Решение № 4449 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4449 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100502843 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника Б. Г. Г., чрез назначения особен представител адв. В.В., срещу решение № 20143789 от 25.08.2025 г., постановено по гр. дело № 62610/2020 г. по описа на СРС, 60 състав, в частта, с която посоченият ответник е осъден да заплати на ищеца „Балкам Груп“ ЕООД солидарно с „Бейрут Трейд“ ООД по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 10000 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение съгласно чл. 14 от сключения между страните договор от 16.08.2016 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че по делото не се доказва достигане на нотариалната покана до ответниците и надлежно разваляне на договора, тъй като процедурата по чл. 47 ГПК била нередовна, а договорът не може да бъде развален с исковата молба, с която се търси ангажиране на отговорността на ответниците на различно основание. Въззивникът счита, че договорът не е с периодично и продължително изпълнение, а с уговорени престации на части, поради което същият е развален с обратна сила. Намира клаузата за неустойка 1 за нищожна поради противоречие с добрите нрави, а при условията на евентуалност я счита за прекомерна. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и отхвърляне на предявения иск срещу този ответник в цялост.

Въззиваемият „Балкам Груп“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника Г. част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно в обжалваната част, поради следните съображения:

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между „Балкам Груп“ ЕООД, от една страна като възложител, и „Бейрут Трейд“ ООД като ползвател и Б. Г. Г. като солидарен длъжник, от друга страна, е сключен договор от 16.08.2016 г., съобразно който възложителят предоставя на ползвателя безвъзмездно за временно ползване движими вещи (кафемашини, кафемелачки, миксери за фрапе), а ползвателят се задължава за срока на договора от две години да купува ежемесечно еднократно или на части определено количество кафе (1008 кг. общо за целия срок на договора, но не по-малко от 42 кг. месечно), както и други видове стоки от ценовата листа на възложителя (чай, инстантни продукти, сироп и др.). Съобразно клаузата на чл. 13 от договора, „Балкам Груп“ ЕООД възлага на „Бейрут Трейд“ ООД, а последният се задължава за целия срок на договора да рекламира в търговския си обект стоките от ценовата листа на възложителя чрез поставяне, монтиране или ползване на предоставените от възложителя рекламни материали, срещу възнаграждение в общ размер от 18000 лв., платимо на две вноски, като по делото не 2 се оспорва, че ищецът е платил на ответното дружество първата вноска от 10000 лв. с ДДС. Съобразно клаузата на чл. 14, изр. посл. от договора, в случай на предсрочно прекратяване на договора ползвателят дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение, платима в 7-дневен срок от прекратяване на договора.

Ищецът твърди, че ползвателят не е изпълнявал задължението си по договора да закупува договореното минимално месечно количество кафе, поради което възложителят е упражнил правото си по чл. 8, т. 3 и т. 4 от договора да го развали.

Съгласно посочените клаузи, договорът може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от „Балкам Груп“ ЕООД, в случай че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на което и да е от задълженията си по настоящия договор и/или нарушава условията, при които са предоставени вещите по чл. 1, както и в случай че ползвателят прекрати дейността си в обекта по чл. 4, т. 1 или за него бъде открито производство по ликвидация или несъстоятелност. На настоящия етап на въззивното производство въззивникът не поддържа възраженията си за липса на предпоставките за разваляне на договора, а и предвид доказателствената тежест за ответниците да установят, че са изпълнили задължението си за ежемесечно поръчване на определено количество кафе и за рекламиране на стоките, които продава ищцовото дружество, по описания в договора начин и липсата на релевирани доказателства в тази насока, следва да се приеме, че е налице посоченото в чл. 8, т. 3 неизпълнение на ползвателя по договора и възложителят е имал основание да упражни правото си да развали договора.

