Решение № 15100 от 15.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15100 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110166572 по описа за 2021 година Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу И. М. И., А. И. М. и К. М. И. субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, както следва: за И. М. И., сумата в размер на 952,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва от 19.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 152,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна 1 енергия за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение 6,79 лв. –главница за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г., и 1,38 лв. – лихва за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г.; за К. М. И., сумата в размер на 952,21 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва от 19.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 152,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение 6,79 лв. –главница за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г., и 1,38 лв. – лихва за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г. и за А. И. М., сумата в размер на по 3808,81 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва от 19.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на по 611,29 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение от 27,16 лв. –главница за периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г., и 5,53 лв. – лихва за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021 г.; и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.08.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д.

2

№ 42204/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок, депозирани от И. М. И., чрез назначения му особен представител, с които оспорва предявените срещу него искове по основание и размер.

Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като излага съображения, че за имота, за който са начислени процесните суми няма ангажирани доказателства да е собственост на ответника, както и няма доказателства И. И. да е приел оставеното му от М. И. наследство. Твърди, че в имота не е доставяна топлоенергия в претендирания размер.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от А. И. М. и К. М. И..

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован се представлява от юрисконсулт П., която 3 поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът А. И. М., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът К. М. И., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът И. М. И., редовно призован, се представлява от назначения му особен представител адвокат П., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235, ал.2 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от 4 него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена при спазване на изискванията на закона, в производството по ч.гр.д. № 42204/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при подадени в срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответниците.

От приетия по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на жилища и други обекти № 16/27.06.1995г. се установява, че В. И., Е.Д., М. К. И. и съпругата му А. И. М. взаимно са си учредили право на строеж за изграждане на обекти, в имот, представляващ парцел № III-30,31 от кв.3 по плана на /АДРЕС/, като М. И. и А. М. са поели задължение да построят апартамент № 10, находящ се в /АДРЕС/. От приетото по делото Разрешение за ползване № 428/12.11.1999г. е видно, че строежа е реализиран и правото на строеж е трансформирано в право на собственост в 5 полза на М. И. и А. М. по отношение на горепосочения имот. От приетото по делото Удостоверение за наследници на СО, район Лозенец /л.16/, се установява, че М. К. И. е починал на 17.10.2007г. и е оставил за свои законни наследници съпруга си - ответникът А. И. М. и двамата си сина – ответниците К. М. И. и И. М. И.. По гореизложеното съдът приема по правилата на чл. 5 и чл. 9 от Закона за наследството, че А. И. М., като преживял съпруг на починалото лице е законен наследник на същото и наследява 4/6 идеални части от наследството, а низходящите К. М. И. и И. М. И. 1/6 идеална част от наследството.В тази връзка съдът намира възражението на ответника И. М. И., че ищецът не е доказал приемане на наследството от страна от ответника И., за неоснователно.

Следва да се посочи, че при позоваване на наследствено правоприемство от страна на ищеца, то в доказателствена тежест на ответника е да докаже такива действия които изначално да сочат на намерението му за отказ от наследство. Не се ангажираха доказателства в тази връзка от ответника. Видно е от справката в НБД, че ответниците обитават съседни апартаменти, а единствено преживялата съпруга е регистрирана на адреса на твърдения за топлоснабден имот. Това не дерогира обстоятелството обаче, че след смъртта на баща им, двамата им сина по силата на универсално правоприемство наследяват баща си при съответните квоти. В настоящият случай, доколкото ищецът е представил достатъчно по обем доказателства, 6 установяващи правото на собственост върху процесния недвижим имот на наследодателя, то в доказателствената тежест на ответника е да докаже настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, какъвто факт се явява и правото на отказ от наследство. В този смисъл, в тежест на ответника е и да установи възражението си, че не е приел наследството, оставено му от неговия наследодател.

Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗН, мълчалИ. приемане има, когато наследникът извършва действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали те са израз на волята на наследника да приеме наследството /в този смисъл Решение № 395 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 309/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., ГК/.Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат несъмнено на наличието на воля у наследника за приемане на наследството. Ако действията са двусмислени и от тях е възможно да бъдат направени различни изводи, няма приемане на наследството – виж Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. дело № 3838/2008 г., IV г. о., ГК и 7

Решение № 596 от 12.06.1991 г. На ВКС по гр. дело № 353/91 г., I г. Съдът приема, че действията на ответниците, като законни наследници на М. К. И., изразяващи се в подаването на възражения по чл. 414 ГПК и на писмен отговор на исковата молба на /ФИРМА/ от ответника И. М.

И., обективиращи и изявленията им, че не дължат претендираните вземания, манифестират волята им за приемане на наследството при условията на чл. 49, ал. 2 ЗН Предприетите от тях действия по защита са насочени към освобождаване от пасив /задължения/, обременяващ наследството и в този смисъл засягат пряко обема и размера на наследствената маса и могат да бъдат приравнени с обратен знак на разпореждане с наследственото имущество, което несъмнено представлява приемане на наследството по конклудентен начин. По изложеното доколкото по смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, съдът намира, че между ищеца от една страна и ответниците от друга до размера на притежаваната от тях квота в съсобствеността е възникнало валидно правоотношение по доставка на топлинна енергия.

На практика обстоятелствата от предмета на доказване не се оспорват от ответниците А. И. М. и К. М. И..

8

В срока по чл. 131 от ГПК единствено ответникът И. И. оспорва качеството си на потребител и количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера на нейната цена.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото.

По делото е приет Договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 20.11.2013г., сключен между /ФИРМА/ и Клиентите в сграда – етажна собственост, находяща се в /АДРЕС/, подписан от самия ответник – И. И., като упълномощен представител на ЕС.

Приет е списък, на който са положени подписите на ответниците. Според чл. 139, ал.2 от ЗЕ, отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по 9 реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В случая ищецът е сключил договор със самите клиенти за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ, който е приет по делото, поради което съдът приема че услугата дялово разпределение е извършвана законосъобразно от ищеца, като топлинен счетоводител.