Решение № 1579 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1579 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330205203 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Зелена библиотека - 16 ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, бул. Марица №51 А, ет.5, ап.11 против Наказателно постановление №16 – 2400151/22.08.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал. 3 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 1700 лв.

С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ант. Ш. от АК Пловдив, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юриск.

П. Т., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен 1 контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното

На 17.06.2024 г. около 12:16 ч. в заведение, намиращо се в гр. Пловдив, ул. Куртевич № 1, стопанисвано от „Зелена библиотека – 16” ЕООД, била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.

Пловдив. Към момента на проверката служителите установили лице с имена М. Е. Й., което стояло зад бара и приготвяло напитки. В разговор с проверяващите, а след това и в писмен вид М. Й. декларирала, че работи в проверявания обект за „Зелена библиотека – 16” ЕООД на длъжност „***”, като посочила работно време от 08:00 ч. до 13:00 ч. почивни дни- два или три дни, уговорено месечно трудово възнаграждение 900 лв., както и че към датата и часа на проверката и попълване на декларацията не е подписала трудов договор.

Във връзка с установеното в хода на проверката с призовка от 17.06.2024 г. били изискани документи, вкл. и такива, свързани с отношенията между „Зелена библиотека – 16” ЕООД и М. Е. Й., като от страна на работодателя била представена справка за уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за заличаване на запис в регистъра на НАП. До приключване на проверката от страна на работодателя не бил представен трудов договор или друг документ, свързан с правоотношението между проверяваното дружество и М. Е. Й..

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. В. Ц., показания на св.

М. Е. Й., показания на св. Н.К.О., трудов договор № *** г.–копие, справка от Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори в НАП, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, удостоверяващо сключен трудов договор от 14.06.2024 г., дата на създаване на записа на 17.06.2024 г. в 14:23 ч., дата на изпращане на записа към НАП 18.06.2024 г. 22:00 ч., код на извършване на операцията нов запис, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с данни за заличаване на създадения запис на 19.06.2024 г. в 22:00 ч., Заповед №3-0864/17.10.2022 г.

–заверено копие.

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта М. Ц. потвърди констатациите при проверката на 17.06.2024 г. около 12:16 ч. в 2 обект, стопанисван от дружеството жалбоподател и обстоятелствата, при които е извършена.

В съответствие с нейните показания е собственоръчно попълнена декларация по чл.402 от КТ от страна на М. Е. Й. с посочени в нея елементи на трудово правоотношение между нея и проверяваното дружество.

Доказателство, че по време на проверката не е представен трудов договор между М. Й. и дружеството е приложената към преписката призовка за предоставяне на документи, вкл. и такива, свързани с правоотношението на М. Й. с дружеството.

За проверка обективността на показанията на св. М. Ц. пред съда в качеството на свидетел е разпитана и св. М. Й.. В показанията си пред съда същата съобщава, че работата намерила чрез обява в интернет. Срещнала се била с управителя на дружеството жалбоподател на 14.06.2024 г./ петък/ като с нея Г.Ш. уговорили каква работа ще извършва, позицията, на която ще бъде назначена – ***, мястото на работа - заведение в гр. Пловдив, ул. Куртевич № 1, размера на трудовото възнаграждение – 900 лв., работното време, работа на смени, както и денят, в който следва да се яви на работа- понеделник /17.06.2024 г./, в който СВ.Й. следвало да бъде първа смяна. Докато била в заведението, св. Й. съобщава, че имало проверка, като за попълване на декларацията указания от проверяващите не й били давани.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, същите са последователни, вътрешнонепротиворечиви и логични, намират се в съответствие с показанията на св. М. Ц., декларация по чл.402 от КТ.

За изясняване организацията на работа в обекта, функциите на лицата, изпълняващи работа като „***“, работата с новопостъпили лица, съдът допусна до разпит в качеството на свидетел Н.К.О., от която се установява, че в деня на проверката същата работела в проверяваното заведение като „***”.

Св. О. съобщава, че в същия ден тя изпълнявала поръчките, понеже на М. Й. й бил първи ден и следвало да разбере как се работи с оборудването, как се приготвят напитките. Според свидетеля О. така се процедирало винаги при постъпване на работа, като и тя самата започнала по същия начин, а св. Й. следвало да заеме нейната позиция, тъй като св. О. щяла да преустановява работа в заведението скоро. Св. О. съобщава, че след приключване на работа на 17.06.2024 г. св. М. Й. си тръгнала, като това бил и единственият й ден в 3 заведението. На следващия ден според св.О. св.Й. не дошла на работа в заведението.

