Решение № 222 от 19.05.2022, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Търговище, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20213530101047 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.1 и чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от

Н.

Х.

ЕМ. от с.*************************, действащ като настойник на ИБР. ИС. ИБР., ЕГН ********** от с.************************* против ДЖ. АХМ. ДЖ., ЕГН ********** от гр.Т., с която са предявени обективно съединени искове, в условия на евентуалност, с правно осн. чл.31, ал.1 и чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че ищеца още от раждането си страда от умствена изостаналост, поради което многократно е бил освидетелстван и лекуван в психиатрични лечебни заведения, същия бил неграмотен и неспособен да разбира свойството и значението на постъпките си, като грижи за него полагали неговите родители и брат, като след смъртта им ищеца останал сам, а грижи за него започнал да полага Н.Е., назначен за негов настойник. В молбата се твърди също така, че на 08.10.2019 год. ответникът, който бил арендатор на земи в с.Овчарово, заедно със своя баща А.А.-също арендатор на зем.земя, възползвайки се от заболяването на ищеца и отсъствието на Н.Е., който полагал грижи за него, са накарали ищеца да продаде собствения си имот – земеделска земя, в землището на с.Овчарово, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на землището, на цена 1 два пъти по-ниска от реалната пазарна цена, като договора бил обективиран с нот.акт № 66, том XIV, дело № 2746/2019 год. на СВ-Търговище. Ищецът твърди, че към момента на сключване на сделката макар и формално дееспособен не е разбирал свойството и значението на извършеното, нито е бил наясно с последиците от своите действия. След като разбрал за сделката Н.Е. подал сигнал в РП-Търговище, където било образувано ДП № 849/2020 год., а ОП –Търговище е инициирала производство за поставяне на ищеца под запрещение, като с Решение по гр.д. № 76/2021 год. на ОС-Търговище, влязло в сила на 17.06.2021 год. ищеца е бил поставен под пълно запрещение, а Н.Е. е бил определен за негов настойник от Органа по настойничество и попечителство на общ.Търговище. Предвид изложеното и считайки, че към момента на сключване на договора за продажба ищеца макар и дееспособен, е бил в състояние на трайна неспособност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си моли съда да обяви унищожаемостта на сключения с ответника договор за продажба. В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на договора за продажба, като сключен при липса на съгласие от страна на ищеца.

Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа предявените искове, чрез процесуален представител.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба. В отговора са наведени твърдения за недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация, както и за неговата неоснователност. Ответникът твърди, че към момента на сключване на договора за продажба ищеца е разбирал ясно свойството и значението на постъпките си, осъзнавал е последиците от своите действия и е целял тези последици, като е бил категоричен в намерението си да продаде имота, на точно определена цена и то именно на ответника, които обстоятелства са били установени и документирани от нотариуса при сключване на договора.

Ответникът твърди, че имота не е продаден на занижена цена, а заплатената от него на ищеца продажна цена е била съобразена с пазарните цени на подобни имоти в същото землище. С оглед изложеното ответникът счита, че не са на лице сочените основания за унищожаемост, евентуално нищожност на договора, поради което моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска ведно с поледиците от това. Претендира разноски.В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора, чрез процесуален 2 представител. Претендира разноски в производството. Ответникът е предявил насрещен иск, с правно осн. чл.55 от ЗЗД, приет за съвместно разглеждане за сумата от 9585 лв., представляваща продажна цена на имота, като твърди, че ако договора бъди прогласен за нищожен тази сума се явява дадена на отпаднало основание, поради което моли съда да осъди ищеца да му заплати същата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложения по делото нотариален акт № **************************** на 08.10.2019 год. между ищеца и ответника е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищеца е продал на ответника собствения си недвижим имот, находящ се в землището на с.************************* и представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 14746 кв.м., с трайно предназначение на територията : Земеделска, начин на трайно ползване : Нива за сумата от 9585,00 лв., която е заплатена по следния начин, отразен в договора – 9000 лв. са преведени по банков път, а 585,00 лв. са платени от купувача на продавача в брой в дена на подписване на договора. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на имота към сключване на договора е възлизала на 1625,80 лв. Видно от приложените по делото ЕР на ТЕЛК за психични заболявания от 2003 год., 2008 год., 2011 год., 2014 год., 2017 год. и 2020 год. на ищеца е призната 75 % трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване: Лека умствена изостаналост. Психотична декомпенсация и водеща диагноза: Лека умствена изостаналост. С влязло в сила на 17.06.2021 год. Решение № 22 от 02.06.2021 год. по гр.д. № 76/2021 год. на ОСТ ищецът е поставен под пълно запрещение, а видно от приложеното удостоверение от органа по настойничество и попечителство на Община Търговище за негов настойник е назначен Н. Х. ЕМ., който след като узнал за сключения договор е сигнализирал Районна прокуратура Търговище, считайки, че ответникът е измамил ищеца, възползвайки се от неговото здравословно състояние. Въз основа на сигнала е образувано ДП № 849/2020 на РУ Търговище, приложено по настоящото дело, но с Постановление от 11.08.2021 год. на прокурор от РП Търговище е прекратено наказателното производство, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като в мотивите е посочено, че не е на лице съставомерно деяние и липсва извършено престъпление. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че ищецът след смъртта на своите роднини3 родители и брат, с които е живеел и които са се грижили за него, продължава да живее сам, дори и след поставянето му под запрещение, сам се грижи за себе си, сам поддържа домакинството си – чистене, пране, храна, сам взима пенсията си, сам плаща ежемесечните си разходи и други задължения, пазарува сам. Установи се от показанията на свидетелите, че ищецът не е агресивен, а по скоро срамежлив и затворен човек, но въпреки това е в състояние да общува със своите съселяни. Установи се, че е един от тримата души в селото, които се викат при нужда за изкопаване на гробове, за което му се заплаща, както и че срещу заплащане работи при хора от селото, основно земеделска работа. Нещо повече, установи се, че тъй като настойника на ищеца не живее постоянно в селото ищеца полага грижи и за неговия имот.

