Протоколно определение № 95 от 30.01.2026, Районен съд - Кюстендил

ПРОТОКОЛ

№ 95 гр. Кюстендил, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова и прокурора В. Д. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Частно наказателно дело № 20261520200112 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За КРП се явява прокурор И..

Обвиняемият М. К. се явява лично и със защитника си адв. В..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият М. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът снема самоличността на обвиняемия, както следва:

М. Б. К. – роден на **************, с ЕГН **********.

Съдът разяснява на обвиняемия правата му по НПК, правото да се изказва, да иска събиране на нови доказателства, да иска отвод от състава на съда и съдебния секретар, да дава или да не дава обяснения.

Обвиняемият: Разяснени са ми правата. Не искам отвод.

Прокурорът: Поддържам искането. Няма да соча нови доказателства.

Адв. В.: Оспорвам искането. Няма да сочим за момента нови доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Приема като доказателства по делото писмените такива, приложени по ДП №78/2026г. по описа на РУ – Кюстендил.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът: Уважаеми господин съдия, поддържам внесеното искане на осн. чл. 64, ал. 1 от НПК, за вземане на МНО „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия М.

К. по ДП №78/2026г. по описа на РУ - Кюстендил. След анализа на доказателствата събрани до момента в хода на производството считам, че са налице трите предпоставки за вземане на най-тежката МНО, а именно: „задържане под стража“ по чл. 63, ал. 1 от НПК. Доколкото за престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем М. К. в особената част на НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. По делото са проведени разпити на свидетели и са събрани доказателства и доказателствени средства, които потвърждават, че изпълнителното деяние на престъплението, за което е привлечен обвиняемия в това процесуално качество е извършено от него, а именно: проведен разпит на пострадалата Т., в който последната подробно описва действията на обвиняемия К. на инкриминираната дата – 28.01.2026г. Изложените от пострадалата обстоятелства намират потвърждение и в разпитите на нейния брат и вуйчо, както и в ангажираните по делото писмени доказателствени източници, а именно: медицински такива. Анализът и съпоставката на събраните до момента доказателства навеждат на обосновано предположение, че обвиняемият К. е извършил престъплението, за което е привлечен в това процесуално качество. От друга страна считам, че от материалите ангажирани в хода на разследването, макар и на този ранен етап от производството може да се направи извод, че е налице реална опасност обвиняемото лице да извърши друго престъпление, в която връзка следва да се отчете факта, че деянието е извършено спрямо лице, с което обвиняемият живее в едно домакинство, както и събраните доказателства, че това не е първа проявява на физическа агресия към пострадалата Траянова. Освен това обвиняемият е осъждан 7 пъти за тежки умишлени престъпления. За последното, от които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ през 2020г. Изградените от обвиняемото лице трайни престъпи навици съпоставени с обществената опасност на деянието, както и факта, че при едно реално осъждане ще се наложи последният да изтърпява отново наказание „лишаване от свобода“, считам, че обуславят наличието на реална опасност обвиняемия да извърши друго престъпление или да се укрие, за да избегне наказателно преследване. Следва да се спомене също така, че е налице висока обществена опасност, както на дееца, така и на деянието, доколкото се касае са посегателство срещу личността и телесната неприкосновеност на лице, с което последния живее на семейни начала. Всичко това считам, че е реална индиция за опасност за извършване на друго престъпление от обвиняемото лице, като доколкото двамата живеят в едно домакинство при налагане на една по-лека мярка за неотклонение, би могло да се опита обвиняемия да повлияе на пострадалото лице, с цел последната да измени показанията си в негова полза, с оглед на което, моля да бъде постановена най-тежката мярка за неотклонение, а именно: „задържане под стража“ по отношение на обвиняемото лице.

