Определение № 871 от 27.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. София, 27.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20228002104613 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 4889 от 08.08.2022г. на Г. Д. А., Д. К. А. и В. Д.

Б., подадена чрез пълномощника адв. Т. Б., срещу решение № 199 от 22.06.2022г., постановено по въззивно търг.дело № 19/2022г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 345 от 06.10.2021г. по търг. дело № 2/2021г. на Варненския окръжен съд, ЗК „Лев Инс" АД е осъдена, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на Г. А. и на Д. А. по 70 000 лева на всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на сина им К. Д. К., загинал при ПТП на 17.08.2018г. в [населено място] по вина на П. В. П.-водач на л.а. „Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС] , чиято отговорността е покрита от застраховка „Гражданска отговорност" съгласно застрахователна полица, издадена от ответното дружество, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените по 70 000 лева на всеки от ищците до претендираните по 200 000 лева от всеки от тях. С обжалваното решение е отхвърлен искът на В. Д. Б. за осъждане на ответника ЗК „Лев Инс" АД да й плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие смъртта на нейния брат-К. Д. К., причинена в резултат от същото ПТП, настъпило на 17.08.2018г. в [населено място], ведно със законна лихва, считано от 04.11.2020г. до окончателното плащане.

Касаторите обжалват решението в отхвърлителните части, като излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост. Поддържат противоречие на решението с материалния закон и нарушение на процесуалните правила.

Искат отмяната му и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.

В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС по следните въпроси: 1. Какви са критериите и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък, на лица, които са извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г.; 2. Какви са критериите за преценка, за да се приеме, че търпените от лицето болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките; 3. Какви предпоставки следва да са налице, за да приеме съдът, че лицето, предявило иска по чл. 432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи от смъртта му значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. Във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон- чл. 52 ЗЗД, касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на т. 2 и т.11 от ППВС № 4/1968г., решение 1

№17/27.02.2013г. по търг.дело № 266/2012г. на II ТО, решение № 144/01.10.2012г. по търг.дело № 196/2012г. на II ТО, решение № 95/24.06.2013г. по търг.дело № 220/2012г. на II ТО и поставят следните правни въпроси: 4. Следва ли при определяне по справедливост на обезщетенията за неимуществени вреди съдът стриктно да спазва критерия, посочен в чл. 52 ЗЗД-на справедливо овъзмездяване на претърпените от ищците болки и страдания, пряка последица от настъпилия деликт; 5. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди-само преживяването на самото страдание или и понасянето му; 6.

Длъжен ли е съдът да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и да изложи съображения при определяне размера на обезщетението. Според касаторите въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС-решение № 171/10.10.2013г.н по търг.дело № 629/2012г. на II ТО, решение № 206/12.03.2010г. по търг.дело № 35/2009г. на II ТО, решение № 99/08.10.2013г. по търг.дело № 44/2012г. на II ТО и др. неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като в тази връзка поставят материалноправния въпрос 7.

Относно предпоставките по чл.51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

В преклузивния срок по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс" АД, чрез пълномощника адв. С. Д., изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявени са преки искове с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер по 200 000 лева на ищците Г. А. и Д. А. и в размер 120 000 лева на ищцата В. Б., причинени от смъртта на К. Д. К.-син на първите двама и брат на третата ищца, загинал при ПТП на 17.08.2018г. в [населено място].

Установено безспорно по делото е настъпването на ПТП на 17.08.2018г. в [населено място] между л.а. „Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от П. В. П. и мотоциклет „Сузуки" с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от К. Д. К., в резултат на което е причинена смъртта на мотоциклетиста К.; към датата на инцидента водачът на лекия автомобил е имал валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество. С влязла в сила присъда № 53/30.09.2020г. по нохд № 895/2020г. на ОС-Варна, П. е бил признат за виновен в това, че на 17.08.2018г. в [населено място] при управление па л.а. „Фолксваген Голф" с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение но пътищата-чл.25, ал.1 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К.

