Решение № 615 от 04.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Благоевград, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20251200500728 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя „ЕЕПИ“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ***, представлявано от управителя П.П., чрез адв.

Ю. Н., със съдебен адрес: гр. С., район „С.“, пл. “С.Н.“ № 16, ет. 2, офис 3, против Решение № 229/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 311/2022 г. по описа на Районен съд Р..

В жалбата са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. На първо място се правят възражения за нередовност на исковата молба. На второ място се сочи, че пред първата инстанция са допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на исковата молба на ответника, по което възражение районният съд не се е произнесъл. Сочи се, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, тъй като същият не бил редовно призован и не му била връчена исковата молба по законоустановения за това ред.

На следващо място предявените искове за главница и неустойка се оспорват като изцяло неоснователни. Твърди се, че ищецът не е възразил срещу недостатъци при предаване на изработеното, поради което не е могъл да направи това впоследствие. Сочи се, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Така ищецът предявил иск за заплащане на разходите, необходими за поправката на констатираните недостатъци - иск по чл. 265, ал.

1, т. 3 ЗЗД, а не с иск за обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД във 1 връзка с чл. 261 ЗЗД).

В решението не ставало ясно как е формирана сумата, която първоинстанционният съд е определил като стойност на скрити недостатъци и на неизпълнени СМР в размер на 54 937,21 лв. без ДДС (65 924,65 лв. с ДДС), като същият не е изброил кои конкретно недостатъци визира и съответно на каква стойност, за да формира общата сума като сбор от приетите за поправка недостатъци.

В решението е посочено, че съдът дава вяра на втората съдебна техническо -оценителна експертиза, която се приема в окончателния вариант (след извършване на всички корекции) от вещото лице инж. К.С., но посочената от съда стойност на недостатъците, които следвало да се репарират не отговаряла на тази по експертизата.

Отделно от това съдът не е посочил изрично методът, по който е достигнал до определената от него стойност на разходите, необходими за поправката на недостатъците, съответно не е посочил кои точно недостатъци е остойностил. Първоинстанционният съд не е изчислил правилно приетите от него недостатъци, подлежащи на репариране, съответно е присъдил по висока стойност от тази, която е трябвало да присъди.

Сочи се, че искът за заплащане на неустойка също е неоснователен.

Ищецът не е доказал, че е изправна страна по договора, както и не е заплатил дължимите към ответното дружество суми по него. Уговорената между страните неустойка е мораторна, а не компенсаторна. Тя се дължи само при забава за завършване на строителните и монтажни работи по договора и предаването им на поръчващия. Освен това ищецът не е изпълнил задължението си да окаже необходимото съдействие на ответното дружество за довършването на обзавеждането в къщата, тъй като не бил предоставен интериорен проект. Допълнително ищецът направил някои промени в исканото оборудване и в някои видове строителни и монтажни работи (например броя на контактите, тяхното разположение и др. подобни), което забавило изпълнението на строежа.

Съдът не е отчел и обстоятелството, че в периода на извънредно положение в Република България не текат срокове за неизпълнение, съответно за тях не се начислява неустойка.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия „Б.“ ЕООД, чрез адв. А. М., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Сочи се, че въпросът за нередовността на исковата молба е многократно обсъждан и правилно решен от първоинстанционния съд. Неоснователни са и оплакванията за нередовно връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответното дружество.

Нямало неяснота относно изчислението и дължимостта на неустойката 2 в случая, страните били уговорили, че неустойка се дължи при несвоевременно изпълнение на задълженията на ответника за изграждане на къщата и предаването й, като са договорили и начина на изчисляването й.

Прави се искане за потвърждаване на атакуваното решение, като се претендират и сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено следното:

Районен съд Р. е сезиран с искова молба, подадена от ищеца „Б.“ ЕООД срещу ответника „ЕЕПИ“ ЕООД. С исковата молба са предявени два частични осъдителни иска в условията на обективно кумулативно съединяване.

Единият е за заплащане на разходи, необходими за поправка на скрити недостатъци при извършване на СМР на къща и за неизвършени СМР на обща стойност 191 606, 40 лв., от които се претендира частично сумата от 4 000 лв.

Вторият кумулативен иск е за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение по договора – въвеждане на процесната къща в експлоатация до уговорената дата 31.10.2019г. в размер на 22 578,10 лв., от която сума се претендират частично 1000 лв.

В исковата молба се сочи, че страните са обвързани по силата на сключени предварителен договор за продажба на имот, договор за СМР /и двата от дата 04.11.2016г./, договор за бъдеща продажба на имот и извършване на СМР от дата 09.10.2017г., ведно с анекс към него, както и последващи две допълнителни споразумения към последния договор за СМР, съответно сключени на дати 28.01.2019г. и 20.02.2019г.. Въз основа на сключените договори ответното дружество е следвало да прехвърли на ищеца поземлен имот, върху който да построи къща по одобрен инвестиционен проект, обзаведена по интериорен проект, която също да бъде прехвърлена на ищеца.

