Решение № 1037 от 04.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Бургас, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20232100101483 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. М. Я. с ЕГН ********** с адрес ***, Е. Ю. С. с ЕГН ********** от ***6, и Х. Х. С. с ЕГН ********** от ***, срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, представлявано заедно от изпълнителните директори Селин Болар и Тихомир Минчев, с която се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 170 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди поради смъртта на Д. Х. А., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 04.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на завеждане на извънсъдебната претенция пред застрахователя – 24.04.2023 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се сочи, че на 04.06.2022 г. около 15.30 часа на път I9, при 208.5 км., в отсечката между градовете Бургас и Варна, след разклона за гр.Несебър, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******* – Г.

С. Х., предприел маневра „изпреварване“, без да се убеди, че няма насрещно движещи се автомобили, поради което реализирал удар с правомерно движещия се лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег. № *******, управляван от Д. Х. А., който вследствие на удара получил множество тежки телесни увреждания, несъвместими с живота, довели до неговата смърт.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие гореописаното ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Голф“, починал Д.

1

А., като в резултат на това ищцата С. М. Я., която била в дългогодишно фактическо съжителство с починалия, загубила любовта на живота си и мъжът, с когото съжителствала 33 години и с чиято подкрепа отгледала собствените си и неговите деца, а ищците Е. Ю. С. и Х. Х. С. загубили своя фактически баща, който ги е отгледал от най-ранна детска възраст, подкрепял ги е и им е осигурявал бащина грижа и обич, като ищците търпели и щели да търпят занапред болки и страдания от загубата на ближния си. Сочи се, че болките и страданията на ищците от загубата на близкия им човек се засилвали поради факта, че същият е починал внезапно и по нелеп начин, като страданията на ищцата С. Я. са още по-интензивни с оглед на това, че същата е била пряк очевидец на трагичния инцидент, тъй като е пътувала в автомобила, управляван от починалия А., и той е загубил живота си буквално пред очите й, докато тя е била безсилна да му помогне и да го спаси. Двамата са правели планове за старините си и с нетърпение са се подготвяли да изживеят спокойно дните си, заобиколени от децата и внуците си.

Негативните последици от подобна загуба били невъзстановими и оставяли дълбок отпечатък завинаги, предвид силната емоционална връзка, която двамата са имали, което прави според ищцовата страна вредата непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето. Твърди се, че преди инцидента ищцата С. Я. е била активна, борбена, радвала се е на спокоен живот, заобиколена от хората, които е обичала – Д., децата и внуците си. Била е част от щастливото семейство, което двамата с Д. създали, имали са чести срещи с близки, приятели и роднини, правели са семейни ваканции, почивки и излети, дори дълги години са работели заедно, но след настъпилия инцидент ищцата се затворила в себе си и съпреживявала постоянно трагичната катастрофа, станала пред очите й и отнела живота на любимия й, изживявала болезнено смъртта му и отказвала да говори и общува с близки и приятели.

След трагедията, същата станала раздразнителна, тревожна, прекомерно чувствителна, изпадала в депресивни периоди, през които не искала да общува, имала мисли за вина, липсвал й апетит, треперела, не намирала смисъл в живота, трудно се концентрирала, имала нарушение в краткосрочната памет и страдала от безсъние. Тези състояния наложили ищцата С. Я. да потърси специализирана помощ, като същата била прегледана на 10.01.2023 г. от лекар, който й поставил диагноза „Умерено тежък депресивен период“ и й изписал медикаментозна терапия. Към настоящия момент ищцата Я. продължавала да посещава психолог.

Сочи се, че когато С. Я. и Д. А. заживели заедно през 1989 г., ищцата Х. е била на 13 години, а ищцата Е. – на 10 години, като Д. е започнал да ги отглежда като свои собствени деца. За тях той бил повече от баща – приятел, близък човек, център на живота им. За първи път те са изпитали бащинска любов, тъй като биологичният им баща не е полагал грижи за тях. Въпреки липсата на кръвна връзка, между тях е имало истинска връзка, базирана на обич, защита, подкрепа и грижа, заради което ищците Е. С. и Х. С. трудно приемали загубата, денят на катастрофата бил най-трагичният в живота им.

2

Преди инцидента те били весели, безгрижни, щастливи и се радвали на внимание, любов и подкрепа от родителите си, като Д. А. бил неотлъчно до тях във всички важни моменти от живота им – училище, абитуриентски бал, сватба, раждане на децата им, които той е възприемал и обичал като свои внуци. След инцидента ищците Е. С. и Х. С. станали по-уязвими, понеуверени и несигурни; станали избухливи и сприхави, затворени и самовглъбени, отказвали да общуват с приятели и близки, всеки ден плачели и скърбели за баща си. Наложило се е същите да потърсят специализирана помощ, като посетили лекар, който им изписал медикаментозна терапия. Сочи се, че загубата оставила траен негативен отпечатък върху психиката на ищците Е. С. и Х. С., тъй като за втори път същите са лишени от баща, като страданията им се засилвали поради това, че смъртта е настъпила внезапно и по нелеп начин.

