Решение № 2996 от 08.08.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14607/2024
- Вид
- Решение № 2996
- Подписан
- 08.08.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2996 гр. Варна, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20243110114607 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “****” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ПЗ "****" ПИ № 926А, представлявано от управителя ****, с процесуален представител адв. Т.
П., с която срещу “****” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "****" №42, вх.Б, офис 1, ап.55, представлявано от управителя **** Х. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 13 298,90 лв. (с включен ДДС), представляваща стойността на извършена направа, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ (пластифицирана ламарина) на обект покрив на Жилищна сграда в кв. Бриз, гр. Варна, съгласно Протокол обр. Акт 19 №52662/11.09.2024 г. и фактура №****/19.09.2024 г., ведно със законната лихва в размер на 307,14 лв. за периода от 19.09.2024 г. до предявяване на иска 18.11.2024 г., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-18.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
В хода на производството, в открито съдебно заседание на 04.07.2025 г., ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил изменение на размера на предявените искове, като е намалил претенцията за главница до размер от 11 553,89 лева и претенцията за мораторна лихва до размер от 266,84 лева. С протоколно определение от същата дата, съдът е допуснал така направеното изменение и е прекратил производството по делото в частта за оттеглените претенции, като е съобразил съгласието на ответната страна.
Ищецът в исковата си молба твърди, че между него и ответника има установени трайни търговски отношения. Между тях въз основа на предварителен договор бил сключен и договор за покупко-продажба на царевица количество 25.340 т. при единична цена от 485 лева и на стойност 12 1
289.90 лв. От фактура № ****/17.03.2023г. се установявало, че ищцовото дружество е доставило стоката на купувача с превозно средство Т****. Видно от приемо-предавателен документ/кантарна бележка/ стоката била измерена и приета от купувача. Плащане на дължимата цена не било извършено, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение № 5850/29.09.2023 по ч.гр. дело № 12481/2023 г. по описа на ВРС. С горното обосновава правния си интерес от провеждане на исковата претенция и моли за нейното уважаване.
Твърди, че в качеството си на доставчик-изпълнител е извършил направа, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ (пластифицирана ламарина) на обект на ответника – покрив на Жилищна сграда в кв. Бриз, гр. Варна, въз основа на устна уговорка и в изпълнение на поетите ангажименти по нея, като за извършените дейности са съставени фактура №****/19.09.2024 г. и Протокол обр. Акт 19 №5266-2/11.09.2024 г., подписани от представител на изпълнителя. Работата е изпълнена качествено и в срок и е приета без възражения от възложителя, но последнит не е заплатил дължимите суми по фактурата и протокола, въпреки отправените покани и уведомления за просрочените задължения. По този начин изпълнителят е претърпял имуществени вреди в размер на неплатените суми.
Ищецът поддържа, че за обезпечение на бъдещия иск с определение №1860/21.10.2024 г. по ч.гр.д. №3268/2024 г. на ВРС, 20 състав, е издадена обезпечителна заповед, с която в полза на ищцовото дружество е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор върху Б.и сметки на ответника. В изпълнение на това определение, в указания срок е предявен настоящият иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника “****” ООД да заплати сумата от 13 298,90 лв., представляваща стойността на извършените СМР по фактура №****/19.09.2024 г. и Протокол обр. Акт 19 №5266-2/11.09.2024 г., ведно със законната лихва в размер на 307,14 лв. за периода от възникване на вземането до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Приета по делото е фактура № 00000**** от 19.09.2024 г., от чието съдържание се установява, че същата е издадена от „****“ ООД в качеството му на доставчик, с получател ответното дружество „****“ ООД. Като основание за издаването на фактурата е посочено: „Направа, доставка и монтаж на детайли от пластифицирана ламарина, съгласно Протокол 5266-2“.
Общата стойност на отразените в протокола СМР е 16 915,76 лв. без ДДС, от която сума са приспаднати три авансови плащания по предходни фактури (фра № ****/23.06.2020 г., ф-ра № ****/06.08.2020 г. и ф-ра № ****/12.11.2020 г.), в резултат на което е формирана данъчна основа от 11 082,42 лв. и начислен ДДС в размер на 2 216,48 лв., или крайна сума за плащане в размер на 13 2
298,90 лв.
Видно от Протокол обр. Акт **** от 11.09.2024 г., съставен от изпълнителя за обект „****“, с посочен възложител ответното дружество, в която е обективирано изявление, че към датата на съставянето му са „доставени, монтирани, завършени и подлежат на заплащане“ подробно описани натурални видове СМР. В протокола са систематизирани два основни раздела: „Покрив тераси 3,4 и 5“ и „Покрив тераси етаж 1“, като в тях са включени общо 22 позиции, сред които: „Улук р381 тип корниз“, „Над улучна пола“, „Под улучна пола“, „Преден калкан“, „Страничен калкан“, „Обшивка борд“, „Водосточна тръба ф 100“, „Водосточно коляно ф 100“, „Полагане на геотекстил“, „РVС мембрана Алкорплан 1.5мм“ и други. За всяка позиция са посочени мерна единица, количество, единична цена и обща стойност.
