Решение № 510 от 27.06.2023, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 408/2023
- Вид
- Решение № 510
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 19.07.2023
- Състав
- Калин Георгиев Колешански
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 510 гр. Шумен, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630100408 по описа за 2023 година
Предявени искове, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Искова молба, от пълномощник на Д. Е. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу “***” ЗАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, и цена от 10500 лева – главница.
Ищецът сочи, че бил собственик на МПС, за което, с ответника имал сключен договор за застраховка “Каско на МПС” от 14.12.2021г.. В срока на договора, на 11.11.2022г. настъпило застрахователно събитие, „ПТП“.
Позовавайки се на неизпълнение по застрахователния договор, от страна на водача, ответникът отказал заплащане на застрахователно обезщетение.
Поради това се претендира осъждането му да заплати сумата от 10500 лева – застрахователно обезщетение и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди неизпълнение на ищеца по застрахователния договор, позволяващо отказ на плащане, предвидено в общите условия на договор – неполагане на дължима грижа и допускане поведение водещо до повишаване на риска, евентуално тотална щета и подзастраховане, водещи до намаляване на застрахователното 1 обезщетение. Иска отхвърляне застрахователното обезщетение. на иска, евентуално намаляване на
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните за съществуването между тях на застрахователно правоотношение, за МПС описано в полица № 0306Х0693849/14.12.2021г., с основни уговорки – покритие „пълно каско“; начин на обезщетение „експертна оценка“; застрахователна сума и действителна стойност 15000 лева. В срока на действие на полицата, на 11.11.2022г., застрахования автомобил претърпял ПТП, при което получил увреждания представляващи „тотална щета на МПС“, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, според заключението на САТЕ, по делото. Няма спор и по установения от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20221038-645/11.11.2022г. на ОДМВР – Шумен и споменатото заключение механизъм на ПТП – „…при движение по бул. „***, в посока кв. Дивдядово към гр. Шумен, в района на кръстовището с ул. „***“…на прав пътен участък, с мокра асфалтова настилка, с намалена видимост, през тъмната част на денонощието на улично осветление и къси светлини…след излизане от плавен ляв завой, движейки се със скорост от около 74,4 км./ч., задната част на автомобила се завърта напречно на пътя, … водача губи управление на автомобила и се удря, с предната си лява гума, в бордюра на разделителен остров…продължава движението си през него и се блъска, с лявата си предна част, в крайпътен бетонен стълб от дясната страна на пътя…в резултат на удара в стълба силно е деформирано купето на автомобила, като щетата е тотална и не подлежи на възстановяване.“. Вещото лице посочва, че настъпилите щети са в пряка връзка със скоростта на движение. Тя, за пътния участък в населено място е 50 km/h /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, като при движение с нея, пак е щяло да има ПТП, но автомобила е нямало да достигне стълба, а щетите биха били само по ходовата част, след сблъсък с бордюра. За избягване на удар въобще, водача е следвало да се движи с 42 км.ч. на 2 конкретния участък, при посочените условия. По уведомлението на ищцата при ответното дружество била заведена щета с № 36022030100381, по която ответникът отказал изплащане на обезщетение, позовавайки се на т. 10.11 от общите условия по застрахователния договор, според която уговорка, не предоставя покритие за щети причинени при, от или в следствие на умишлени, или с груба небрежност действия, или бездействия на застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов служител, трето ползващо лице, наемател, или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС, или превозваните с него лица. Според т. 76.1 и 76.2 от същите ОУ, застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема всички необходими предохранителни мерки за предпазване на МПС от вреди и да не допуска поведение, което води до повишаване на риска. При настъпване на ПТП, застрахования автомобил бил управляван от низходящ на ищцата с валидно СУМС от 08.04.2022г..
Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички необходими предпоставки за уважаване на предявения иск – настъпване на застрахователно събитие – покрит риск, по застрахователният договор; размер на вредите; причинна връзка, между събитието и вредите; размера на обезщетението. При ПТП, по смисъла на §6, т. 30 от ЗДвП са причинени вреди на застраховано имущество, което е покрит риск, по приложената застрахователна полица и общите и условия /т.7.4, във вр. т. 7.2.1 от ОУ – стр. 31/. Увреждането е тотална щета на застрахованото МПС. Ответния отказ за плащане на застрахователно обезщетение, основан на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 395, ал. 4 от КЗ, съответно възраженията в тази насока са основателни. Водачът на застрахованото МПС е избрал скорост на движение надхвърляща максимално разрешената, в населено място, с 24 km/h, което е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Това поведение на водача е действие с груба небрежност, в следствие, на което са причинени щети на застраховано имущество. Вярно е че движението с превишена скорост, не е посочено в т. 3.14 от ОУ, но изброяването, не е изчерпателно. Посочената уговорка определяща съдържанието на „груба небрежност“ от ОУ, не се различава от възприеманото в практиката – небрежност е налице тогава, когато длъжникът, несъзнавано, не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи, при предоставяне на 3 изпълнението в конкретния случай/на добрия стопанин, на добрия търговец/.
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, при подобни условия . Отнесено към случая и понятията съобразена и превишена скорост, може да се обобщи, че конкретния водач би проявил небрежност, при движение над съобразената, до максимално разрешената скорост /42-50km/h/ и действа при груба небрежност след превишаването . Отделно, превишението на скоростта за движение в населено място, като установеното, даже и при абстрахиране от конкретните пътни условия/мокра настилка/, особености на управлявания автомобил/АСК и задвижване на задния мост/, природни условия/тъмна част на денонощието/ малък опит на конкретния водач, винаги е неизпълнение на застрахователния договор, нарушаващо уговорката на т. 76.3 от ОУ да спазва направените от компетентните органи предписания за предотвратяване на действие или бездействие, което може да доведе до повишаване на риска и на чл. 395, ал. 1 от КЗ. Независимо, че скоростта е най-силно надценяваната предпоставка за ПТП, въвеждането със законова разпоредба или пътни знаци максимално допустима за движение, за конкретен участък, съставлява предписание на компетентен орган, независимо от моментни условия, за отстраняване източник на опасност за причиняване на вреди.
Така, отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение поради ищцово неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закона и общите условия на договора, и е довело до възникването на застрахователно събитие, е в съответствие и с двата, а иска се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300 лева, разноски в производството на настоящата инстанция, от които 200 лева възнаграждение за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Е. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу “***” ЗАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение по щета № 36022030100381, в размер на 10500 лева, за настъпило на 11.11.2022г. застрахователно събитие – ПТП, по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ № № 0306Х0693849/14.12.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Е. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “***” ЗАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 300 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5