на владението на праводателите, като отчете и тълкуването 4 по т.3 на ТР № 4/17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищцецът- К. А. М. твърди, че е собственик по наследство на 69/834 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, ул. „*******, /предходен ПИ пл. № 3, кв.242/, заедно с баща си А.М. М. и сестра си К.А. М.а.Твърди, че при отправено искане до НАГ за издаване на виза за проектиране на автомивка, му е поискано съгласие от С.И.“ ЕАД, което фигурира в скицата на АГКК като съсобственик на ПИ с площ от 381,50 кв. м., притежаващ 69/834 ид. ч. Твърди, че извършеното вписване в кадастралния регистър на недвижимите имоти на посочените идеални части не отразява действителната собственост, като претенциите на ответното дружество са неоснователни, ограничават правото му на собственост и му пречат на инвестиционните намерения, както и на евентуалното ползване, продажба или застрояване на имота.Твърди, че ответникът е притежавал три самостоятелни обекта в съборената жилищна сграда, които са били включени в капитала на ответното дружество, но с решение № 13 по протокол № 10/26.02.2004 г. СОС е намалил капитала на дружеството чрез изваждане на трите самостоятелни обекта от капитала, като същите са включени в програмата за приватизация на СОАП, а по - късно два от тях са били продадени от САП чрез търг /единият от тях е продаден на ищеца/, а за третия тръжната процедура е прекратена. Предходните собственици на имота са-„Жилищна кооперация *******; държавата; СО, „К.А.“ ООД; „Е.“ ООД, А.М. М.-в съпружеска имуществена общност с починалата Е. А.а М.а-майка на ищеца.Твърди, че имотът от години се владее от семейство М.и.Излага твърдения, че ответникът не е придобил собствеността върху процесните идеални части, тъй като отчуждителната процедура, започнала със заповед № РД-40-909 от 05.08.1985 г. на председателя на ИК на СНС, на основание чл.95 ЗТСУ /отм./, не е завършена и държавата, съответно СО не са станали собственици.Изразява становище, че държавата не е обезщетила собственицика на имота- П.Т.П., от когото същят е отчужден.Дори да е налице законно отчуждаване, правото на собственост върху ПИ пл.№ 3 не е напускало патримониума на СО и не е преминало в 5 капитала на С.И.“ ЕАД, което е дало основание на СО да сключи договор за замяна с „К.А.“ ООД по чл.27, ал. ЗОС от 09.10.2007 г., като СО е прехвърлила целия терен на посоченото дружество, което го е ипотекирало в полза на „УниКредит Булбанк“ АД.Твърди, че самият договор за замяна представлява признание на едноличния собственик на капитала на С.И.“ ЕАДСтолична община, че не е апортирала идеални части от имота.В първото съдебно заседание ищецът е уточнил, че е придобил процесния имот по давност от 2007 г., когато имотът е придобит от „К.А.“ ООД до завеждане на исковата молба.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.И.“ ЕАД, че дружеството не е собственик на 69/834 идеални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.

София, ул. „*******, /предходен ПИ пл. № 3, кв.242/.