От показанията на св.А. – пощенски служител в селото, от където ищеца получава пенсия, където заплаща сметки за ток, вода, данъци и др. се установи, че ищеца може да борави пари, дотолкова, че ако му бъде посочена сумата, която дължи той сам може да я изброи. Установи се от показанията на свидетелите, че макар и да знаят за заболяването на ищеца, то в ежедневието, това не създава пречки на последния, нито затруднява общуването му с други хора. От показанията на св.А.А. – баща на ответника и св.К.А. се установи, че през месец септември 2019 год. при разговор между ищеца и свидетелите, той се оплакал, че има разправии с леля си, която е сестра на настойника Н.Е., която искала да купи процесния имот, но ищеца не искал да и го продава, при който разговор св.А. А., който се занимавал със земеделие заявил на ищеца, че ако реши да продава земята си той може да я купи, говорили и за евентуална продажна цена и ищеца се съгласил да продаде имота, като се разбрали купувач да е сина на св.А.А.. От показанията на св.А.А. се установи, че той е помогнал на ищеца да се снабди с необходимите за продажбата документи, като и от неговите показания и от тези на другите свидетели се установи, че ищеца разбира какво му се говори, разбира и български език, но самия той не говори много и му е трудно да чете и да пише. Установи се от показанията на св.А.А., че изплатената в брой част от продажната цена от 600 лв. ищецът е прибрал и пазил, както и че изрично ищеца е настоял пред купувача да не се разбира за извършената продажба в селото и конкретно от Н.. От показанията на св.Г., нотариуса пред когото е сключен договора се установи, че договора е бил прочетен пред страните по него, ищеца е изразил съгласие, но понеже трудно пишел вместо подпис на нотариалния акт е 4 поставен отпечатък от палеца му. Установи се от показанията на св.Г., че е била извършена проверка за дееспособност на продавача ,но не е било установено той да е поставен под запрещение, а личните й впечатления от ищеца не са довели до съмнения дали същия разбира свойството и значението на извършваното. Показанията на св.З. и св.И., които заявиха, че ищеца не може сам да се грижи за себе си, че не разбира какво се иска от него, че не може да изпълнява поставени задачи, че не разбира значението на парите, че неговия настойник е човека, който винаги е полагал грижи за него съдът не кредитира, тъй като същите са в абсолютно противоречие с показанията на всички останали свидетели, както и в противоречие със експертизата по делото в обстоятелсвената част на която експертите са посочили, че въпреки заболяването си ищеца е ориентиран, разбира и говори български, в състояние сам да се грижи за себе си – да поддържа хигиена, домакинство, да пазарува, да изпълнява не сложни задачи, да си плаща сметките, няма затруднения в общуването, като дефицита при него идва от невъзможността да направи сложни причинно-следствени връзка.

От заключението на назначената по делото Съдебно психологопсихиатрична експертиза, възприета от съда и от страните, без възражения се установи, че към момента на сключване на договора за продажба ищеца е разбирал свойството, но не е разбирал до край значението на извършеното от него и не е можел да ръководи постъпките си. При изслушване в съдебно заседание вещите лица разясниха, че ищецът е разбирал свойството на извършеното, разбирал е, че продавайки имота, той няма вече да е негов, но не е можел да разбере бъдещи последици от своите действия, като това, че в бъдеще цената на земята може да се повиши, че продажбата е свързана с други последици за него като загубата на социалните помощи за отопление и др.

При така установеното съдът прави следните изводи: Ищецът твърди, че договора, сключен с ответника е нищожен, поради липса на съгласие. Тези негови твърдения съдът счита за неоснователни. В Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК е посочено, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар.

"съзнавана липса на съгласие" (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни).

5

Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. При преценка на всички доказателства по делото, както писмени, така и гласни не се установиха основанията на чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД, обуславящи нищожност на договора. Нещо повече, установи се обратното – ищецът е договарял с ответника за продажбата на имота, обсъждана е пазарната цена, постигнато е съгласие между продавача и купувача по всички елементи на един договор за продажба и това съгласие е било потвърдено пред нотариус, който е облякъл договора в изискуемата от закона форма.