Общата стойност на всички СМР по протокола възлиза на 16 915,76 лв. без ДДС, или 20 298,91 лв. с ДДС. Протоколът е подписан и подпечатан едностранно от представител на изпълнителя, като в графа „Приел:“ липсва подпис и име на представител на възложителя.. В нея като основание е посочено извършването на СМР съгласно Протокол обр. Акт **** от 11.09.2024 г. Този протокол, макар и подписан едностранно от изпълнителя, представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява изявлението на неговия издател относно извършените според него дейности.
В него са детайлно описани 22 вида СМР, сред които „Улук р381 тип корниз“, „Над улучна пола“, „Под улучна пола“, „Преден калкан“, „Водосточна тръба ф 100“, „РVС мембрана Алкорплан 1.5мм“ и други, с посочени количества и стойности, формиращи обща цена от 20 298,91 лв. с ДДС.
По делото е прието съдебно-техническа експертиза (СТЕ) от вещото лице инж. Т. О., изготвена след оглед на място в присъствието на двете страни и съпоставка на документите по делото с фактическото състояние на обекта. констативно-съобразителната си част вещото лице подробно описва извършения на 19.06.2025 г. оглед на място в присъствието на представители на страните, като е извършило съпоставка между данните от процесния протокол, одобрения архитектурен проект и фактическото състояние на обекта. Експертът е констатирал, че по-голямата част от актуваните СМР са действително изпълнени, но е установил и следните конкретни пропуски и количествени разлики: не е изпълнен предният калкан на покрива над северните гаражи; не е монтирана капачката на борда от хидрофобен шперплат на същия покрив; не са монтирани предните и страничните калкани на покривчетата около балкона и източната спалня на апартамент 4, етаж 1; не са спуснати до терена участъците на всички водосточни тръби от първи етаж надолу, като уточнява, че тези участъци не са и включени в процесния протокол. В заключителната част на експертизата е представена детайлна сравнителна таблица, в която срещу всяка позиция от Протокол обр. 19 са посочени установените при огледа количества и съответната им стойност, изчислена на база единичните цени от протокола. Въз основа на тези констатации, вещото лице дава заключение, че общата стойност на действително изпълнените СМР по Протокол обр. ****/11.09.2024 г. възлиза на 15 461,58 лв. без ДДС (петнадесет хиляди четиристотин шестдесет и един 3 лева и петдесет и осем стотинки), респективно 18 553,90 лв. с включен ДДС.
За изясняване на обстоятелствата, свързани със счетоводното отразяване на процесните документи, по делото е приета и съдебносчетоводна експертиза (ССЧЕ), изготвена от вещото лице Б. Б.. От заключението, основано на проверка в счетоводствата на страните и данни, получени от ТД на НАП, се установява, че трите фактури за авансови плащания, които са приспаднати в процесния документ, са надлежно осчетоводени от ответното дружество, като за тях е упражнено и право на данъчен кредит. По отношение на процесната фактура № 0000****/19.09.2024 г. на стойност 13 298,90 лв., експертизата констатира, че същата не е осчетоводена в счетоводството на ответника, по нея не е отразено задължение към ищеца и съответно не е ползван данъчен кредит.
Разпитан в хода на производството е свидетелят ****, технически ръководител на обекта, чиито показания следва да бъдат ценени по правилото на чл. 172 от ГПК, доколкото същите се потвърждават от останалите доказателства по делото. Той лично е контактувал с представител на ответната фирма – г-н **** Х.. Свидетелят потвърждава, че са извършени тенекеджийските СМР по покривите, но част от тях са останали за довършване. Като причина за това посочва прекъснатата комуникация от страна на възложителя и технологичната необходимост работата на ищеца да последва изпълнението на СМР от други изпълнители. Свидетелят твърди, че многократно е търсил контакт с представител на ответника, но без резултат.
Заявява, че докато е имало комуникация, не са постъпвали каквито и да било възражения относно качеството на работата или спазването на срокове. С показанията си свидетеля потвърждава както извършването на описаните в протокола СМР (на около 90%), така и причините за частичното неизпълнение, а именно – прекъснатата комуникация от страна на възложителя и технологичната необходимост да се изчака работата на други изпълнители. От изключителна важност са показанията му, че докато е имало комуникация, от страна на ответника не са постъпвали възражения нито за качество, нито за срокове.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:
Предмет на разглеждане в производството са обективно кумулативно съединените осъдителни искове е по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на неплатено възнаграждение за извършени СМР, ведно със законна лихва за забава.
Тяхната основателност е предпоставена от установяване в условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца, че с ответника са страни по валиден договор за изработка; извършени услуги, представляващи направа, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ (пластифицирана ламарина)падеж на задължението за плащане на цената, респективно изпадане в забава на ответника.
4
Основният правен въпрос, който следва да бъде разрешен, е дали ищецът е доказал изпълнението на възложената работа при липсата на двустранно подписан Акт 19. В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че протоколи от типа на Акт 19, когато не са подписани от възложителя, представляват частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща доказателствена сила за факта на приемане на работата. Въпреки това, тяхната липса не е пречка изпълнението да бъде доказано с всички други допустими от закона средства. В този смисъл е и Решение № 87 от 20.07.2017 г. по т. д. № 1341/2016 г., II т. о. на ВКС. В настоящия случай, ищецът успешно е провел пълно доказване на изпълнението чрез съвкупната преценка на заключението на СТЕ и свидетелските показания. СТЕ обективно и безпристрастно установява вида и количеството на извършените работи, а показанията на свидетеля установяват обстоятелствата, при които е протекло изпълнението.