Решение № 287 от 29.09.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Дупница, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200779 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба депозирана срещу Наказателно постановление № 26-5310000127 от 02.07.2026 г., изд. от Началник група КПДГПА към ОДМВР – гр. Кюстендил, с което на И. А. Н., с адрес: гр. Д, ул."Н.К." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.

1, т. 3 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания - ,,глоба” в размер н а 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.

103 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв. С.. Последният поддържа жалбата и развива подробни съображения в нейна подкрепа, като моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание, взема становище в съпроводително писмо, като оспорва жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.03.2026 г., около 10:40 ч., в общ. Дупница, на път първи клас – Е79, при км.

322+370, в посока към гр. София, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел „С. П.“, с рег. ******, като преминал през рамка за контрол на НТУ при АПИ, а след нея като автопатрул осъществяващ контрол за заплатени винетни и тол такси се намирали 1 свидетелите М. и П. – служители на НТУ при АПИ. Преминаването на автомобила било забелязано от свидетелите М. и П., като св. М. със стоп палка по образец спряла жалбоподателят, който се подчинил веднага на подадения му сигнал и отбил вдясно на посоченото му място. Свидетелката му обяснила, че са получили информация чрез контролната рамка на АПИ за нарушения извършени с този автомобил. При което жалбоподателят показал намиращите се у него разписки и бележки за три заплатени регистрирани по-рано нарушения по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. Възникнал спор между водача и служителите на НТУ относно тези обстоятелства, като И. Н. се опитал да им обясни, че вече е заплатил на мобилен екип на НТУ при АПИ констатираните по-рано 3 броя нарушения, при които е бил засечен да се движи без заплатена винетна /пътна/ такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същият поради напредналата си възраст се почувствал зле и потеглил с автомобила си, като не представил на контролните органи документите за автомобила и своите такива като водач.

На 31.05.2026 г. св. Д. М. съставила докладна записка за случая с посочване на рег. номер, марка и модела на автомобила, като с писмо от 01.04.2026 г. същата била изпратена и разпределена на група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, като св. Г. – мл. автоконтрольор при АНО по данните в докладната записка издирил собственика на автомобила, който декларирал, че водач на същия е бил именно жалбоподателят. Съставил на 15.05.2026 г.

АУАН и издал на 17.06.2026 г. ЗППАМ, като след съставяне на акта на по-късна дата го предявил за подпис от свидетелите М. и П.. Едва след това на 17.06.2026 г. поканил жалбоподателя в пункта на РТК-КАТ в гр. Дупница, където същият се явил и бил запознат със съдържанието на акта, като му бил предявен за подпис и му бил връчен и препис от акта.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 26-5310000127 от 02.07.2026 г., изд. от Началник група КПДГПА към ОДМВР – гр. Кюстендил, с което на И. А. Н., с адрес: гр. Д, ул."Н.К." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.

1, т. 3 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания - ,,глоба” в размер н а 102,26 евро /равностойност на 200,00 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.

103 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство съдът е изискал и приел справка за нарушения на жалбоподателя, от което е видно, че в системата на НТУ при АПИ са регистрирани общо 3 по-стари такива, санкционирани съответно с НП и ЕФ, като санкциите за същите и предвидената в закона за ЕФ компенсаторна такса са били заплатени изцяло на посочените в справката дати през 2025 г. от жалбоподателя.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се доказва несъмнено и ясно отчасти от събраните и приети по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г., М. и П., както и от обясненията дадени от жалбоподателя. Наред с това относимите обстоятелства се установяват и от писмени доказателства, представени от страните и изисканите от съда 2 служебно, всички прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.

По делото от една страна са разпитани двамата служители на НТУ при АПИ – М. и П., които са очевидци на случая, а от друга страна полицейският служител съставил АУАН по съставената от св. М. докладна записка за случая – Г., чиито показания са изцяло производни относно фактите на нарушението и поведението на жалбоподателя като водач на пътя. Същият е възприел лично и непосредствено фактите и обстоятелствата свързани с изготвяне и подписване, респ. връчване на АУАН. В тази им част именно съдът приема с доверие показанията му изцяло.

