Решение № 463 от 02.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330101440 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.

Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу ответника с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба и уточненията към нея дружеството - ищец твърди, че по силата на договор за цесия е придобило вземане на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу С. П. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/*** г. Поддържа се, че вземането по този договор е било станало предсрочно изискуемо поради неплащане на погасителни вноски по него от страна на длъжника.

Предвид наличието на тези основания и по искане на ищеца било образувано производство по чл. 410 ГПК пред Пловдивския районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение за 20712,59 лв. главница по договора за кредит, 2750,17 лв. обезщетение за забава от 06.01.2021 г. до 04.05.2022 г. и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото. Поддържа се, че поради постъпило възражение са дадени указания за завеждане на иск за установяване на вземането. В 1 този смисъл се формулира искане да бъде установено съществуването на вземането за посочените по-горе суми, относно които е издадена заповед за изпълнение, като евентуално се поддържа иск, в случай че бъде отхвърлен искът, да се постанови решение по осъдителен иск срещу С. Д. за същата сума за главница, респективно за обезщетение за забава за периода от 06.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Ответницата в писмения отговор не отрича сключването на договора. Счита обаче, че същият е сключен при нарушение на изискванията за действителност, предвидени в ЗПК. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост, на първо място, като твърди, че не е било отправено уведомление за предсрочната изискуемост. Освен това поддържа, че шрифтът, с който е изпълнен договорът, е по-малък от 12 пункта, което е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Поддържа също така наличие на нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 7, 9, 10, 11 и 12 от ЗПК. Предвид всички тези обстоятелства намира, че договорът е недействителен, поради което сумите не се дължат. Моли съдът да отхвърли иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Установява се от приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 6511/2022 г., VІІ гр. с., че в полза на ищеца е издадена заповед № 3377 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2022 г. за следните суми: сумата от 20712,59 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на *** г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 2750,17 лева – обезщетение за забава за периода 06.01.2021 г. – 04.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.05.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер 469,26 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед е постъпило възражение, поради което и след указания на съда е инициирано исково производство с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца присъдените със Заповедта суми.

Било е образувано гр. д. № 12410/2022 г. по описа на ПдРС, І гр. с., приключило с постановяване на Решение № 3807 от 18.09.2023 г. по реда на чл. 239 ГПК - неприсъствено решение. Същото е било изпратено по частното гражданско дело, по което с Разпореждане № 23730 от 21.09.2023 г., съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на 2 парично задължение № 3377 от 09.05.2022 г. по ч. гр. д. № 6512/2022 г. на РС – Пловдив.

Въз основа на жалба от 02.11.2023 г., подадена от ответницата, било образувано в. гр. д. № 3372/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х гр. с., приключило с Решение № 70 от 15.01.2024 г., с което неприсъствено решение № 3807/18.09.2023 г., постановено по гр. д. № 12410/2022 г. на ПдРС, І гр. с., е отменено, а делото е върнато на РС – Пловдив за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С молба от 07.04.2025 г., пълномощникът на ответницата заявява, че въз основа на издадения по ч. гр. д. № 6512/2022 г. по описа на ПдРС, VІІ гр. с. изпълнителен лист, ищцовото дружество образувало изпълнително дело № *** по описа на ***, с рег. № *** и район на действие ***. Въз основа на направено искане от взискателя – ищец по настоящото дело, *** е прекратил производството по изпълнителното дело с Постановление от *** г., което е влязло в сила. Излага, че установителният иск е заведен с вх. № 68633 от 29.08.2022 г., като ищецът се е позовал на заповедното производство по ч. гр. д. № 6512/2022 г. Счита, че след като в хода на настоящото дело ищецът – взискател по изпълнителното производство е поискал от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК да бъде прекратено производството по него, всички правни последици, произтичащи по отношение на вземането срещу длъжника, подлежат на отмяна и следва да бъдат заличени с обратна сила. Този факт е бил известен на ищеца, но действайки недобросъвестно, в хода на настоящия процес е затаил истината и не е сезирал съда, че по право е лишен от парични претенции срещу ответницата и искът му не може да произведе целените с него правни последици, предвид настъпилите в хода на процеса нови обстоятелства. Моли съда да има предвид новонастъпилите факти и обстоятелства в хода на делото и да ги подложи на обсъждане при решаване на делото. Към молбата са представени: Постановление за прекратяване на изпълнително дело от *** г. и Съобщение за прекратяване на изпълнително дело, адресирано до ответницата.

