Решение № 831 от 18.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. София, 18.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110209946 по описа за 2022 година Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Е. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 21-4332-011100 от 02.06.2021г. , издадено от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се изтъкват доводи за отмяна на НП, тъй като са налице съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и нарушение на материалния закон, като се излагат конкретни и подробни съображения в подкрепа на наведените доводи.

В съдебното заседание жалбоподателят, нередовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Г. В.. Последният в съдебните прения поддържа тезата, че процесното НП е неправилно, остава недоказано в хода на производството и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно 1 уведомен не се явява и не се представлява.

СРП, редовно уведомена не се представлява.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Лек автомобил лек автомобил „БМВ Х5 ” с per. № СВ 7598 РТ е собственост на Любомир Тодоров.

На 01.04.2021г. в 13:54:34ч. АТСС TFR1-M N 560 е заснело нарушение за скорост, извършено с посочения автомобил, като се е движел по ул.

„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“, като под моста за с. Кривина при ограничение на скоростта 90 км.ч. за населено място е засечена скорост 138 км.ч./.

След извършена проверка , при която се установило, че собственик на процесния автомобил е Н.Д., последният бил призован и се явил в ОПП СДВР.

На последният била предоставена декларация по чл. 188 от ЗДвП, която той попълнил и подписал.

В резултат от напаравените констатации св. Г. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ съставил на Н. Д. АУАН 665913/19.05.2021 г. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и връчен на жалбоподателя без възражение.

В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН допълнителни възражения не са постъпили.

Въз основа на посочения АУАН , на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 21-4332-011100 от 02.06.2021г. от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното 2 нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

След извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили АУАН и НП, съдът установи, че правилата за компетентност са спазени.

АУАН е съставен от компетентен за това орган - свидетел Г. М. младши автоконтрольор към СДВР, ОПП-СДВР, който съгласно Заповед № 8121 з-515/14.05.2018 г. г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощен да извършва проверки и да съставя актове за извършване на административни нарушения, а НП е издадено от ВПД Началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, който е оправомощен да издава НП със Заповед № 8121 з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в 3 km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая нарушението е установено с „автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че АТСС TFR1-M N 560 е било монтирано в МПС рег.№ С 2184 МР на дата 01.04.2021г. и е измервало скоростта на МПС за времето от 12:20ч. до 14:30ч. в гр. София на Околовръстен път, под моста за с. Кривина в посока от от бул. „Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“.

По делото са приобщени и доказателства, от които се установява , че посочената мобилна система за видеоконтрол е одобрено средство за измерване, което е преминало през задължителна проверка за техническа годност..

При отчитане на скоростта е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е , че в разпечатката от паметта на АТСС е установена скорост на движение на автомобила от 138 км./ч.

От друга страна, в АУАН и НП е приета скорост от 134 км./ч.

На следващо място съдът намира, че правилно и съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е определен субектът на административнонаказателна отговорност, а именно: водачът и собственик на процесното МПС.

Неоснователни са възраженията на защитата , че не е установен нарушителя.

На л. 10 от делото се намира приобщена декларация по реда на чл. 188 от ЗДВП, в която Н. Д. собственоръчно и предупреден за наказателната 4 отговорност по чл. 313 от НК е декларирал , че на 01.04.2021г. процесният автомобил е управляван лично от него.

При така установеното , съдът намира, че нарушението и нарушителя са установени категорично.

Съдът обаче констатира, че АНО не доказа наличието на системност при извършване на нарушението.

Видно от наказателното постановление , жалбоподателят е наказан за нарушение , извършено системно в рамките на една година и е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

АНО е посочил , че системността се извежда от издаването на ЕФ серия К № 3196020, в сила от 15.06.2020г.; ЕФ серия К № 3780590, в сила от 31.08.2020г. и ЕФ серия К № 4580013, в сила от 13 април(липсва година).

В тази връзка, съдът е изискал от АНО, с които да представи доказателства за датите на връчване на посочените ЕФ.

В отговор е постъпило писмо от АНО, в което се сочи, че за ЕФ серия К № 3780590 и ЕФ серия К № 3196020 е налице само отбелязване за връчване , но не и доказателство(разписка) за това.

По отношение на ЕФ серия К № 3196020 е представена разписка, от която е видно , че е връчен на Н. Д., без обаче да е налице отбелязване на датата на връчване.

Съгласно §6, т.62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, за да бъде нарушението „системно“, то трябва да е извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

От посоченото по-горе не се установява изискуемата системност, предвид което съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление , като приложи относимата санкционна норма на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 600 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 40 km/h.

При този изход от делото , искането на жалбоподателя следва да остане без уважение.

5

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 4 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление N 21-4332-011100 от 02.06.2021г. , издадено от началник група, отдел “ПП“ към СДВР, с което на Н. Е. Д., ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП му НАЛАГА наказание глоба в размер на 600 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Е. Д., ЕГН ********** за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6