Двамата свидетели М. и П. споделят сходно фактите и обстоятелствата свързани с проверката и дават своето мнение относно предявените им от съда документи, вкл. справка за нарушения на жалбоподателя според която същият има регистрирани общо три такива извършени на по-ранни дати преди процесната, за които наложените глоби и определената компенсаторна такса са били изцяло заплатени към съответна дата пред спирането му на пътя от св. М.. Същият е имал валидно заплатена винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа за 2026 г., вкл. към датата на процесната проверка – 25.03.2026 г. Въпреки това същите поддържат, че бил нарушител и били налице данни за извършени по-рано нарушения, за които получили информация от контролното техническо средство на АПИ разположено в този пътен участък. Съдът не кредитира показанията им в тази им част, доколкото противоречат на отразеното като официална информация в изисканите от съда и предоставени от НТУ при АПИ справки за нарушения и заплатена надлежно и валидна винетна пътна такса за процесния автомобил. Наред с това и двамата свидетели не си спомнят подписали ли са и на коя дата, респ. къде процесния АУАН, за който са категорични, че не е съставен в тяхно присъствие и в присъствието на нарушителя.

Съдът приема за достоверни обясненията дадени за относимите факти и обстоятелства от жалбоподателя, който макар и заинтересован от изхода на делото споделя достоверно и в синхрон с наличната информация в приетите писмени доказателсва, че е заплатил последователно по-рано всичките си глоби на мобилен екип на НТУ при АПИ и към датата на проверката се е движил с автомобила си законосъобразно по пътната мрежа.

Съдът приема с доверие прочетените писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, като с висока доказателствена стойност са справките за заплатена винетна такса и за нарушения на жалбоподателя.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, а по същество е основателна, поради следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група КПДГПА към ОДМВР – Кюстендил, на когото съгласно приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административно-наказващ орган, а компетентността на актосъставителя като мл. автоконтрольор произтича от същата заповед.

3

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за деяние осъществяващо според АНО състав на нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл.103 от ЗДвП, а именно за отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението да предостави документите си като водач и тези на автомобила. В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и и чл.14 от НПК, към които препраща чл. 84 от ЗАНН и въз основа на детайлния и обстоен анализ на наличните допустими, относими и достатъчни по обем, годни, гласни и писмени доказателствени средства, съдът основавайки изводите си на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК приема, че доказателствата по делото не водят до еднозначен и несъмнен извод за извършено виновно нарушение на задължението по чл. 103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предвижда следното: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“ В случая са налице няколко допуснати нарушения в хода на процедурата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН, които обосновават необходимостта от отмяна на обжалваното НП.

На първо място в текста на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е изрично уредено като общ принцип и императивно изискване, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. В случая не е имало абсолютно никаква пречка след надлежното установяване от св. Г. на декларирания от собственика на МПС водач-нарушител да се покани същият за съставяне и връчване на АУАН, заедно със свидетелите на нарушението описано в докладната записка – М. и П., като актът се състави в тяхно присъствие, подпише и предяви на нарушителя, като му се даде възможност да изложи възраженията си, ако има такива. Макар да са били обективно налице всички възможности за изпълнение на тази законова процедура актосъставителят е нарушил посочената норма на ЗАНН и е съставил акта сам на една дата – 15.05.2026 г., без присъствието на свидетели и нарушител и след това поотделно на неуточнена по-късна дата/ти го е предявил на всеки от свидетелите, а по-късно на друга дата – 17.06.2026 г. го е предявил и връчил срещу подпис на нарушителя. Никъде в целия текст на АУАН не е упомената или дори само посочена докладната записка на св. М. или някакъв друг официален документ, въз основа на който са възприети фактите на нарушението и е бил евентуално съставен този АУАН, за да може дори да се разсъждава за това налице ли са били предпоставките за приложение на изключението от общия принцип предвидено в текста на чл. 40, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. В тези разпоредби се предвижда възможността когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът да може да се състави и в отсъствие на свидетели, а в случаите по ал. 4 актът може да бъде съставен в отсъствието 4 на нарушителя по реда на чл. 43, ал. 9 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е изрична и е основното правило, чието неспазване е допустимо, само при изрично посочени предпоставки, което прави приложението на останалите алинеи субсидиарно. В случая не са били налице основанията по чл. 40, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.

Безспорно е, че със съставянето на акта за установяване на административно нарушение се поставя началото на административнонаказателното производство, а с оглед на качеството на акта на официален свидетелстващ документ той носи относима информация за доказателствени факти, които се възприемат и ползват след това от АНО в производството по налагане на административно наказание. Поради тази изключително важна функция на акта законодателят, като гаранция за обективност на установяването, е поставил изискване съставянето му да става в присъствието на свидетели, което изобщо не е спазено в настоящия случай. В този смисъл виж и Решение № 1891 от 12.02.2019 г. по адм. д. № 8568 / 2017 на Върховния административен съд.