Решение № 312 от 03.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Пазарджик, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня П.а при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня П.а Административно наказателно дело № 20235220200685 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. В. А., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „Н.П., против Наказателно постановление № 23-1006-000666 от 04.04.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В бланкетната жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновано становище за нейната основателност и за незаконосъобразността на НП, чиято отмяна се иска. Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.

Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна, излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните и 1 прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят А. е санкциониран с НП за това, че на 26.08.2022г., в 20,40 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „АА.С.“ до № 64, в посока от ул. „К.Ч.“ към ул. „Х.Б.“ е управлявал мотоциклет „Я,“ с рег. № ****, с предстоящ собственик Д.Ц.П. от гр. София, като МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП на 27.05.2022 г.

Горното било установено от автопатрул на Сектор ПП, за което била изготвена докладна записка и материалите били изпратени на РП- Пазарджик по компетентност с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. № 5471/2022 г. по описа на РП- Пазарджик, след приключването на която на база събраните данни, прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 07.11.2022 г., като преценил, че извършеното от А. не съставлявало престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал1 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по преписката на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Пазарджик с оглед преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на административнонаказателната отговорност на А..

По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 04.04.2023 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на санкционираното лице на 19.04.2023 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното е депозирана лично от наказаното лице до съда чрез АНО и била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 20.04.2023 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка Вх. № 5471/22 г. по описа на РП- Пазарджик.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок на същото, т.к. не са спазени изискванията за съдържание на НП, а именно не 2 е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, буквално е записано, че жалбоподателят управлява мотоциклет, който е с прекратена регистрация на основание чл.143 т.15 от ЗДвП на 27.05.2022 г. Не е посочено обаче по какъв начин и с какъв акт е извършена дерегистрацията на ПС, нито поради каква причина е прекратена регистрацията му. Посочването на правната норма (чл.143 ал.15 от ЗДвП) за прекратяване на регистрацията на мотоциклета не е достатъчна и не може да валидира липсата на обстоятелствата елементи от фактическия състав на нарушението. Едва от приетите писмени доказателства по делото- справка за промяна регистрацията на МПС и справка за собственост и промяна на регистрация на ПС (приложени към пр. преписка), става ясно, че процесното МПС е било закупено от Д.Ц.П., който не го е регистрирал в законоустановения двумесечен срок от придобиването му в службата за регистрация, поради което мотоциклетът е бил служебно дерегистриран.

Тези обстоятелства са съществени и съставляват елементи от фактическия състав на нарушението и непосочването им в описанието на нарушението лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно административно нарушение му се вменява и от там пълноценно да организира своята защита. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаването на НП. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, предвид изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Според настоящия съдебен състав е налице още един порок в НП, който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет, както и че същият не е негова собственост, нито го е придобил.

По несъмнен начин се установи, че въпросното МПС към момента на проверката е било без регистрация, тъй като на 27.05.2022 г. регистрацията на мотоциклета е била прекратена служебно при условията на чл.143 ал.15 от ЗДвП от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Габрово (виж справка промяна на регистрация на МПС към пр. преписка). От събраните писмени доказателства, се установи, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно, поради това, че след придобиването на собствеността върху мотоциклета от Д.П., същият не е бил регистриран в срок. Установи се още от събраните доказателства и от обясненията на А., дадени по време на проверката, че жалбоподателят е взел мотоциклета от приятел за да го пробва и не е знаел, че същият е с прекратена регистрация.

По делото няма нито едно доказателство за това, че П. е бил уведомен от службата по регистрация за прекратяване на регистрацията на мотоциклета, още по-малко той да е уведомил за това обстоятелство жалбоподателя. Освен това управляваният от А. мотоциклет е бил с поставена рег. табела, което предполага, че същият има регистрация.

От всичко това става ясно, че жалбоподателят не е знаел, че 3 управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация поради това, че след покупко-продажбата на мотоциклета, същият не е бил регистриран в срок.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост. АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че мотоциклетът е с прекратена по служебен път регистрация. По делото липсва каквото и да е доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация на ПС. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде санкционирано.

АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е санкционирал същия за нарушение, което той не е извършил, поради което и НП се явява незаконосъобразно, което пък неминуемо влече неговата отмяна.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на жалбоподателя чрез пълномощника му за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.15), от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателят А. е заплатил в брой на адвокат С.Д. от ПзАК. При това положение ОД на МВР Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение е под минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.).

Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално 4 представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото- отмяна, а не потвърждаване на НП.

Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1006-000666 от 04.04.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Пазарджик, с което на Г. В. А., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „Н.П., за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. А., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Н.П., разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

О Т Х В Ъ РЛ Я като неоснователно искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5