Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1944 от 09.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3905/2021
Вид
Решение № 1944
Подписан
09.11.2021
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1944 гр. Пловдив, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330203905 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Интер Агро 2010 ЕООД против Наказателно постановление № 16-003182/21.04.2021 г., издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на Интер Агро 2010 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1, от Наредба РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудови договори по реда на чл. 114а , ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда (Наредбата).

С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липса на изчерпателно описание на нарушението и нарушените разпоредби, неправилно не бил приложен чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 09.04.2021 г. в гр. Съединение, местност Пилчарници, стопанисвани от Интер Агро 2010 ЕООД, регистриран като ****, към 12:30 часа, до 13:30 часа, била извършена проверка от страна на свид. В.Б. и други служители на инспекцията по труда, които установили, че лицето П. З. Б. и още няколко лица сглобявали кутии за разсад. При проверката в обекта извършвал работа и свид. В. М., който под диктовката 1 на Б. записал в изисканата от контролните органи декларация по чл. 402 от КТ, че е започнала работа на същия ден с възнаграждение за деня в размер на 25 лв.

Трудов договор с лицето бил сключен на същата дата, след проверката, и бил с № 16-1209874/09.04.2021, тъй като видно от системата на инспекцията по труда за предоставяне на еднодневни трудови договори по чл. 114а ал. 1 от КТ , същият е бил изведен в 14:28 ч.

На 21.04.2021 г. бил съставен АУАН № 16-003182, в присъствието на упълномощен представител на нарушителя Интер Агро ЕООД, като екземпляр от същия бил връчен на лицето.

Жалбоподателя надлежно, упражнил правото си на възражение като депозирал писмени възражения в тридневния срок и с тях представил сключения с П. З. трудов договор по чл. 114а от КТ.

На 26.05.2021 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на Интер Агро ЕООД на основание чл. 415в, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 3, ал.1 от Наредба РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудови договори по реда на чл. 114а , ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното; на следващо място от гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя В.Б., свид. В. М., както и писмените доказателства Декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ на П. З. Б., Трудов Договор № 16-1209874/09.04.2021 г., пълномощно от управителя на Интер Агро 2010 ЕООД, регистрационна карта на земеделски стопанин за Интер Агро 2010 ЕООД и справка за дейностите на Интер Агро 2010 ЕООД, Възражение, обратна разписка за доставяне, заповед № 3-0058/11.02.2014 г.

Съдът кредитира показанията на свид. Б. и М. изцяло тъй като същите кореспондират с установената от писмените доказателства фактическа обстановка, подкрепени са от тях и не съдържат противоречия едни с други или с останалите събрани доказателства. Същите са последователни, логични, обективни и без следа от заинтересованост. От тях се установяват фактическите параметри на описаното в АУАН нарушение, както и подробности от естеството да докажат твърденията изложени в АУАН, а именно – каква работа е извършвало лицето Б. към момента на проверката, къде се е намирала и защо и как е протекло попълването на декларацията.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, да опорочават административнонаказателното производство или актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. В акта е посочено кога, къде, кой и като какъв е допуснат до работа, както и конкретно извършваната работа, което напълно удовлетворява изискването за изчерпателно и точно описание на фактите на нарушението.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Съдът не споделя възражението, че не са посочени нарушените законови разпоредби. Същите са изчерпателно посочени със съответните привръзки и изчерпателно посочване на относимите поднормативни актове. Ясно е посочено, че 2 отговорността на лицето се ангажира на основание привилегирования състав на санкционната норма 415в ал. 1 от КТ, както и нарушението на специалния нормативен акт уреждащ този тип договори, а именно чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и същият се е възползвал. Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на свидетел и на представител на нарушителя.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за допускане до работа на работник без да са му връчени екземпляр от трудовия договор и уведомление до ТД на НАП.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Наредбата.

Съгласно чл. 114а ал.1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.От разпоредбата е видно,че договорът по чл.114а ал.1 е вид срочен трудов договор с особеността,че е за един ден и сключването му е допустимо само за извършването на посочения вид работа в хипотезата на правната норма. Като вид трудов договор той не се отличава от другите видове трудови договори по отношение на задължението на работодателя да го сключи с наетия работник. Сключването на писмен трудов договор с работника преди постъпването му на работа е императивно изискване към работодателите. Законодателят не им е предоставил право да избират дали да сключат трудов договор или не. Работодателите нямат право да избират и дали да сключат договор по чл.61 и сл., или трудов договор по чл.114а ал.1 от КТ, тъй като вида на договора е в зависимост от извършваната работа и срока за който се наема работникът.

Този извод произтича от нормите на чл.114а ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като те не допускат такъв вид договори да се сключват с един работник за повече от 90 дни в една календарна година, както и за професии, изискващи специална квалификация. Изрично в чл.114а ал. 3 от КТ работодателят е определил, че този вид договор може да се сключва „само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула“ и че такъв вид трудов договор не може да бъде сключван от всеки работодател, а само от такъв, който е регистриран земеделски стопанин.

Спецификите на този вид трудов договор са резултат от особеностите, наложени от необходимото време за сключването му (един ден - 8 часа или половин ден - 4 часа), поради което и при тях са съобразени задълженията, които имат работодателите при сключване на трудов договор. Посочено е, че спецификите на договорите по чл.114а от КТ се свеждат до това, че те не се регистрират в НАП (чл. 114а ал. 6 вр. чл.62 ал.3 от 3

КТ), не се връчва на работника длъжностна характеристика (чл.114а ал.6 вр. чл.127 ал.1 т.4 от КТ), не се зачита този ден за трудов стаж (чл.114а ал.1 от КТ). С тези договори са запазени основните права на работниците- лично и на ръка се получава трудовото възнаграждение (чл.114а ал.5 от КТ); подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл.6 ал.2 т.3 КСО); имат право на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на тези работници се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от такъв трудов договор се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите еднодневни трудови договори са работили при пълното законоустановено за тях работно време, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); подлежат на здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване. Гарантирано за работниците по еднодневни трудови договори е и правото на обезщетение при безработица, съгласно предвиденото в ЗНЗ и КСО.

Тези особености и специфики на трудовия договор по чл. 114а от КТ, именно разкриват необходимостта от неговата специална уредба, и са частен случай на общото задължение, въведено с чл. 61, 62 и 63 от КТ, като това е сторено именно с приемането на цитираната Наредба. Поради това съдът намира че правилно е квалифицирано и нарушението: именно по чл. 3, ал. 1 от Наредба РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудови договори по реда на чл. 114а , ал. 1 от Кодекса на труда пред инспекцията по труда, като са изпълнени всички негови признаци.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 1 от наредбата, доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това: Липса на сключен трудов договор с работника и реално допускане на работника до работа.

Тъй като към административно-наказателна отговорност е привлечено юридическо лице, то тя е обективна и не следва да бъде доказван субективен елемент или виновност на конкретно физическо лице.