Решение № 4694 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4694 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330106472 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. С. М. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1532,39 лева, представляваща главница по договор за кредит ** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 26.10.2012 г. по ч. гр. д. № 399/2012 г. на Районен съд Пловдив, за събирането на която сума е образувано изп. дело № ** г. по описа на **, с рег. № **на КЧСИ, с район на действие – **.

В исковата молба се излагат съображения, че по ч. гр. д. № 399/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 249/13.01.2012 г., и изпълнителен лист от 26.10.2012 г., за следните суми: 1871,89 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит **г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, 838,51 лева – надбавка за периода 15.07.2010 г. – 21.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 12.01.2012 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото, от 1 които 59,89 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист на 22.11.2012 г. било образувано изп. дело № ** г. на ** с район на действие – **. По изпълнителното дело били извършени плащания в общ размер на 1337,90 лева за периода 12.03.2012 г. – 21.10.2013 г., които погасили надбавката, разноските по ч. гр. .д и част от главницата, като останала дължима единствено сумата в размер на 1532,39 лева. Навеждат се доводи, че по изпълнителното дело били извършвани следните изпълнителни действия: на 17.01.2013 г. – връчена покана за доброволно изпълнение и изпратено запорно съобщение, на 03.07.2015 г. – изпратено съобщение за опис, който не бил извършен, на 02.05.2017 г. – служебно насрочен опис, който не е извършен, на 26.04.2018 г. – депозирана молба от взискателя с посочване на банковите сметки на длъжника, 31.07.2018 г. – запор на банковите сметки, 20.06.2018 г. – запор на банковите сметки, 08.06.2018 г. – запор на банковите сметки, на 12.04.2019 г. – молба за извършване на опис от кредитора, на 22.03.2021 г. – молба за извършване на опис от кредитора, на 09.12.2022 г. – молба за опис на движими вещи, и на 18.04.2023 г. – запор на банковите сметки. Посочва се, че въз основа на договор за цесия вземанията от кредитора „БНП Париба Пърсънл Файненс“ ЕАД били прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. От правна страна се навеждат доводи, че претендираното вземане по изпълнителното дело е погасено по давност. В тази насока се излагат съображения, че в периода 21.10.2013 г. – 21.10.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което и изп. дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.1,т. 8 ГПК по силата на закона. Всички извършени действия след тази дата били по прекратено изпълнително производство и не прекъсвали давността.

С оглед изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че на **г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца е сключен Договор за кредит. На 22.11.2012 г. от заемодателя било образувано изп. дело № ** г. на ** с район на район на действие – ****, въз основа на изпълнителен лист от 26.12.2012 г. С образуване на делото, 2 давността била прекъсната. На 20.12.2022 г. бил присъединен като кредитор – ТД на НАП **. На 17.01.2013 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, както и запорно съобщение. Посоченото действие било извършено повторно на 15.02.2013 г. В периода март 2013 г. – ноември 2013 г. по делото били постъпили суми. На 03.07.2015 г. била изпратена призовка за принудително изпълнение за опис на движими вещи на 18.09.2015 г. На 17.06.2016 г. ответникът бил конституиран като взискател, което според същия прекъснало давността. На 14.10.2016 г. било изходирано съобщение за промяна на взискател, а на 02.05.2017 г. бил насрочен опис на движими вещи за 01.06.2017 г. На 26.04.2018 г. била депозирана молба за извършване на справка за банкови сметки, а на 30.05.2018 г. били изпратени запорни съобщения. На 12.04.2019 г. постъпила молба за опис на движими вещи, поради което на 02.07.2019 г. бил насрочен опис за 14.08.2019 г. На 22.03.2021 г. била депозирана отново молба за опис на движими вещи, като на 16.07.2021 г. бил насрочен такъв за 09.09.2021 г. На 30.12.2022 г. била входирана молба за справка за банкови сметки на ищеца и искане за извършване на опис на движими вещи, а на 18.04.2023 г. било изходирано запорно съобщение.

Всички изброени действия, според ответника водели до прекъсване на давността, която към настоящия момент не била изтекла.