Показанията на св. О. са в съответствие с постъпилата по делото справка от Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори в НАП, от която се установява, че на процесната работа св. О. е имала трудови правоотношения с дружеството, както и че същите били преустановени скоро след това. Действително в показанията си пред съда св. О. съобщава, че е давала указания на св. Й. във връзка с работата с оборудването в заведението и подготовката на напитките, но това не оборва установеното в хода на проверката, че св. Й. е престирала труд по трудово правоотношение, нито допринася за изясняване на това какви са били уговорките между М. Й. и управителя на заведението , за които св. О. нито е имала възможност да научи, нито е била длъжна да ги знае. Те са част от договор единствено между работодателя и работника, като само страните по него знаят условията по него помежду си. Показанията на св.О. за това как било процедирано в нейния случай при постъпването й на работа в заведението също не могат да бъдат критерий за отношенията между Й. и дружеството, тъй като към всеки случай следва да се подхожда конкретно и с оглед обективно установените факти.

При проверка относно обективността на съдържащото се в декларацията по чл.402 от КТ, съпоставено с показанията на св. Й. следва да се отчете, че в показанията си св.Й. посочи, че *** на заведението, представлявана от Г.Ш. й е съобщила, че я е „взела на работа”, че св. М.Й. следвало да се яви на работа в понеделник /17.06.2024 г./, който ден бил първият й работен ден в заведението, същата се явила на работа в 08.00 ч. сутринта и останала на работа до към 14.00 ч. същия ден , за този ден посочва също, че си е „изкарала смяната” и като си тръгнала „застъпило другото момиче”. Справката по КТ е документ, в който дадено лице следва да отрази действителните факти, свързани с полаган труд. Нищо от отразените в тази справка факти не може да бъде поставено под съмнение с оглед дадените показания от св. Й.. В нейните показания същата изрично посочи и че при попълване на справката не й е било оказвано съдействие от контролните органи, напротив, с оглед показанията й пред съда следва да се приеме, че тази справка обективира нейно самостоятелно волеизявление на база уговореното между нея и работодателя и собствените й възприятия във връзка с уговореното.

4

Правилно и с оглед приложените към административнонаказателната преписка уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ се установява, че на датата и часа на проверката 17.06.2024 г. около 12:16 ч. св. М. Й. не е имала сключен трудов договор. Същият й е предоставен след проверката, като доказателства за това са приложените към преписката уведомления по чл.62, ал.2 от КТ, според които трудовият договор е траел само един ден и уведомление за него в НАП е изпратено на 17.06.2024 г. в 14:23 ч .

С оглед изложеното съдът приема, че фактическата обстановка е правилно установена от проверяващите. Трудовият договор включва предоставяне на работната сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение.

Според доказателствата по делото тези елементи от трудовото правоотношение са установени към момента на проверката и към този момент не е имало предоставен писмен трудов договор. В настоящия случай контролните органи на Дирекция инспекция по труда гр. Пловдив са констатирали именно това, че лицето М. Й. е прието на работа като *** при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма. Представянето на трудов договор от същата дата, но в по-късен час след проверката не може да промени тези изводи.

Дружеството - жалбоподател, притежава качеството „работодател”, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. представлява работодател по смисъла н а КТ/, поради което правилно е посочен като субект на административнонаказателната отговорност по този текст на закона.

Следователно дружеството в качеството си на работодател, след като не е уредило възникналото между него и М. Й. трудово правоотношение, съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1 о т КТ, а именно представяне на работника на писмен трудов договор, е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ.

5

Правилно е приложен материалният закон, както и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа (така чл. 61 ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател.

Според чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. На дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв., т.е. над минимума, предвиден в закона. Мотивите за определения размер остават за съда неясни. Правилото на чл.27 от ЗАНН изисква при определяне размера на наказанието да се вземе предвид обществената опасност на деянието, дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Изложените от наказващия орган мотиви, обосноваващи налагане на санкция в по-висок размер, не дават отговор на критериите, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Същите повтарят единствено направените правни изводи във връзка с установената фактическа обстановка, но не дават отговор на въпроса как е оценена от наказващия орган обществената опасност на деянието, тази на дееца, има ли смекчаващи обстоятелства, има ли отегчаващи такива, за да се прецени дали размерът на санкцията е отмерен правилно от наказващия орган, едно от основните правомощия на когото е, след като провери установеното от съставилия акта, да определи размера на наказанието, което следва да бъде наложено, при констатиране на нарушение. Посочването единствено, че този размер е адекватен на нарушението и е справедлив по никакъв начин не дава отговор въз основа на кои критерии наказващият орган е приел, че същият се явява справедлив и адекватен. При това положение определеният размер на санкцията се явява необоснован, което представлява основание за изменение на наказателното постановление, като следва размерът на наложената на дружеството жалбоподател санкция да бъде намален до минимума, предвиден в закона поради липса на въведени обстоятелства, които да се проверят от 6 съда и до обосноват налагането на санкция в по-висок размер.