Решение № 2227 от 28.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2227 гр. Пловдив, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330204258 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия Г № 0044625 издаден от ОД на МВР – Пловдив срещу „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: 175200915 със законен представител Ц. Д. Й. с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.

1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Жалбоподателят обжалва електронни фиш, като моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен по съображения изложени в жалбата си и в допълнителни писмени бележки. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, като взема писмено становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна се установява следното:

1

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.07.2022 г. в 14: 42 часа на АМ Тракия км 155+500 в посока от запад към изток е установено управление на МПС, което не е спряно от движение, а именно БМВ 750 и Х Драйв с рег.

№ ******** собственост на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, за което не е сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Управлението е установено с ATCC ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССА8.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Освен това тя се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по преписката статично изображение и разпечатка от публично достъпния регистър на гаранционния фонд, както и от всички останали писмени доказателства приложени по делото.

При това положение съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението, доколкото процесният автомобил е собственост на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Това обстоятелство се установява от справката за собственост. В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 3 от КЗ, съгласно който, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Регламентирано е, че ЕФ се изпраща на собственика на МПС, който е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ. Налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция с електронен фиш е допустимо единствено по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ.

При тази хипотеза чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се прилага, т. е. в тези случаи не е предвидена възможност за собственика да посочи данни на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление, в резултат на което издадения ЕФ да бъде анулиран, поради което наказателно отговорно лице при нарушение на чл. 638, ал. 4 от КЗ винаги е собственикът на МПС.

В случая отговорността на собственика на процесното МПС „АЛИАНЦ 2

ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е ангажирана на основание чл.647, ал. 3 от КЗ, а не на основание чл. 188, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл никъде в ЕФ не е посочено като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП каквото твърдение се навежда от жалбоподателят.

Съдът не споделя и изложените в жалбата възражения за липса на минимално изискуемите от закона реквизити на процесният ЕФ. Видно от ЕФ, в същи е посочено, че на 01.07.2022 г., около 14. 42 ч., на АМ Тракия км 155+500 в посока запад към изток, е установено управление на МПС, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Налице и пълно и точно описание на видът МПС, марка. рег.

№, както и неговия собственик. При това положение следва да се приеме, че в случая ЕФ съдържа в достатъчна степен на конкретика и яснота данни относно това кой, къде и кога, какво се твърди да е извършил. Налице е и коректно посочване на нарушената правна разпоредба, а именно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която задължава собствениците на МПС, които са регистрирани на територията на страната и не са спрени от движение, да сключат застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Неоснователно е и възражението, че използваното АТСС не е технически годно. За установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ е използвана АТСС ARH CAM S1 с фабричен номер 120ССА8, която система е от одобрен тип и има надлежно издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. АТСС е преминало последваща проверка на датата 02.12.2021г. Следователно не се установява нарушение на правилата за използване на АТСС, каквото възражение се прави в жалбата.

Освен това използването на АТСС за установяване на нарушения свързани с липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е изрично предвидено в КЗ, както се посочи по-горе.

При коректно установената фактическа обстановка, обаче неправилно е приложен материалния закон.

Съгласно посочената в ЕФ норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на задължително застраховане със застраховка гражданска отговорност на автомобилистите подлежат всички МПС, които са регистрирани в страната по смисъла на чл.

140, ал. 1 ЗДВП и Наредба № I-45 от 24 Март 2000 на Министъра на вътрешните работи и не са спрени от движение.

3

Относно втората предпоставка не е спорно по делото, че е налице, доколкото данни за издаване на ПАМ за спиране на автомобила от движение няма.

Не така стоят нещата, обаче досежно първата предпоставка, автомобилът да е регистриран в страната.

Видно от приложената по делото справка от КАТ, процесният автомобил е със служебно прекратена регистрация, считано от 30.06.2022 г.

От изричния и императивен текст на нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ следва несъмнения извод, че на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" подлежат само автомобилите, които са надлежно регистрирани.

За тези, за които не е изпълнено задължението за регистрация или регистрацията е служебно прекратена, важи по-тежкото ограничение, а именно пълната забрана по чл. 140 ЗДВП да се движат по пътищата отворени за обществено ползване, но не и за задължително застраховане.

Така Решение от 17.08.2022 г. по к. адм. н. д. № 305/2022 г. на VII състав на Административен съд - Русе, Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 1530/2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна, Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 18/2021 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 1099/2019 г. на I състав на Административен съд – Плевен.

С оглед гореизложеното се налага извод, че към датата на заснемането с мобилната камера - 01.07.2022 г., предвид служебно прекратената регистрация, безспорно за процесното МПС е важала безусловната забрана да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, но не е съществувало задължение за неговото застраховане по смисъла на чл. 483, ал.

1, т. 1 КЗ. При това положение, деянието се явява несъставомерно, поради което ЕФ следва да се отмени.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че с констатираното управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване, при положение, че то е със служебно прекратена регистрация, безспорно е извършено нарушение на ЗДвП и по-конкретно такова по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

В процесния случай, обаче за съда не съществува процесуална възможност да наложи наказание за него, доколкото:

4

- фактите относими към фактическия му състав не са отразени в процесния ЕФ, като същевременно съгласно задължителните указания на ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 съдът може да приложи правомощията си да преквалифицира деянието в същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, само ако в санкционния акт надлежно се изложени всички съставомерни факти, относими към коректната правна квалификация, като в случая това изкискване, както се посочи не е изпълнено;

- съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът може да измени наказателното постановление /в случая ЕФ/, като прилага закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, но не и да осъди за по-тежко наказуемо нарушение, каквото се явява това по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 175, ал. 3 ЗДвП, с оглед предвижданата за него кумулативно по-тежка санкция лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.

- различен е субектът, който следва да понесе отговорността – действителния водач при нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и собственика за нарушението по чл. 638 КЗ.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би имал жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото липсва както нарочно искане за присъждане на разноски, така и доказателства за реално понесени разноски.

Предвид горното, поради липса на съставомерен елемент от фактическия състав, деянието се явява несъставомерно и ЕФ следва да се отмени.

Ето защо и поради горните мотиви, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0044625 издаден от ОД на МВР – Пловдив срещу „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: 175200915 със законен представител Ц. Д. Й., с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.

1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

5

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6