Поради изложеното се моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да 3 се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, липсва и необходимост от предявяване на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.

Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните вземания произтичат от правоотношение по предоставяне на договор за потребителски кредит от **г., надбавка на кредитора, обезщетение за забава и законна лихва. Предвид изложеното за вземането за главница релевантен е петгодишен период от време съгласно чл. 110 ЗЗД.

От същите се установява, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 249/13.01.2012 г., издадена по ч. гр. д.

№ 399/2012 г. по описа на Районен съд Пловдив, е издаден изпълнителен лист от 07.07.2014 г., с който е разпоредено ищецът да заплати на ответника сумата в размер на 871,89 лева – главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит в размер на 1944,80 лева № ** г., надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите му по подготовка и обслужване на заема в размер на 838,51 лева, мораторна лихва в размер на 284,17 лева за периода 15.07.2010 г. – 21.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.01.2012 г., до изплащане на вземането, и разноски, от които 59,89 лева – държавна такса, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се посочи, че с влизането в сила на Заповедта за изпълнение на парично 4 задължение по чл. 410 ГПК, давността за вземането по договора за кредит е прекъсната /така Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.

По молба на праводателя на ответника от 22.11.2012 г. /л.60/, с Разпореждане от 22.11.2012 г. /л.60/ е образувано изп. дело № ** г. на **, рег.

№ **, с район на действие – Окръжен съд **, за принудително събиране на сумите, обективирани в изпълнителен лист от 26.10.2012 г. /л.61/. С депозираната молба е кредиторът е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със Запорно съобщение от 15.02.2013 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца при неговия работодател - “**” АД, връчено на 18.02.2013 г. /л.81/. Въз основа на същото са постъпили следните суми – 173,66 лева на 11.04.2023 г. /л. 89/, 176,28 лева на 16.05.2013 г. /л. 95/, 168,44 лева на 12.06.2013 г. /л. 100/, 168,12 лева на 10.07.2013 г. /л. 105/, 163,21 лева на 13.08.2013 г. /л. 116/, 28,89 лева на 14.09.2013 г. /л. 117/,23,68 лева на 11.10.2013 г. /л. 118/

С Искане по чл. 431, ал. 3 ГПК от 29.04.2015 г. **е поискал информация за имущественото състояние на ищеца от ТД на НАП **/л. 127/. До същия са изпратени и призовки за принудително изпълнение от 03.07.2015 г. и 24.07.2015 г., които не са връчени /л. 130 – л. 132/.

С Искане по чл. 431, ал. 3 ГПК от 14.10.2016 г. ** е поискал информация за имущественото състояние на ищеца от ОД на МВР **/л. 150/.

С Разпореждане от 02.05.2017 г. на ** /л. 161/ е насрочен опис на движими вещи за 01.06.2017 г., който няма данни да е извършен.

С молба от 26.04.2018 г. /л.162/ кредиторът – ответник в настоящото производство, е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за банковите сметки на длъжника и при откриване на такива да бъде наложен запор. Молбата е уважена с разпореждане от 26.04.2018 г. С оглед постъпилата информация са изпратени запорни съобщения от 30.05.2018 г. до „**“ АД /л. 170/, до „**“ АД /л. 171/, до „**“ ЕАД /л.172/, до „**“ АД /л. 173/, до „**“ АД /л. 174/.

С молба от 27.03.2019 г. /л. 195/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител нарочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими 5 вещи, собственост на длъжника. Молбата е уважена с разпореждане от 12.04.2019 г., но не са представени доказателства да е извършен опис.

С молба от 17.03.2021 г. /л. 203/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител нарочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника. Молбата е уважена с разпореждане от 22.03.2021 г., но не са представени доказателства да е извършен опис.

С молба от 09.12.2022 г. /л. 212/ кредиторът е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за банковите сметки на длъжника и при откриване на такива да бъде наложен запор, както и нарочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.

Молбата е уважена с разпореждане от 22.03.2021 г., но не са представени доказателства да е извършен опис.

С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба.