Решение № 315 от 08.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 08.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Гражданско дело № 20211110134442 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени главни искове по чл. 200, ал. 1 КТ и евентуални искове по чл. 469 КЗ вр. чл. 189 ЗЗ вр. чл.

49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът С. К. И. твърди, че е била съпруга на M.M И., а останалите двама ищци – Ц. М. И. и М. М. И. – негови деца. Твърдят, че между M.M И. и главния ответник „Бат секюрити“ ЕООД е било налице трудово правоотношение, по силата на което И. е изпълнявал при главния ответник длъжността „водач автопатрул”. Поддържат, че на 23.12.2018 г., при изпълнение на трудовите си задължения, M.M И. е претърпял трудова злополука – паднал е в канал за ремонт на автомобили на обект автокъща и сервиз „Мария Луиза“, в гр. Кюстендил. На посочената дата – 23.12.2018 г., пострадалият бил откаран и приет за лечение в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД, където били констатирани следните увреждания: фрактура на ребра и руптура на далак. На 23.12.2018 г. била извършена операция, при която била отстранена слезката. На 26.12.2018 г. била направена рентгенография на гръден кош и бели дробове, при която не било установено наличие на течност в плевралните кухини и пневмоторакс. Не било назначено лечение на травми 1 на гръден кош или бели дробове, не била извършена торакоцентеза, не бил извършен преглед от гръден хирург. На 31.12.2018 г. състоянието на M.M И. се влошило, поради което последният бил преместен за лечение в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Там бил прегледан от гръден хирург, била извършена торакоцентеза, при която била извадена 2 литра течност, бил поставен на постоянна активна респирация. На 12.2.2019 г. M.M И. починал. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди - болки и страдания от внезапната загуба на близкия човек.

Твърдят, че наследодателят им е починал вследствие на трудовата злополука, поради което всеки от ищците претендира от ответника „Бат секюрити“ ЕООД обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1500,00 лева, като частична претенция от вземане в общ размер на 150000,00 лева, както и законната лихва от 12.2.2019 г. до погасяване на задължението.

Евентуално поддържат, че лекарите, работещи в МБАЛ „Д-р Н.

Василев“ АД и лекували И., не са спазили медицинските стандарти за лечение на травмата и следствията от нея, което е довело до смъртта му. Сочат, че в периода на лечението евентуалният ответник „ЗК Уника“ АД е застраховател на професионалната отговорност на лицата, упражняващи медицинска професия в лечебното заведение, поради което отговаря за причинените им от застрахованите лица неимуществени вреди. Ето защо всеки от тях претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1500,00 лева, като частична претенция от вземане в общ размер на 150000,00 лева, както и законната лихва от 12.2.2019 г. до погасяване на задължението. Претендират разноски.

Ответникът по главните искове „Бат секюрити“ ЕООД оспорва да е налице причинна връзка между настъпилия инцидент и смъртта на служителя, включително и поради наличие на заболявания на последния, както и че е налице съпричиняване. Моли съда да отхвърли исковете.

Ответникът по евентуалните искове иск „ЗК Уника“ АД оспорва влошаването на състоянието на лицето и смъртта да са настъпили поради виновното и противоправно поведение на медицинските лица, служители в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД, оспорва размера на претендираните обезщетения. Оспорва да е изпаднал в забава. Счита, че вземанията за лихви 2 са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По главните искове по чл. 200, ал. 1 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между посоченото в исковата молба лице и ответника, 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 % или над 50 % или смърт, 3/ вреда – имуществена или неимуществена, и 4/ причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищците е да докажат горните факти.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете за основателни.

С определението от 13.9.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че между M.M И. и ответника „Бат секюрити“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което лицето е изпълнявало в „Бат секюрити“ ЕООД длъжността „водач автопатрул”; че на 23.12.2018 г., при изпълнение на трудовите си задължения, M.M И. е претърпял инцидент – паднал е в канал за ремонт на автомобили в обект 3 автокъща и сервиз „Мария Луиза“, в гр. Кюстендил; че вследствие на това падане е получил следните телесни увреждания: фрактура на ребра и руптура на далак; че в периода 23.12.2018 г. – 31.12.2018 г. M.M И. е бил приет и лекуван в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД; че ищецът С. К. И. е преживяла съпруга, а другите двама – деца на починалия. Ето защо и на основание чл.

153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Не се спори между страните, че ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, в който смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в решение № 183/01.07.2011 г. по гр. дело № 719/2010 г. на IVто гр. отд. на ВКС, решение № 499/09.01.2012 г. по гр. дело № 1577/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др.

