Решение № 347 от 14.05.2019, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №347/14.5.2019г. гр.Ямбол........14.05........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На...............................двадесет и трети...април…........................................

През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

Председател: Г.Вълчанова

Членове:

........................

........................

При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2783 за 2018 година............................................................................................

Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр.София /“АКПЗ“ ООД/ против В.М.М. *** да бъде прието за установено, че ищецът има вземания срещу ответницата съгласно договор за стоков кредит № *** г.: 746,32 лв. главница; 191,38 лв. договорна лихва за периода 17.03.2017 г. до 17.02.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди се, че за тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, но е налице хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на установителния иск. Ищецът твърди, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ответницата е сключен Договор за стоков кредит № *** г. като с подписване на договора, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.

5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит. Съгласно договора кредиторът има право да прехвърли вземането си по него на трето лице.

На кредитополучателя е бил отпуснат кредит в размер на 950,19 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с лихва на 12 месечни вноски. Кредиторът е изплатил сумата по банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД, от който кредитополучателят е закупил стоките. Предоставен е кредит и за сключване чрез банката на застраховка, равна на еднократната застрахователна премия. В.М.М. е преустановила плащането на вноските на 1.07.2017 г. Ответникът дължи мораторна лихва за забавата. На 12.01.2018 г. е подписано Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.9.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ищеца, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло.

В срока за отговор ответникът чрез особения си представител оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.

Ответницата редовно призована чрез особения си представител, в съдебно заседание заявява, че претенцията е основателна до размерите, изчислени от вещото лице.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 5.06.2018 г. от “АКПЗ“ ООД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът В.М.М. *** да му заплати сумите 746,32 лв. главница; 191,38 лв. договорна лихва за периода 17.03.2017 г. до 17.02.2018 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер 28,49 лв. за периода 1.07.2017 г. до 9.03.2018 г. и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за стоков кредит № ***и договор за цесия от 29.09.2017 г.

След завеждане на установителния иск, ищецът е оттеглил претенцията си за мораторна лихва в размер 28,49 лв. и съдът е прекратил производството в тази част, както и в същата е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за стоков кредит № *** г., по който „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е предоставила на В.М.М. като кредитополучател стоков кредит в размер 1090 лв. за закупуване на стоки, продавани от „***“ ЕАД: телевизор „Самсунг“ на цена 999 лв. заедно с друго УДГ на цена 91 лв., както и сключване чрез банката на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет с еднократна застрахователна премия в размер 60,19 лв. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване; посочено е, че сумата по кредита се усвоява еднократно по сметка на търговеца, а тази по застраховката по сметка на застрахователите, като кредита се погасява чрез посочена сметка на месечни вноски съгласно приложен погасителен план.

Падежната дата на месечните вноски е 17-то число, като кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39,73 % годишно или 0,1104 % на ден, а годишният процент на разходите е 47,82 %. В чл.

9 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на този договор за кредит. Към договора е представен и погасителният план и ГПР, съгласно които усвоената сума от 950,19 лв. е с общо лихви 216,66 лв. или общо месечните вноски са в размер 1166,85 лв. и са посочени като равни месечни вноски от 97,24 лв. с последна изравнителна в размер 97,21 лв. При формирането на месечните вноски са включени лихвения процент, остатъка от главницата и дължимата лихва, отразен и ГПР 47,82 %.

Видно от Общите условия по конкретния договор за стоков кредит в чл.12 е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Съгласно чл.2.1 при допуснатата забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Последиците на предсрочната изискуемост настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Във връзка с обстоятелството, че е изправна страна по договора за кредит, ищецът е представил служебен бон от 17.02.2017 г. за това, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е заплатил на „Технополис България“ ЕАД сумата 999 лв. за телевизор „Самсунг“, сумата 91 лв. УДГ и за клиент В.М.М..

С исковата молба е представен рамков договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, сключен на 29.09.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца по делото „АКПЗ“ ООД, с който са прехвърлени вземания на банката по споразумение от 12.01.2018 г., за което цесионерът е уведомил цедента с писмо приложено към договора. Към този договор е приложен също приемо - предавателен протокол със заличени данните, от който се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на В.М.М. по стоков кредит № *** г. за закупуване на стока от „*** като вземането е в размер 950,19 лв. с лихви 191,38 лв. и лихви върху непогасената главница в размер на 16,16 лв. към момента на прехвърляне на вземането. Данни за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, а към исковата молба ищецът е приложил уведомление до В.М. за извършеното прехвърляне на вземането.

В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че сумата, предоставена по договор за стоков кредит №*** г., е усвоена от В.М.М. в размер на 950,19 лв. като с посочените суми са платени задълженията към търговеца и застрахователя: 60,19 лв. - с основание „разчети ЗК Групама - стокови кредити, авт.усвояване на застр.премия на POS кредит" и 890,00 лв. с основание „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ"ЕАД - авт.усвояване".

По договор за стоков кредит № *** г. са извършени плащания в размер на общо 295,00 лв., отразени по сметката на ответницата при „БАНКА ДСК" ЕАД. Дължимите суми за главница и възнаградителна лихва, са в размер на общо 872,03 лв., от които главница-746,32 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.06.2017 г. - 17.02.2018 г. - 125,71 лв. Претендираните вземания за главница и договорна лихва не са платени. С получената сума от 295 лв. са погасени следните задължения – главница 203,87 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва за периода 17.03.2017 г. - 19.06.2017 г. - 90,95 лв.; санкционираща лихва 0,18 лв. При погасяване на задълженията е спазена следната поредност: санкционираща лихва, възнаградителна лихва, главница. Дължимите суми, произтичащи от договор за стоков кредит № *** г., като са съобразени извършените погасителни плащания, са в размер на общо 872,03 лв., от които главница -

746,32 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.06.2017 г. - 17.02.2018 г. - 125,71 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения:

С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответницата М. е сключила договор за стоков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, който договор съдът въпреки възражения й приема за изцяло действителен и перфектен.

В самия договор за стоков кредит по т.9 изрично е записано, че с подписване на същия, кредитополучателят М. заявява, че й е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключването му. След като ответницата не оспорва подписа си положен в договора за кредит, съдът приема, че е запозната с условията за неговото сключване съгласно ЗПК при наличието на т.9 от договора. В настоящия случай, видно от договора за стоков кредит в неговия текст освен данните на страните по договора, изрично е посочена цената на закупуваната стока, търговеца от където е закупена, нейния конкретен вид, както и допълнително заплащане на застрахователна премия и нейния размер. При тези данни е безспорно, че е налице пълна индивидуализация при сключване на конкретния договор В настоящото задължение освен главница е налице и такова за лихви, които са договорна, съгласно договореното при отпускане на кредита.

С оглед изложеното съдът приема, че „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е сключила действителен договор за стоков кредит с В.М. за закупуване на стока, която сума е изплатена изцяло от кредитора, но лисват данни кредитополучателят да е изплатил вноските по кредита. При това положение е налице едно изискуемо вземане, което банката в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АКПЗ“ ООД в качеството му на цесионер.

Налице са доказателства за това, че сред вземанията по рамковия договор за цесия е и вземането, което банка има към кредитополучателя В.М., т.е. последната след договора за цесия вече е длъжника на цесионера на вземането.

Действително няма данни цедента да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло то настоящия състав за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.