Определение № 596 от 14.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 14.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500449 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Я. Т., чрез адв.Я. Я. против определение № 495/24.07.2023г., постановено по гр.д. № 112/2022г. на ОС – Шумен, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта относно разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че при определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение съдът неправилно е приел за релевантна редакцията на Наредба № 1/2004г. след изменението й с ДВ бр.88/04.11.2022г. Сочи се, че като ищца жалбоподателката е съобразила негативните последици от предявяване на иска с действащата към момента на предявяването му материалноправна норма вр. минималните адвокатски възнаграждения, с оглед на което и счита, че преценката за прекомерност на възнаграждението следва да бъде направено спрямо редакцията й към този момент. Отделно от това се твърди, че липсват доказателства за заплащане на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение по банков път. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ответницата М. С. Б., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по гр.д. № 112/2022г. решение № 111/21.04.2023г. ОС – Шумен се е произнесъл по предявени от настоящата жалбоподателка искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като е отхвърлил същите поради тяхната неоснователност и я е осъдил да заплати на ответницата М. Б. разноски в размер на 13 006.53 лева, от които 12 750 лева адвокатско възнаграждение.

С подадена в срок молба по чл.248 ГПК жалбоподателката е поискала от първоинстанционния съд да измени решението си в частта му относно разноските, навеждайки доводи, че съдът не е обсъдил направеното в с.з. и поддържано с молбата възражение за прекомерност на същото. Това искане е оставено без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение по подробно изложени мотиви за неоснователност на направеното възражение за прекомерност.

Прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК е налице, когато претендираното адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като минималния размер по Наредба № 1/2004г. е прагът под който съдът не може да го редуцира. Затова и подобно възражение би следвало да бъде обсъждано от гледна точка на съответствие с фактическа и правна сложност на делото само ако възнаграждението надвишава предвидените минимални размери.

Съставът на АпС – Варна не споделя доводите на жалбоподателката, че преценката следва да бъде направена съобразно редакцията на Наредба № 1/2004г. към датата на предявяване на иска. Договорната свобода на страните по договора за правна помощ и защита не изключва възможността първоначално уговореното адвокатско възнаграждение да бъде променяно, в т.ч. увеличено и съобразено с променените минимални размери в цитираната наредба. Ирелевантно за отговорността за разноски на насрещната страна /ищцата/ е направената от нея преценка за евентуалните загуби, които би понесла при неоснователност на исковете й. Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК правото на разноски включва възстановяване на всички реално направени от правоимащата страна разноски в рамките на цялото производство пред съответната инстанция. Това включва и заплатеното адвокатско възнаграждение към края на приключване на устните състезания, а не към началото на процеса. Поради това и доколкото между представлявания и процесуалния му представител е постигната нова уговорка относно размера на дължимото по договора между тях адвокатско възнаграждение, меродавни ще са действащите към датата на това изменение на договора минимални размери по Наредба №1/2004г.

С оглед на това и съобразно представените по делото доказателства, 2 уговореното и заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение е в общ размер на 12 750 лева – 5 600 лева при първоначалното сключване на договора, платени в брой и сумата от 7 150 лева, също заплатени в брой, съгласно сключен анекс, представен в последното с.з., след изменението на Наредба № 1/2004г. от 04.11.2022г. Този общ размер на заплатено адвокатско възнаграждение е под минимума, определен съобразно цената на предявените искове /202 591.50 лева/ и новите размери по наредбата /12 753.66 лева/.

Ето защо, като е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските и е оставил искането на жалбоподателката по чл.248 ГПК без уважение, ОС – Шумен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 495/24.07.2023г., постановено по гр.д. № 112/2022г. на ОС – Шумен.

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3