Последният поел задължения да заплати посочената в договора цена. Къщата следвало да се построи, като до дата 31.10.2019г., следвало да се получи удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочи се, че с два отделни нотариални акта, съответно от дати 10.08.2018г. и 20.02.2019г., ответникът прехвърлил на ищеца поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. Р., местност „К.“ с площ 899 кв.м. и процесната къща с идентификатор ***, която към този момент е била изградена на етап груб строеж.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по договорите за СМР, като в исковата молба същите са описани подробно – както тези, които не са изпълнени, така и тези които са изпълнени, но некачествено и не съгласно уговореното между страните. Ищецът сочи, че при извършване на цялостна инспекция на СМР се констатирали множество некачествени и неизпълнени СМР, констатирани от инж. Илинка М.. За това ответникът е уведомен писмено чрез изпращане на покана за доброволно изпълнение и писма, пращани по електронната поща, като от негова страна не били предприети действия за предаване на къщата във вид, отговарящ на договореното. Сочи се, че стойността на разходите, необходими за поправка на неточно, непълно и напълно неизпълнените СМР възлизат на стойност 191 3

606, 40 лв.

Пред Районен съд Р. се предявява частичен иск за заплащане на разходите, необходими за поправката на скритите несъответствия и липси по къщата в размер на 4 000 лв. от общо 191 606,40 лв.

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка се сочи, че същата се претендира на осн. чл. 27 от договора за СМР, а именно поради забава в завършването и предаването на процесната къща. В тази насока се сочи, че между страните било договорено, че къщата ще бъде построена и въведена в експлоатация до дата 31.10.2019г., като това задължение не е изпълнено, а акт 16 е издаден чак след две години, а именно на 22.12.2021г.

Във въззивната жалба се правят възражения за това, че исковата молба е нередовна, които възражения настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. В случая са предявени два частични иска. Единият е за заплащане на разходите, необходими за поправката на скритите несъответствия и липсващи /неизвършени/ СМР по къщата и вторият е за заплащане на неустойка за забавено изпълнение. С предявяването на частична претенция не е необходимо ищецът да сочи за коя част от вземането се отнася, доколкото вземането е едно, предявено като частично.

Пред първата инстанция ответникът не е депозирал писмен отговор, не се е явил в първото по делото о.с.з, както и в следващите такива. В тази насока във въззивната жалба се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда при връчване на съдебните книжа и призовката за първото о.с.з.

Настоящата съдебна инстанция намира същите за напълно неоснователни. На първо място в мотивите на съдебното решение районният съд не е бил длъжен да посочва дали процедурата по връчване на съдебните книжа на ответника и по призоваването му е била редовна. Видно от проведено о.с.з. от дата 17.07.2023г. отговор на този въпрос е даден от районния съд, който е приел връчванията на съобщението по чл. 131 ГПК и призовката за с.з. за напълно редовни. Последното се споделя и от настоящата съдебна инстанция, поради което не е налице твърдяното във въззивната жалба нарушение.

Видно от изготвена справка по делото седалището и адресът на управление на дружеството е в град Р., ***. В Търговския регистър е вписан телефонен номер ***. Това е адресът на управление на дружеството и длъжностното лице по връчванията многократно е посещавало посочения в исковата молба и вписан в ТР адрес на управление на ответното дружество и съответно е удостоверило обстоятелствата по връчванията.

На 03.05.2022 г. е изпратено съобщение на адрес: град Р., ***, върнато е с отбелязване на връчителя, че адресът е посетен на 05.05.2022 г. в 11:50 ч., на 21.05.2022 г. в 15:30 ч., на 03.06.2022 г. в 13:50 часа, но представител на фирмата не е намерен или упълномощено лице, което да получи призовките. Налице е посещение на адреса три пъти в рамките на срок от почти един месец. В с.з. пълномощникът на ответника признава, че на адреса няма офис и служители на същото дружество, а счетоводна къща.

4

Поради ненамиране на лице, на което да връчи съобщенията е залепено уведомление на същия адрес на 23.06.2023г., връчителят е удостоверил, че на адрес гр. Р., *** е залепил съобщение, изпратено е и друго съобщение. Преди това връчителят е посещавал адреса на 08.06.2022 г. в 11:20 ч., на 18.06.2022 г. в 16:30 ч., на 23.06.2022 г. в 14:00 ч. и при последното посещение, видно от материалите по делото е залепено уведомление. В указания срок не се е явило лице, което да получи съобщението. Съдът правилно е приел връчването за редовно и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. До ответника отново е изпратена призовка на същия адрес. Връчителят отново е посетил адреса и не е открил представител на фирмата или упълномощено лице, което да получи призовката. В първото съдебно заседание съдът не е дал ход на делото, разглеждането на делото е отложено, като е разпоредено ответникът да се призове на посочения адрес и телефона, посочен в Търговския регистър. Дадени са указания на връчителя за връчване на призовката. По делото е наличен доклад, в който съдебен секретар при Районен съд Р. удостоверява, че в изпълнение на разпореждане на съда, е позвънил на телефона, посочен в Търговския регистър, на 15.12.2022 г. от служебен телефон на Районен съд Р. е осъществено повикване на посочения телефон, при което е дал сигнал „заето“ и се прекъсва връзката.