С разпореждане № 23762/28.2.2020 г. на НОИ, ТП – София – град по чл.

60 КСО, влязло в сила, настъпилите вследствие на падането телесни увреждания /фрактура на ребра и руптура на далака/ са признати за трудова злополука.

Първият спорен по делото въпрос е дали последвалата смърт на служителя е следствие на трудовата злополука. За да се даде отговор на него по делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебномедицинска експертиза с вещи лица - специалисти по гръдна хирургия, коремна хирургия и кардиология. Съобразно заключението на СМЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, вследствие на падането работникът е получил съчетана гръдна и коремна травма - гръдната е вляво, със серийни фрактури на ребра, с образуване на гръден капак, с разместване на ребра от 8 до 10, а коремната травма е с руптура на далака и масивен хемоперитонеум, като е предизвикала масивно кървене в коремната кухина, наложило спешна оперативна намеса. Тази интервенция е извършена в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД. Според заключението на СМЕ /отговор на задача № 5/ проведените в посоченото лечебно заведение прегледи, изследвания и лечение на травмите на гръдния кош съответстват на нивото на компетентност на лечебното заведение. В отговора на задача № 7 вещите лица са категорични, че няма пряка връзка между диагностицирането и лечението на пациента в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД и смъртта му, че всички дейности съответстват на нивото на компетентност на лечебното заведение. В отговора на задача № 6 и на задачите, поставени от ответника – работодател, 4 вещите лица са посочили, че една от причините за смъртта е травмата, получена от падането, че смъртността от съчетана гръдна и коремна травма е около 10 %, която вещите лица квалифицират като висока смъртност.

Придружаващите заболявания на лицето /артериална хипертония, ИБС, преживян миокарден инфаркт, захарен диабет – неинсулинозависим тип, метаболитен синдром - обезитет/ не са в пряка причинна връзка със смъртта, с допринасят евентуално за настъпилите усложнения. В обясненията на вещите лица по СМЕ, дадени в откритото съдебно заседание от 11.10.2022 г., последните са категорични, че началото на причинния процес, довел до смъртта, е поставен от травмите, получени вследствие на падането. Именно травмите са и основната причина за смъртта, като предприетото в лечебното заведение в гр. Кюстендил лечение е било навременно, адекватно и проведено съобразно медицинските стандарти. Ето защо и доколкото не се доказва наличие на действие и/или бездействие на лекарите, осъществили лечението на работника в МБАЛ „Д-р Н. Василев“ АД, което да е причина за неговата смърт, както и предвид категоричните изводи на вещите лица по СМЕ, съдът намира за доказано по делото, че претърпяната от работника трудова злополука е причинила неговата смърт.

Следва да се посочи, че отговорността на работодателя се изключва, само ако се установи, че травмите, получени от падането на работника, нямат никаква причинна връзка с леталния изход. Ако се установи, че действие или бездействие на медицинския персонал е допринесло за смъртта, но не е единствената причина, то, при така предявените искове, би възникнало вземане на работодателя – платил обезщетенията, срещу лицата, допуснали нарушение на медицинските стандарти /чл. 53 ЗЗД, приложим по силата на чл. 212 КТ/, респ. срещу техния работодател или застраховател. Доколкото исковете са предявени при условията на евентуално съединение, съдът не следва да разглежда въпроса за наличие или липса на извършен медицински деликт, допринесъл за смъртта.

Предвид изложеното дотук налице са всички предпоставки за възникване в тежест на ответника на задължение по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на причинените на ищците – наследници на починали работник, неимуществени вреди.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се 5 определя от съда по справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС №4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства в конкретния случай са претърпените от ищците болки и страдания, свързани с душевните мъки и емоционален стрес от внезапната смърт на техния близък човек, отношенията между починалия и неговата съпруга и деца, изпълнени с взаимна обич, подкрепа и привързаност, грижите и любовта между тях, последиците от загубата върху емоционалното и психичното състояние на ищците, установени по категоричен, несъмнен начин от показанията на свидетеля Емилия К. Д.. Съдът единствено ще посочи, че кредитира показанията на свидетеля, доколкото не се опровергават от нито едно от събраните по делото доказателства, а и няма твърдения на ответника – работодател за обратното /не се твърди връзката между починалия и членовете на неговото семейство да е била прекъсната/.

Установените болки и страдания дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото същите могат да бъдат парично остойностени, надвишава многократно предявените размери от 1500 лева /вкл. предвид утвърдените от съдебната практика размери в подобни случаи/.

Съобразно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите към тази точка е посочено, че формираната СПН на решението по 6 частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.