К., като направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б „б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в", във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Няма спор, че първите двама ищци са родители на загиналия при ПТП К. К., а третата ищца е негова сестра. Ищците са отправили до застрахователя писмена застрахователна претенция, получена от ответника на 03.11.2020г. Според заключението на приетата в първоинстанционното производство КСМАТЕ пътният инцидент е настъпил в светлата част на денонощието, при движение по [улица]- посока от кв. В. към центъра на Варна, в участък с временна организация на движението при ремонтни работи на пътя, при двупосочно движение в източното пътно платно и с временна вертикална маркировка, наличие на пътни знаци забраняващи изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош и ограничение на скоростта в района - 30 км/час. Автомобилът и мотоциклетът са се движили по южното платно на булеварда; водачът П., достигайки до отбивката за 2

„Кауфланд" предприел маневра завой наляво и при липса на движещи се в насрещната лента МПС навлязъл в нея. В същото време попътно на автомобила се движел мотоциклетът, управляван от К., който изпреварвайки колоната от автомобили навлязъл в насрещната пътна лента, където вече се бил установил автомобилът. Последвал удар между двете ППС-мотоциклетът се ударил в лявата странична част на автомобила с предното си колело. В резултат от удара мотоциклетистът получил травми с летален изход. Установено е, че непосредствено преди ПТП скоростта на мотоциклета е била 86,12 км/ч, а тази на автомобила-10,62 км/час; изчислено е, че опасната зона за спиране на мотоциклета при установената скорост е 73,02 метра, а при движение със скорост 30 км/час-опасната зона е 14,29 метра. Според експерта мотоциклетистът е имал видимост към лекия автомобил над 23,03 метра и е могъл да избегне процесното ПТП при спазване ограничението на скоростта на движение при временната организация на движение в зоната на ПТП - 30 км/ч.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства за установяване търпените от ищците болки и страдания. Според показанията на свидетеля Р. Г.-първи братовчед на ищеца А. и свидетеля Б. Б.-съпруг на ищцата Б., родителите и сестрата на загиналия са преживели тежко неочакваната му смърт-бащата бил много зле психическивсяка вечер ходел до морето и плачел; сестрата развила болест на щитовидната жлеза и загубила голяма част от теглото си вследствие на преживяното; приживе загиналият не бил в добри отношения със съпругата си и прекарвал свободното си време при родителите си заедно със сестра си и свидетеля Б.. Свидетелката С. К.-съпруга на загиналия, сочи, че той поддържал добри отношения със сестра си-разбирали се и си помагали; загиналият приживе разказвал на свидетелката, че той и сестра му имали трудно детство, но се търсили и намирали начин да бъдат заедно въпреки отношенията между родителите си. Според свидетелката К. не бил в близки отношения с родителите си-баща му имал проблеми с алкохола, като родителите се отнасяли добре единствено към семейството на дъщеря си В.; след смъртта на К. само сестра му продължила да поддържа връзка със свидетелката и да се интересува от децата на брат си; погребението на К. било организирано от свидетелката, а парите били покрити от поделението и от колегите на загиналия. Свидетелката организирала и всички ритуали по повод смъртта и след погребението му.

При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. К. са неговите родители. За да отхвърли прекия иск по чл. 432 КЗ, предявен от сестрата на загиналия, въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени в ТР № 1/ 21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на актуалната практика на ВКСрешение № 17/16.03.2021г. по търг. дело № 291/2020г. на II ТО, решение № 92/17.11.2020г. по търг. дело № 1275/2019г. на II ТО, решение 45/10.05.2021г. по търг.дело № 370/2020г. на II ТО и др. и е приел, че ангажираните свидетелски показания не са достатъчни за да обосноват извод, че ищцата В. Б. има право на присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат й. Според въззивния съд трудното детство и много близките отношения между семействата на брата и сестрата, не представляват обстоятелства, обосноваващи наличието на особено трайна и дълбока емоционална връзка между тях, а са израз на типичните роднински отношения между брат и сестра. Според съда не са установени по делото конкретни житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Развил е съображения, че с оглед традициите във всяко едно общество връзката брат и сестра е обичайно да изгради отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. В случая наличието на тази кръвна връзка и създалите се, с оглед на същата обичайни отношения, според приетото в цитираното ТР, не е достатъчно, за да се формира извод, че преживелият съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е съобразил, че според установената вече 3 съдебна практика обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Предвид това е посочил, че в случая няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и В. Б. не е активно материалноправно легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, като е отхвърлил предявения от нея иск.