Протокол № 2691 от 20.02.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2691 гр. София, 15.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20221110136053 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното повикване в 15:34 ч. се явиха:

Молителката М. М. Й. – редовно призована от предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. Б., с пълномощно по делото.

Малолетният молител Г. Р. И. – редовно призован от предходно съдебно заседание, представлява се от неговата майка М. М. Й., както и от адв. Б., с пълномощно по делото.

Ответникът Р. Е. И. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С. и аАДВ.С., с пълномощно по делото.

АСП-ДСП „Красно село“ представител.

– редовно уведомени, не изпращат

Вещо лице А. – редовно уведомена, явява се.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Б. – Да се даде ход на делото.

Адв. С. и аАДВ.С. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 16.12.2023 г. допълване към социален доклад от ДСП „Красно село“.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 19.01.2023 г. заявление от А..

Страните (поотделно) – Запознати сме, да се приемат.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото горедоклавания социален доклад и заявление.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 01.02.2023 г. експертно заключение от вещото лице А..

СЪДЪТ ВРЪЧИ препис от същото на процесуалните представители на страните.

ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице А. по допуснатата съдебно-психологична експертиза.

Съдът сне самоличността на вещото лице А., 48 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

Вещото лице А. – Представила съм заключение в срок, което поддържам.

Адв. Б. – Във връзка с 1 въпрос, а именно дали е налице някаква симптоматика у детето: Дали е изследван въпростр във връзка с изнесени факти за насилие на бащата спрямо майката в присъствието на детето под формата на словесни обиди и псувни?

Вещото лице А. – Както съм коментирала в обсъждането, няма данни в поведението на детето, които да могат да се свържат с това то да е възприело като насилие някакви форми на прояви, които те да са оставили в него отражение. Няма никакъв проблем в контакта между детето и бащата. Няма никакви данни за това. Преценката в заключението е такава, че не се установява в детето такива прояви и поведение, които да се свържат с това, че 2 то е повлияно негативно, бидейки свидетел на някаква форма на агресия било то не само физическа, но и вербална.

Адв. Б. – Взимайки предвид възрастта на детето, то разбира ли действително, че някой от родителите проявява вербална агресия? Би ли могло да разбере и разграничава ли го като агресия или по-скоро това е нормално поведение между „мама“ и „тати“?

Вещото лице А. – Не съм имала задача да изследвам какъв е капацитетът на детето по принцип да разбира вербалната агресия като такава.

Така че не мога да отговоря на този въпрос.

Адв. Б. – Тъй като е имало събеседване детето с двамата родители, имахте ли личен разговор с детето и изобщо как протече изследването спрямо детето? Неговото емоционално състояние с какви методи беше изследвано?

Вещото лице А. – Детето е твърде малко, за да бъдат приложени спрямо него някакви специфични тестове, както и за да бъде провеждано с него наблюдение и изследване насаме. Това, разбира се, е възможно въпреки ниската му възраст, но начинът на поведение на детето в едно продължително време, в което то е заедно с двамата си родители, само с един от родителите, ми дадоха достатъчно основания да направя тези заключения. Нямаше как и по какъв начин индивидуална работа с него да допринесе в повече. Ако имаше индикации в поведението на детето за смущаващи психологически индикации за това, че детето има проблеми в контактите с когото и да е от родителите, притеснения във връзка с този контакт или каквото и да е друго, тогава бих продължила изследването и самостоятелно с него, но нямаше такава нужда. Ниската възраст на детето е много сериозно препятствие, за да даде достатъчно съществена и независима информация, и при условие, че нямаше основания за такава, не съм провеждала срещи само с детето.

Адв. Б. – Липсата на такава индикация означава ли във всяко едно положение, че детето не е възприело някаква агресия, или по-скоро вербална агресия, а то да е присъствало?

Вещото лице А. – Означава, че няма последствия у детето, които да бъдат регистрирани. Няма последствия у детето дори такова нещо да се е случвало, ако е имало такова - или детето го е забравило, или се е справило, или е преодоляло преживяванията, каквито и да са те. Това, което аз казвам е, че няма такива индикации и последствия в детето към момента на 3 изследването и това е, което мога да кажа.

Адв. Б. – Възможно ли е да бъде установено в случай, че е имало последици, които са преодолени, забравени или по някакъв начин детето е преработило в себе си, има ли някаква методология, която да би могла да установи евентуално съществуването на такива последици, предходното им съществуване?

Вещото лице А. – Има такива и това са данни от родителите, в конкретния случай това е майката - за поведението на детето, каквито тя твърди - има ги описани, както в документацията по делото, така и в разговорите и интервютата с нея, тя ги споделя. Нищо обаче от тези прояви не може еднозначно и категорично да се отнесе към проява - поведенческа на детето, свързана с насилие. По-скоро целият контекст и описаните прояви така добре се обясняват с това, че детето е имало поведение на адаптация към новите ситуации в живота си.

Адв. Б. – На страница 8: „детето не иска да ходи там..“ бихте ли конкретизирали за какво става въпрос, това констатация на майката ли е на детето, на бащата или е ваша констатация?

Вещото лице А. – Това е разказ на майката. Майката разказва, че детето не иска да ходи там – има предвид при бащата, но конкретно тя казва, че детето не иска да ходи при баба Буби.