Съдът намира предявения иск за допустим. Изложеното в молбата на ответницата от 07.04.2025 г., е абсолютно ирелевантно към настоящия съдебен спор. С оглед пълнота и изчерпателност на изложението обаче, следва да се посочи, че от фактическата обстановка описана по-горе, безсъмнено се установява, че ищецът след постановяване на неприсъствено Решение № 3807 от 18.09.2023 г. и издаване на изпълнителен лист по заповедното производство, въз основа на Разпореждане № 23730 от 21.09.2023 г., е инициирал изпълнително производство по изп. д. № *** по описа на ***, с рег. № *** и район на действие ***, като логично след постановяване на Решение № 70 от 15.01.2024 г. по в. гр. д. № 3372/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х гр. с., с което всъщност висящността на вземането е възстановена, ищцовото дружество е поискало прекратяване на изпълнителното дело по отношение 3 на вземането, произтичащо от изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6512/2022 г.

Категорично не се споделят доводите на ответницата, че с искането за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, взискателят – ищец в настоящото производство по право е лишен от парични претенции срещу ответницата и искът му не може да произведе целените с него правни последици. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено. Това обаче не означава, че взискателят се лишава от паричните претенции срещу длъжника, напротив изпълнителният титул, въз основа на който може да се образува изпълнително производство – е изпълнителният лист, който се намира у взискателя и той може по всяко време да иска прекратяване на изпълнителното производство и изтегляне на изпълнителния лист, съответно образуване на ново такова дали при същото или друго ЧСИ или ДСИ. В случая обаче, доколкото Окръжен съд – Пловдив, с постановеното Решение № 70 от 15.01.2024 г., е върнал висящността на вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение и е разпоредил установителните искове да се разгледат от друг състав на съда, то и взискателят по изпълнителното дело, ищец по настоящото, е предприел единственото възможно и правно валидно действие, искайки изпълнителното производство да бъде прекратено, до постановяване на окончателен съдебен акт по настоящото дело.

Ето защо предявените искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № *** от *** г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и длъжника; Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД; Погасителен план към договор за потребителски паричен кредит от *** г.; Сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ № ***; Искане за рефинансиране на съществуващ дълг от *** г.; Уведомление за банкова сметка на ответницата от *** г.; ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от 2013 г., 2012 г.; Искане за комунално плащане и директен дебит; Информация за сметка за периода 01.01.2013 г. – 30.01.2014 г. и Удостоверение за кредитна задлъжнялост на кредитополучател от БНБ – ЦКР.

Във връзка с извършеното прехвърляне на вземания, по делото са представени следните писмени доказателства: Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г.; Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г.; Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от ЗЗД; Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АСВ“ 4

ЕАД от *** г., в което под № ***, е записано прехвърлянето на вземането по процесния договор за паричен кредит; пълномощно, по силата на което „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми длъжниците, по всички вземания, които дружеството е цедирало на „АСВ“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г., в което е посочено и името на ответницата; Уведомително писмо от *** г. за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД с изх. № ***/***, адресирано до ответницата, с което същата е уведомена, че вземанията по договор № *** са прехвърлени на ищцовото дружество, на гърба на което е посочено, че поради просрочие и неплащане на погасителните вноски по договор за кредит № ***, всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на уведомителното писмо. Представено е и Възлагателно писмо с вх. № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, в което е посочено, че се прилага Уведомително писмо от *** г. за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД с изх. № ***/***, за връчване на ответницата.

Приложени са и общо четири Протокола за действия на връчител, от дати – 18.10.2020 г., 29.10.2020 г., 09.11.2020 г. и 19.12.2020 г., както и разписка от 06.01.2021 г., в която е посочено, че след като се запознало с документите, лицето отказало да ги получи. Със съобщение изх. № ***/*** г., ***, е уведомил ищцовото дружество, че документите са връчени при отказ на 06.01.2021 г.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че на *** г. на ответницата е отпуснат кредит в размер на 40 000 лева за текущо потребление, като на същата дата е преведена чистата стойност от 33665,18 лв. /по банкова сметка на ответницата/, намалена със сумата от 5257,59 лв. за погасяване на остатък по дог. № ***/*** и други задължения. Остатъчното задължение, е както следва: 28790,23 лв. – остатък по редовна главница; 2044,58 лв. – остатък по договорна лихва; 10822,78 лв. – лихва за забава за периода *** г. – 01.07.2024 г.

Разпечатката съдържа 24 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2f822fd-f32e-4044-90ca-9d0e74bdb2d0