Адв. В.: Уважаеми господин съдия, оспорвам изцяло искането на КРП за постановяване на най-тежката МНО спрямо моя подзащитен. Не са събрани достатъчно доказателства за това, че същият е извършил визираното в постановлението престъпление и в искането, тъй като е разпитана само, условно казано – пострадалата, която, ако разгледате лицето и ръцете на обвиняемия, той целият е надраскан от ножа, с който тя му е посягала и с който той се опитал да се защити, а не да й посяга. Той ще Ви разкаже каква е причината, за да възникне между тях някакъв спор посред нощ. Същевременно двамата имат малко дете на четири месеца. Не е вярно, че обвиняемия може да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като той има постоянен адрес. Има си къща и жилище на ул. „********“ №**. Това, че до момента е живял и живее в жилището на пострадалата, той може да не живее вече там, тъй като както се вижда може би са развалили техните взаимоотношения.

Обвиняемият независимо, че няма трудов договор, постоянно е ангажиран, като строителен работник за саниране на блоковете в Кюстендил. Работи, упражнява трудова дейност, помага 2 на жената, с която живее на семейни начала, поради което ще Ви моля да определите една по-лека мярка, още повече, че не е доказано, че тази телесна повреда, за която е обвинен, че е причинил на жената, с която живее е средна, тъй като доколкото видях в медицинската документация това са малки костички, счупени на нейната ръка, които може да се получени от това, както казва и моят подзащитен, че се е ударила сама, когато М. се е защитавал от нейни посегателства. Още повече сигнал за извършено такова престъпление акт на домашно насилие е подаден от брата на пострадалата, който нито е свидетел, нито живее в същото жилище. Едва чак следобед, а не във времето, в което е извършено според тях това престъпление. Явно и двамата са употребили един срещу друг удари във връзка със спор, което ако желае обвиняемият ще Ви разкаже, поради което Ви моля, да постановите по-лека мярка за неотклонение, за да може същият да работи и да може да помага със средства на малкото си дете, което е на четири месеца.

Обвиняемият: Присъединявам се изцяло към казаното от адвоката ми. На практика въпросната вечер се случи ставам, отивам в четири часа сутринта в тоалетната, ние не спим заедно, тя не ще да спим заедно. От както се роди бебето ние не спим заедно с нея. Тя спи сама на спалнята, отсреща гардероба с огледалото. Аз като излизам тя има една рокля шарена, тънка, вдигнала роклята и на огледалото си снима половия орган на някакъв си, но аз не можах да видя, тя го изключи веднага телефона и даже не съм го проверявал. Тя става и вика „сега ще ме запомниш“. Викам „с какво“, вика „сега ще видиш“. Става и започва да ми събира дрехите от гардероба в чанта и отпред в коридора ми слага чантата с дрехите. Викам „нямаш проблеми, аз си имам къща, но ти не можеш да ме лишиш от детето“. Това, което казвам и детето започва да плаче и аз отивам взимам детето, защото аз му сменявам памперсите, аз му сменявам водата, аз всичко. Тя взе телефона и дай й само да яде. Не искам да я обиждам, жена ми беше. С нея съм живял, не искам да я обиждам. Сложих й храната.

Детето аз да се грижа, да му напълня вода. Така ми направи първата жена. Аз работя тук до полицията на един блок, на единадесет души бъркам. Ставам и я виждам, взех детето, отидох да сваля бодито да видя дали се е наакало детето, да му сменя памперса. Тя си е едричка, бутна ме на дивана и като ме бутна започна да ме гребе. Вика „чакай преди да си ходиш, чакай да те наглася“, /обвиняемият показва ръцете и лицето си, че е надран/. Аз няма как, тя си е едра, но не е паднала. Тя, ако падне тази едра жена на плочките, нали ще има набито, нали ще има ще си счупи ръката или, ако я ударя да падне. Тя има счупена ръка, сега ще обясня как, отива взима от кухнята ножа да ме набоде и аз да се предпазя, да я хвана и тя като се удари в шкафчето, и си счупи пръстите. Аз я питах „какво правиш, недей, спри се, детето насрано“. Пет-десет минути тя ми вика „абе да ти кажа право виновна съм“.