Противно на доводите във въззивната жалба, нотариалната покана на „Балкам Груп“ ЕООД е връчена редовно на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, с което изявлението на ищеца е породило действие и договорът е бил прекратен – считано от 23.01.2018 г. Възраженията на въззивника Б. Г. Г. за нередовно връчване на нотариалната покана, изпратена до него по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, са неотносими, доколкото същият се явява солидарен съдлъжник на ползвателя, а не главна страна по договора, поради което за пораждане последиците на разваляне на договора не е необходимо изрично изявление на изправната страна по правоотношението до това лице. От друга страна, дори и нередовно връчено по чл. 47 ГПК, изявлението за прекратяване на сделката несъмнено е достигнало до въззивника Г. с редовно връчване на исковата молба по настоящото дело (отново по реда на чл. 47 ГПК), в която волята на ищеца като възложител по договора е ясно изразена. Възраженията на въззивника за разваляне на договора с обратна сила не са заявени в срока по чл. 131 ГПК, поради което за пръв път наведени във въззивната жалба се явяват преклудирани, но дори и обсъдени по същество, същите несъмнено са неоснователни предвид предмета на договора и уговорената престация за продължително (ежемесечно) изпълнение.

С оглед на изложеното, по делото се установява, че процесният договор от 16.08.2016 г. е бил валидно прекратен предсрочно от възложителя с породила действие 3 занапред нотариална покана, считано от 23.01.2018 г., поради което предпоставките за начисляване на търсената неустойка по чл. 14 от договора принципно са налице.

Според настоящия въззивен състав обаче в полза на възложителя не е възникнало вземане за претендираната неустойка от 10000 лв., тъй като посочената неустоечна клауза е нищожна.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение се сочи, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.); вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

В клаузата на чл. 14 от договора страните са постигнали съгласие, че неустойката е в размер равен на стойността на уговореното между страните възнаграждение, което се дължи авансово за извършване на възложените действия по реклама от възложителя на изпълнителя. Видно е, че неустойката е компенсаторна и е уговорена като обезщетение за вредите, които възложителят би търпял от предсрочното прекратяване на договора и неизпълнението на задължението на ползвателя да рекламира стоките на възложителя за целия срок на договора, но същата е уговорена като дължима в един и същи размер както в хипотеза на пълно неизпълнение, така и при неточно (частично) изпълнение на задължението на ползвателя. Страните не са разграничили размера на дължимата неустойка при предсрочно прекратяване на договора в хипотезата на пълно неизпълнение (т.е при липса на каквото и да било изпълнение на задълженията на ползвателя да поръчва определени количества кафе и да рекламира стоките на възложителя) и при частично изпълнение, когато за определен период от време ползвателят все пак е изпълнявал задълженията си, което води до извод, че е налице несъответствие между очакваните от неизпълнението вреди и размера на уговорената неустойка. Съгласно процесната клауза, във всеки случай на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението (пълно 4 или частично) се дължи неустойка в пълния размер на платеното от рекламодателя по договора за реклама възнаграждение (в случая сумата от 10000 лева). Така уговорен, този размер не съответства на очакваните от неизпълнението на задължението вреди, доколкото дори при неизпълнение за незначителен от гледна точка на кредиторовия интерес период би се дължала пълната неустойка в размер на цялото платено възнаграждение за извършване на реклама – сумата от 10000 лв. ще се дължи както при пълно неизпълнение, така и при неизпълнение само за 1 ден от уговорения двегодишен период на действие на договора.

В допълнение следва да се отбележи, че в договора е предвидена още една неустойка, която обезщетява идентични вреди на кредитора от предсрочното прекратяване на договора – тази по чл. 9 от договора, според който в случай на предсрочно прекратяване на съглашението по вина на ползвателя на основание чл. 8, т.

3 или т. 4, последният дължи неустойка за неизпълнение в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4, т. 9, изчислено за целия срок на договора. И в двете клаузи по идентичен начин са посочени предпоставките, при които възникват задълженията за неустойка – виновно неизпълнение на договора от ползвателя и осъществено в резултат на това неизпълнение предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, т.е. изпълнението на задълженията на ползвателя по договора в случая е обезпечено с две неустоечни съглашения, които се дължат кумулативно при разваляне на договора в резултат на едно и също неизпълнение и целят да обезщетят едни и същи вреди на кредитора. Кумулирането на две компенсаторни обезщетения и то при уговорен размер на търсената неустойка по чл. 14, който не държи сметка за степента на конкретното неизпълнение и дали се касае до съществено или незначително с оглед кредиторовия интерес неизпълнение на задължение на ползвателя, води до извод за нищожност на клаузата на чл. 14 – претендираната неустойка от 10000 лв., равняваща се на пълния размер на платеното възнаграждение за реклама, излиза извън присъщите обезпечителна и обезщетителна функции на неустоечното съглашение, поради което противоречи на добрите нрави.