Решение № 9 от 27.04.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Търговище , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20213500500068 по описа за 2021 година

Производството по в.гр.д.№68/2021г. на ОС-Търговище е образувано по въззивна жалба на ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против решение №260 028/15. 01.2020г., постановено по гр.д.

№35/2020г. на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която е отхвърлен предявениият от него против ответника И. С. М. от гр.Анто-ново установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за сумата 26.52 лв., представляваща договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №3018686372/05.04.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №1038/ 22.11.2019г., постановена по ч.гр.д.№427/2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.

Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.В съдебно заседание оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд 1 констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за съществуване на парични вземания в общ размер на 542. 57лв., дължими по договор за потребителски кредит №301868 6372/05.04.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №1038/ 22.11.2019г., постановена по ч.гр.д.№427/2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг, са обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

Ответникът оспорва претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №3018686372/05.04.2017г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 900 лв. за 24 месеца, при ГПР 49.90 %, ГЛП 41.17 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 1 080.48 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 2 415.84 лв., от което ответникът е погасил сумата 1 899.24 лв., съгласно заключението на назначената счетоводна експертиза.

Заемодателят претендира дължимост на договорната лихва, позовавайки се на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК

Съгласно дефиницията на понятието „добри нрави“ по Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т .д.№1/2009г. на ОСTK на ВКС, същите са морални норми, чието нарушаване е приравнено с противоречието на договора със закона. Тяхна основа са принципи т е на справедливостта, на добросъвест-ността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, респ. неоправдана загуба и на без това икономически слабата страна, чрез значителна и явна нееквивалентност на насрещ-ните престации, извън рамките на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, т.е. свободата на договаряне е ограничена от 2 изискването за спазване на посочените морални норми.

С оглед утвърдената съдебна практика, налице е действителност на съглашението, ако лихвата не надхвърля трикратния размер на законната лихва. В конкретния случай , при уговорка от 41.17 %, размерът на лихвата, която не е единствен компонент на ГПР, надхвърля четири пъти законната лихва от 10% и клаузата относно възнаградителната лихва следва да се приеме за нищожна.Констатираната недействителност произтича именно от несъобразяване с моралните норми в гражданските и търговските правоотношения, тъй като цената услугата разкрива значителна нееквивалентност на насрещните престации и би довела до несправедливо облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на допълнителния пакет услуги в размер на 1 080 лв., надхвърляща размера на основното задължение от 900 лв., не е включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.90%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ответникът следва да върне само получената главница от 900 лв., която е заплатил изцяло, обуславящо потвърдждаването на решението в обжалваната му отхвърлителна част, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260 028/15. 01.2020г., постановено по гр.д.№35/2020г. по описа на Районен съд-Омуртаг в частта му, с която е отхвърлен предявениият от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против ответника И. С. М. от гр.Антоново, ул.“Тузлушки герой“№11, ЕГН:********** установителен иск за съществуване на вземане 3 по чл. 422, ал.1 във вр.чл. 415, ал.1 от ГПК за сумата 26.52 лв., представля-ваща договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит №3018686372/05.04.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №1038/ 22.11.2019г., постано -вена по ч.гр.д.№427/2019г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4