Излязохме отвън в коридора, пушихме цигари, пихме кафе, ние си правим вкъщи кафе, все едно не е било. Викам „отивам на работа, имам десет евро, ето ти тези десет евро, остават ми три евро да си купя кафе“, „добре“. Аз викам ще сготви нещо. Станах, тръгнах на работа, спряхме да се караме. Имам дете от друга жена, тя ме съди, иска ми децата. До ден днешен не искат майка си, аз ги чувах чисто сам. На 7 години ми остави момичето и него. Аз го чувах сам. Тя ме съди, нямал съм къде да живея. Отвън пихме кафе в коридора сутринта преди работа. Брат й, защото пет години не знам заплата на нея и ме лъжи. Едно новородено бебе, като се роди и се взимат пари, нали се отпускат някакви пари, тя лъже, че още не са й ги отпуснали. Брат й да видиш каква къща строи. Ходи да видиш какъв багаж има. Аз пет години не знам нейната заплата. Никога не е като семейство да се съберем да дойде да каже аз съм вземал толкова пари. „Ела имам там проблем, там проблем“, „ти какво искаш защо ми търсиш парите“. Аз плащам ток и вода. Аз всеки ден работя, всеки ден се трудя. На брат й е целта това дело. Аз нямаше да стигна до тук. Брат й, защото спира банкомато сега, няма да й дава пари. Сега трябва да храни бебето. Брат й и вуйчо й. Като ме вкарат в затвора ще ми страдат децата и внуците. Никога не съм се бил, тя ока, пищи, аз излезем в коридора запаля цигара, все едно не е било. Ако удариш една едра жена и тя падне на плочките мислиш ли, че двата пръста ще се счупят освен в шкафчето, ако се удари, нали ще си счупи цялата ръка.

3

Тя седне и яде като четирима. Кухнята е вътре където спя аз, в хола, аз спим на диван, тя спи на спалня, на меко, аз ходя на работа и спя на диван, тя не иска да спя на спалнята с нея.

Съдът дава последна дума на обвиняемия.

Обвиняемият: Не съм виновен, предоставям на съда, каквото решите, това.

Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на определение.

След съвещание съдът обяви определението си с мотиви в съдебно заседание в присъствието на страните.

Съдът, като взе предвид доводите на прокурора, на обвиняемия и на неговия защитник, както и събраните материали на досъдебното производство, намира че в случая са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК. Съгласно посочената разпоредба мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Обвиняемият М. Б. К., обвиняем по ДП №78/2026г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, същото с №142/2026г. по описа на КРП, е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 от НК. Повдигнатото обвинение е за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до десет години.

Видно от събраните на досъдебното производство доказателства се обуславя наличието на обосновано предположение, че именно обвиняемият е съпричастен към престъплението, за което Районна прокуратура – Кюстендил му е повдигнала обвинение.

С постановление от 29.01.2026 година на Д. М. – гл. разследващ полицай при ОДМВР - Кюстендил, е повдигнато обвинение за извършване на престъплението, посочено по-горе.

Съдът намира, че от събраните до момента доказателства, макар производството да е в много ранен етап, може да бъде направено и изискуемото от закона обосновано предположение, че именно привлеченото към наказателна отговорност лице е извършило престъплението, за което е привлечено да отговаря. Повдигнатото му обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла на закона, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. Показанията на свидетеля Б. Т. дадени в качеството й на свидетел подробно описват случилото се и описанието сочи на поведение на обвиняемия съставомерно по текста, по който му е повдигнато първоначално обвинение. Същата дава показания в качеството на свидетел, като в друга насока са обясненията на обвиняемия след привличането като обвиняем и които възпроизведе и пред съда. Доколко двамата са били единствените преки участници в случилото се, съдът счита, че на този етап следва да се кредитират показанията на свидетеля за формиране на извод по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК.