Решение № 154 от 13.10.2025, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Разград, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253300500337 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗП Д.З.О., чрез пълномощник адв.М. М., посочен и като съдебен адрес против решение № 369 от 23.05.2025 г. по гр. дело № 2242/2024г. по описа на РС Разград, с което е съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство, че дължи на ищеца, сега въззиваем, „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр.Разград, следните суми: 4 501,76 лева главница, представляваща стойността на незаплатени ВиК услуги, предоставени за периода 22.06.2023 г. – 22.08.2023 г. за обект „Път за Попово“, абонатен № ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 25.09.2024 г. до окончателното плащане; 650,46 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху дължимата главница за периода от 30.08.2023 г. до 20.09.2024 г., за които суми срещу ответника е издадена Заповед № 875 от 26.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1693/2024 г. по описа на Районен съд Разград.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното по установителния иск решение, излагат се и доводи, че същото е незаконосъобразно и необосновано, тъй като направените с него правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество на спора, с отхвърляне на ищцовата претенция.Заявена е претенция за разноски пред две инстанции.

Въззиваемата страна, „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД, гр.Разград чрез пълномощника си 1 адвокат Н.Й. депозира писмен отговор на жалбата, като я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.Заявява претенция за разноски.

Този съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по неговата правилност и обоснованост, при съобразяване доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД против ЗП „Д.О.“ гр. Разград за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 4 501,76 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и 650,46 лева лихва за периода от 30.08.2023 г. до 20.09.2024 г., съгласно издадени 2 броя фактури за потребени 957,493 куб. м. ВиК услуги в обект „ПЪТ ЗА ПОПОВО“ с адрес: гр. Разград, поземлен имот с идентификатор ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1693/2024 г. по описа на Районен съд Разград.Заявена е претенция за разноски.Изложени са подробни твърдения от страна на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК искът е оспорен като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения.

Установява се по делото от приложения договор за наем от 16.05.2009 г., че ответникът е наемател на поземлен имот, находящ се в гр. Разград с идентификатор *** по КККР на гр.

Разград, заедно с построените в имота селскостопански сгради. На 16.07.2009 г. с договор за предоставяне на услугата доставяне на питейна вода, сключен между „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД и ЕТ „Обивет – Д.О.“ е уговорено между страните предоставяне на услугата доставяне на питейна вода от оператора на потребителя за обект „Път за Попово“ на адрес Разград-юг. В същия били регламентирани правата и задълженията на страните, между които и задължението на ответника да опазва от повреди водопроводни мрежи, съоръжения и инсталации – публична държавна или общинска собственост, изградени в имота му. Със заявление от 09.07.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че ЕТ е закрит и фактурите следва да се издават на ЗП „Д.О.“, за което е предоставил съответните данни. С протоколи от 13.08.2021 г. и 07.12.2021 г. са удостоверени извършени действия от страна на ВиК оператора по отношение на общия и индивидуалния водомер на потребителя, като е установено, че и двата водомера отговарят на метрологичните изисквания. Представена е справка от електронен карнет, от която се установява отчета по индивидуалния водомер на абоната ЗП „Д.О.“ на датите 25.07.2023 г. и 25.08.2023 г., съответно – 21 куб. м. и 18 куб. м. отчетено потребление на вода. Приложена е и справка, видно от която на 25.07.2023 г. от общия водомер към индивидуалния е разпределена разлика от 798,724 куб. м., а на 22.08.2023 г. е разпределена разлика от 119,769 куб. м. потребена и неотчетена през индивидуалния водомер вода. Съответни количества вода са разпределени и към индивидуалния водомер на другия потребител в имота – Ц.Д.. Въз основа на горните отчетени данни са издадени фактури от 31.07.2023 г. за 4 513,89 лв. и от 31.08.2023 г. за 751,33 лв., дължими в 30-дневен срок след датата на фактуриране, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. На ответника е изпратена и покана за доброволно плащане от 08.01.2024 г., получена лично от него на 16.01.2024 г., с която му е предоставен 15-дневен срок за заплащане на горните суми. Въпреки заявеното с отговора на исковата молба ответникът не сочи доказателства собствениците на общия водомер и в частност той, да е отправял писмено искане до ищеца за наличие на повреда или теч на вода. Единствено по твърдения на ответника, но неотречени от ищеца, негови служители със съответна техника установили мястото на повредата във вътрешната водопроводна мрежа. Не е съставян протокол във 2 връзка със констатациите, но е безспорно ,че повредите по тръби, находящи се в имота, ползван от ответника са отстранени с негови средства.

Пред РС е била назначена съдебно-техническа експертиза за изясняване на спорния по делото въпрос, къде именно е възникнала аварията по тръбите , за която сочи ответника в отговора на исковата молба. Вещото лице по същата е заключило, че през северната част на имоти с идентификатори ***,/ползван от ответника, *** и *** по КККР на гр.

Разград преминава довеждащ водопровод, който започва от водостопанско съоръжение на територията на землище Гецово, преминава през описаните имоти и продължава до водостопанско съоръжение в югозападниата част на урбанизираната територия на гр. Разград. Видно от заключението, в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Разград, публична общинска собственост, се намира водомерната шахта с монтирания общ водомер, а в имот с идентификатор ***, ползван от ответника, се намира шахтата с индивидуалния водомер на същия.

Вещото лице сочи, че на довеждащ водопровод с ф546 е монтирано водопроводно отклонение ф63 с приблизителна дължина 2.60 м., в южния край на което била построена водомерна шахта с разположен в нея общ водомер. Водопроводното отклонение и водомерната шахта с общия водомер се намирали в границите на имот с идентификатор ***, публична общинска собственост, в земеделска територия. Основният водопровод, от който се водоснабдявал имотът, ползван от ответника, се квалифицирал като „довеждащ“, като общият водомер бил монтиран във водомерна шахта, разположена в имот с идентификатор ***, извън урбанизираната територия (извън строителните граници) на гр. Разград. В архива на Община Разград обаче, не била налична информация за водопроводни отклонения и водопроводни шахти в имоти с идентификатори *** и ***, както и за учредени сервитутни права за преминаване на водопровода през имотите, в които се намирал. Посочило е също ,че отстраняването на аварии и поддръжката на водопроводите се извършвала от собствениците им.

Водопроводът, довеждащ вода до общия водомер се поддържал от оператора на водоснабдителната мрежа, а вътрешната водопроводна мрежа, изградена след общия водомер – от собствениците, които захранвал.

По искане на ответника по делото са сочени гласни доказателства. Водените от него двама свидетели, И.А.Х. и Н.Н.П. сса заявили в показанията си, че през 2023 г. са помагали на ответника за отстраняване на авария в стопанисвания от него имот. Св. Х. бил багерист и шефът на фирмата, в която работел го изпратил с багера на авария, имало да се разкрива тръба. Аварията била в имота на ответника, до силажните ями. На мястото имало и двама представители на водното, които търсели аварията и я открили на 8 м. - 10 м., разкрили я и я оставили така. Синовете на ответника, които свидетелят познавал, не били там. След около месец пак се пак при авария в имота му се подменила цялата тръба, като по-късно заровили мястото, тъй като всичко било подменено.Първият път слагали аварийни скоби, тъй като тръбата течала от няколко места.

При установеното до тук от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни изводи:

Спорът по същество се изразява в това дали исковата сума в размер 4 501,76 лв. главница е законосъобразно отчетена от ищеца и действително дължима от ответника.

По отношение на имота на ответника, предвид неговото местонахождение извън строителните граници на гр.Разград приложение намира чл. 22, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационните системи /Наредбата/.Според текста на същия при доказани възможности на водоизточника и на водоснабдителната система към довеждащите водопроводи могат да се включват допълнителни потребители собственици на имоти извън строителните граници на урбанизираните територии, като условията за присъединяване се определят с договора за услугите В и К при спазване изискванията на чл. 14в.

Разпоредбата на чл. 14в от Наредбата урежда условията и съдържанието на сключване на договор за присъединяване на имота към водоснабдителната мрежа. Съгласно чл. 30 от същата Наредба изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.

За водоснабдителното дружество съществува задължение да поддържа водопреносната мрежа единствено до общия водомер, като ответникът и не твърди, че количеството вода, отчетена от общия водомер и сборът на отчетеното количество вода на индивидуалните водомери са еднакви.Напротив извършено е разпределение и съответно заплащане от останалите ползватели.

Не може да бъде споделено възражението на ответника, че процесната авария била такава на водопровода, който бил общинска собственост, за който следвало да се поддържа от ВиК оператора-ищец. Съгласно Решение № 356 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И. водопроводното и канализационното отклонение под улично платно представляват елемент от мрежите по чл. 83 от ЗУТ и трябва да бъдат изградени от общината, защото тя се явява техен собственик. Законът за водите постановява, че са публична общинска собственост водностопанските системи и съоръжения (за водоснабдяване и за отвеждане и пречистване на отпадъчните води) на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване.

Процесните водопроводно и канализационно отклонения няма данни да са включени в имуществото на търговско дружество, конкретно ищеца или на сдружение за напояване, т. е. те се явяват публична общинска собственост по смисъла на чл. 19, т. 4 б. а) и б) от Закона за водите и изграждането им е задължение на съответната община, а не на ищеца, който само ги експлоатира.