Ищцовата страна счита, че така описаните трудно поправими вреди са съизмерими със справедливо обезщетение в размер от по 170 000 лв. за всяка една от тях. Ето защо, претендира осъждането на ответника да им заплати по 170 000 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния близък, ведно със законната лихва върху главницата, съгласно чл. 429, ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяването на ответника за извънсъдебната претенция – 24.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В с.з. ищците изпращат процесуален представител, който поддържа исковете, ангажира доказателства и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.

429, ал. 1, т. 1-во и чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба, в който навежда доводи за недопустимост на исковете, поради липсата на обективни данни за привързаност между ищците и починалото лице.

Възражението за недопустимост на исковете не се споделя от съда, тъй като в исковата молба са ясно изложени фактически твърдения относно връзката между ищците и пострадалото лице, както и търпените болки и страдания от смъртта му, което обуславя правният интерес от исковете и допустимостта на претенциите. Дали изложените факти отговарят на действителното фактическо положение е въпрос по съществото на спора, по който съдът следва да произнесе с крайния си съдебен акт.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния л.а. „Голф“ с рег.№ ******* към датата на настъпване на ПТП – 3

04.06.2022 г. Излага се обаче, че липсват доказателства, че ищците са трети увредени лица по смисъла на закона, и че са имали трайна и непрекъсната духовна връзка с пострадалото лице, надхвърляща типичното уважение, доверие и взаимна привързаност. Излага се също така, че исковете са завишени по размер, като претенциите не са съобразени с възрастта на ищците, които са съответно на 64 г., на 42 г. и на 45 г., и на пострадалия, който е бил на 72 г. Оспорва се и твърдяната връзка между всеки от ищците и починалото лице, като се сочи, че същите не са били в едно домакинство, тъй като имат различни адреси. Възразява се, че отговорността на застрахователя в случая е ограничена до сумата от 5 000 лв. по всеки от исковете, което възражение се обосновава с разпоредбата на чл. 493а от КЗ и § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, приет с бр. 101 на ДВ от 07.12.2018 г. Оспорва се и механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача на л.а. „Голф“. Сочи се, че поведението на водача на л.а. „Голф“ съставлява случайно Д., без да се излагат фактически твърдения в тази насока, поради което ответникът не следва да отговоря. При условията на евентуалност се заявява, че вината за процесното ПТП е на водача на друг автомобил, без да се сочат конкретни данни в тази връзка.

Прави се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил без поставен предпазен колан и с това е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което и обезщетението следва да се намали. По отношение на лихвата за забава ответникът счита, че евентуално такава би се дължала от 25.07.2023 г., когато изтичал тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално – присъждане на обезщетения в намален размер.

В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт, който ангажира доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че на 04.06.2022 г. около 15.30 часа на път I-9, при 208.5 км., в отсечката между градовете Бургас и Варна, след разклона за гр.Несебър, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* – Г. С. Х., предприел маневра „изпреварване“, без да се убеди, че няма насрещно движещи се автомобили, поради което реализирал удар с правомерно движещия се лек автомобил „Рено Меган“, модел „Сценик“ с рег.

№ *******, управляван от Д. Х. А., който вследствие на удара получил множество тежки телесни увреждания, несъвместими с живота, довели до неговата смърт.

Безспорно е също така, че към датата на реализираното ПТП е налице валиден договор за застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответното дружество и собственика на лек 4 автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № *******, с период на действие от 30.04.2022 г. до 30.04.2023 г., както и че за настъпилото застрахователно събитие застрахователят е бил уведомен от ищците на 24.04.2023 г., като по претенцията на ищцата С. Я. е била образувана щета № 66002200333-8, по претенцията на ищцата Е. С. – щета № 66002200333-9, и по претенцията на ищцата Х. С. – щета № 66002200333-10, по които застрахователят е отказал плащане.

С Присъда № 47/02.10.2023 г. по НОХД № 1056/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, изменена с Решение № 20/22.02.2024 г. по внохд № 17/2024 г. по описа на Бургаски апелативен съд, подсъдимият Г. С. Х. е бил признат за виновен в това, че на 04.06.2022 г. около 15.30 ч. на главен път І-9, около 208 км., Обл. Бургас, при управление на МПС – л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП – водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл.43, т.4 ЗДвП – изпреварването на МПС, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Д. Х. А., и телесни повреди на повече от едно лице – на Х. А. М. и на С. М. Я., за което е осъден на четири години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален „общ“ режим.