Адв. Б. – А при разговора беше ли установено в някаква посока детето да е изразило мнение да не иска да ходи там, то потвърдило ли е думите на майка си?

Вещото лице А. – Детето беше повече от щастливо да контактува с баща си, детето предпочиташе да контактува с баща си в контекста на експертната среща пред майката. Една от възможните и най-вероятно от верните интерпретации е, че тъй като детето се вижда по-малко с баща си, имайки тази възможност, в конкретния момент то предпочита баща си, нямаше никакви индикации в поведението на детето за проблемни взаимоотношения между тях. В тази ситуация е нелепо да индуцирам детето с въпроси от типа на: „Искаш ли да ходиш при баща ти?“, повече от очевидно е, че детето иска контакт с баща си, в този смисъл не съм питала детето:

„Случвало ли се е някога да не искаш да ходиш при тати, при баба Буба и т.н.“, не виждам смисъл, не съм намерила достатъчно обоснована причина да 4 задавам подобни въпроси.

Адв. Б. – Може ли да ни разкажете как протече цялата експертна среща?

Вещото лице А. – Аз мисля, че ако разгледаме хронологията на записките ми, е видно, че първоначално те са тримата заедно. След това има момент, когато детето и бащата отиват до тоалетна, след това изказването на майката е насаме, тогава детето и бащата не присъстват в този момент.

Събеседването с всеки един от родителите е в присъствието на другия и едновременно на детето.

Адв. Б. – Какъв метод на изследване беше приложен спрямо детето?

Вещото лице А. – Наблюдение на неговото поведение, както и данни от родителите за поведението на детето в различни ситуации.

Адв. Б. – Считате ли, че един по-задълбочен анализ върху състоянието на детето и изобщо опитът да бъде приложен един друг метод на изследване, освен наблюдение, би могъл да даде различен резултат, или по-пълен резултат, или да отговори на част от зададените от мен въпроси в момента?

Вещото лице А. – Не считам, че има такава нужда. Ако трябва да използвам някаква аналогия и метафора, например с медицинските изследвания, защото е по-логично да мислим в тази посока вероятно, ако няма, за да се направят някакви по задълбочени медицински изследвания, да речем ядрено-магнитен резонанс, вероятно трябва да има някакви клинични данни и индикации за това. Ако няма такива и да направим ядрено-магнитен резонанс, той ще бъде в норма. Т.е. по-задълбочени и специализирани изследвания се правят тогава, когато има индикации за такива.

Адв. Б. – Съобщеното от майката и наблюдаваното от нея състояние на детето, което след това е разказано и на вас, както и наличието и на медицински документи в тази посока, не е ли достатъчна индикация, която да породи необходимост за задълбочаване на изследването, различно от наблюдение?

Вещото лице А. – Бихте ли конкретизирали конкретно кое от разказаното от майката и конкретно, кои медицински документи?

Адв. Б. – Най-малкото изнесеното от майката като състояние на детето след конкретните дати, 5-ти и 19-ти юни: „..детето беше видимо отпуснато, 5 омърлушено и видимо без всякаква емоция на лицето. Прегърна ме веднага и положи главичка на рамото ми, съблюдавайки състоянието му, веднага попитах какво е консумирало..“, съобщило е: „Мамо, лошо ми е.“. Преди това сме съобщили за данни, че след контакт с бащата, както и по-натам също, че много често след контакт с бащата детето е в състояние различно от обичайното, а именно или е неспокоен и агресивен, или пък се гушва силно в майка си и е притеснен, или разстроен. Ясно е, че част от тези обстоятелства вие отнасяте към част от настъпилата промяна между раздялата на страните, но възможно ли е и част от тези прояви да бъдат в следствие на друго събитие?

Вещото лице А. – В конкретния случай няма данни тези прояви да бъдат в следствие на други събития. Това, което първоначално прочетохте, това, което разказва майката, след това и бащата, очевидно детето се е разболяло. Нали, било е болно. Така че вероятно причина за неговото поведение в случая е възможно това, че е било болно. Нали, когато децата са болни, те са вели, отпуснати, без много жива емоционална експресия и се гушкат в родителя, с когото са. Това, че детето гушка майка си след като се върне от баща си, разбира се, на него му е било мъчно, че е било разделено от майка си. Независимо, че то иска и е доволно да се вижда с баща си, това не означава, че майка му не му липсва. Така че някаква форма на прилепчиво поведение към нея, включително и някаква форма на ембивалентно поведение, което да проявява привързаност и агресия, едновременно и последователно, е съвсем естествено за дете на тази възраст, при условие, че това е временно отшумяващо поведение, а не перманентно, то не може да бъде индикация за друг проблем освен за този, че става дума за реакция на адаптация към ситуацията, която е съвсем нормална.

Адв. Б. – Следващи индикации освен за това, което споменах и прочетох, освен за дата 05.06, съобщили сме, че на дата 06.06, след като детето е посетило педиатър, с цел да бъде прегледано, когато страните са били в колата, детето също е започнало да плаче, изпаднало е в нервно състояние, освен, че не се е чувствало добре – то се е страхувало по някакъв начин от баща си, особено от крясъците и виковете спрямо майка му. Детето е изпаднало в истеричен плач и емоционален шок, т.е. това не са ли достатъчни индикации, за да се работи по-задълбочено?