Решение № 17935 от 07.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17935 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110171625 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответника Ц. М. Н., с която са предявените за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

99, ал. 1 ЗЗД; чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 25475/13.08.2024 г. по ч.гр.д. 43187/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно:

- 360 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 745272 от 18.10.2021г., сключен между „Стик кредит“ АД и Ц. М. Н., вземанията на кредитора по който са цедирани на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението /16.07.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането;

- 10.80 лева, представляваща договорна лихва за период от 18.10.2021 г. до 16.11.2021 г.;

- 120.34 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.11.2021 г. до 28.06.2024 г.;

- 658,29 лева, представляваща неустойка по раздел VIII, чл. 17 от договор за кредит № 745272 от 18.10.2021г., сключен между „Стик кредит“ АД и Ц. М. Н..

С протоколно определение от 02.10.2025 г. подадената искова молба вх.

№ 390531/03.12.2024г., е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК в частта по отношение на предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 658,29 лева - неустойка по сключения договор за кредит, като е обезсилена издадената Заповед за изпълнение № 25475/13.08.2024г. по ч. гр. дело № 43187/2024г., по описа на СРС, 76 състав, в посочената част.

1

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.10.2021г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 745272 между „Стик кредит“ АД и Ц.

М. Н., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 360 лв., при договорна възнаградителна лихва – 36% и ГПР – 42,58%, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си, възлизащо общо на 468 лева на 1 месечна вноска, с краен срок за погасяване – 16.11.2021 г.

Посочва, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР.

Твърди, че кредитодателят е изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е превел на ответника договорената заемна сума, но последният не я върнал на падежа, ведно с договорените лихви, поради което изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва от датата на падежа на задължението.

Твърди, че на 12.07.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Стик кредит“ АД, като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, по силата на който задължението на Ц. М. Н., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 745272 от 18.10.2021г., е прехвърлено на „АПС Бета България" ЕООД.

Сочи, че ищецът е надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което е направил извънсъдебно, евентуално – моли съдът да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление.

Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подал на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 43187/2024г. на СРС, 76 с-в и е издадена Заповед за парично изпълнение.

С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Ц. М.

Н. не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представените по делото писмени документи, че на 18.10.2021г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 745272 между „Стик кредит“ АД и Ц. М. Н., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 360 лв., при договорна възнаградителна лихва – 36% и ГПР – 42,58%, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си, възлизащо общо на 468 лева на 1 месечна вноска, с краен срок за погасяване – 16.11.2021 г.

2

Установява се от представения по делото договор за цесия от 12.07.2023 г. /л. 71/, че вземанията на кредитора по договора за кредит за прехвърлени на ищеца в настоящото производство, като уведомлението за извършена цесия е връчено на ответника по спора като приложение към подадената искова молба.

Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключването на договора да:

- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезпечения, такси и други, или

- предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.

Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет дни) след падежа на последната вноска.

В чл. 17, ал. 2 от договора е предвидено още, че третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

В чл. 27, ал. 2 от договора е предвидено още, че в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по – горе, потребителят следва да заплаща начислената неустойка заедно с погасителната вноска.

Установява се от ангажираните доказателства и от приетата ССчЕ, че ответникът е усвоил изцяло заемната сума в размер на 360 лв.

От представения на л. 25 от делото погасителен план към Договора за кредит, се установява, че общо дължимата сума по кредита възлиза в размер на 468 лв., от които: 360лв. – главница, 10.80 лв. – лихва и 97.20 лв. – неустойка.

3

Установява се от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, че при включване на така начислената неустойка към разходите по кредита, процентът на ГПР би бил 1975.83 % вместо посочените 42.58 %.

Установява се от изготвената експертиза, че по кредита не са извършвани погасителни плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на спора по настоящото дело, след частичното му прекратяване по отношение на иска за неустойка, са предявени установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, вр. с чл. 99 ЗЗД.

По исковете за главница и договорна възнаградителна лихва с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК, както и съдържанието на същия, в това число и размер на договорната възнаградителна лихва; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ валидно прехвърляне на вземанията по договор за цесия между стария и новия кредитор и уведомяване на длъжника за извършване на цесията.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед служебното задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3 ГПК/, във връзка с което на страните е разпределена доказателствена тежест и е дадена възможност да изразят становища, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата 4 има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.

При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в това число, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.