Определение № 509 от 29.05.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 509 гр. гр. Добрич, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500278 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕАД,ЕИК 208597211,със седалище и адрес на управление гр.София 1766,район „Младост“,жк „Младост 4“,ул.“Бизнес Парк-София“ №1,сграда 15,вх.А,ет.4 /правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК 131001375/ срещу определение №239/30.01.2026 г. по гр.д.№3731/2024 г. на Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение молба с вх.№10897/06.06.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл.248 от ГПК за изменение на решение №405/16.05.2025 г. по цитираното дело на ДРС в частта за разноските.Навежда се,че били налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК,обосноваващи освобождаване на дружеството-ответник по делото от отговорност за разноски към ищеца.Дружеството признало иска още с отговора на исковата молба,като не било дало повод с поведението си за завеждане на делото.Производството по делото било образувано при наличие на вече влязло в сила решение №3317/25.02.2024 г. по гр.д.№14605/2023 г. на СРС,с което бил уважен иск относно другата част от вземането по процесния договор за кредит.При завеждане на настоящата втора частична претенция не се касаело за търсене на защита на нарушени материални права,тъй като ищецът не бил търсен от дружеството-кредитор с покани за издължаване на остатъка от вземането,нито било предприето принудително изпълнение за събирането му.Кредиторът след приключване на първото исково производство отписал счетоводно от информационните си регистри процесното вземане като недължимо в неговата цялост и в срока по Наредба №22 за Централния кредитен регистър,считано от 15.04.2024 г.,преустановил подаването на информация към ЦКР на БНБ за дължимостта на цялото вземане по процесния 1 договор за кредит.В случая повторното сезиране на съда имало за цел злоупотреба с права от страна на ищеца и пълномощника му,като се търсело неоснователно обогатяване с присъдени суми за разноски.Това поведение било несъвместимо с принципа на добросъвестност при упражняване на процесуални права,залегнал в ГПК.Настоява се за отмяна на атакуваното определение и за уважаване молбата на дружеството по чл.248 от ГПК,като се постанови изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и на основание чл.78 ал.2 от ГПК разноските,сторени от ищеца,да останат в негова тежест.

В писмен отговор насрещната страна И. Л. И. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк *** изразява становище за неоснователност на частната жалба и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на обжалваното определение.Изложени са подробни доводи,че дружеството-частен жалбоподател /всъщност праводателят му/ било дало повод с поведението си за завеждане на делото,като не били налице и двете кумулативни предпоставки по чл.78 ал.2 от ГПК.

Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че частният жалбоподател е получил препис от обжалваното определение на 09.02.2026 г.,частна жалба вх.№3457/13.02.2026 г. по описа на ДРС,подадена чрез куриер на 12.02.2026 г.,е депозирана в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл за страната на 16.02.2026 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице /правоприемник на първоначалния ответник по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.

Гр.д.№3731/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№22338/21.11.2024 г.,с която е предявен частичен отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от И. Л. И. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк *** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК 131001375,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Рачо

Петков

Казанджията“

№6,ет.6 за установяване,че ищецът не дължи на ответника поради погасяване на вземането по давност сума в размер на 1 195,89 лв-част от цяло вземане в размер на 2 445,89 лв по договор за кредит от 11.12.2007 г.,сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,което вземане е цедирано на 28.04.2009 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „ЕОС Файнънс“ ООД и на 29.02.2016 г. от „ЕОС Файнънс“ ООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В отговора на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заявил,че искът е допустим и основателен,т.е. е признал иска.На следващо място е настоял сторените от ищеца разноски при уважаване на иска да не се 2 възлагат в тежест на ответното дружество,което признало иска и не било дало повод с поведението си за завеждане на делото.

С решение №405/16.05.2025 г. по гр.д.№3731/2024 г. на ДРС,което не е обжалвано и е влязло в сила,искът е уважен,като е признато за установено,че ищецът И. Л. И. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1 195,89 лв,представляваща част от главница в общ размер на 2 445,89 лв по договор за кредит от 11.12.2007 г.,сключен между ищеца И. И. и кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,тъй като сумата е погасена по давност.Със същото решение „ЕОС Матрикс” EООД е осъдено да заплати на И. сума в размер на 51,85 лв,представляващи съдебни разноски в производството за държавна такса /50 лв/ и такса банков превод /1,85 лв/,както и да заплати на адвокат С.

Й. Д.,ЕГН **********,от АК-С.,съдебен адрес:град С.,ул. ***,сумата от 400 лв,представляваща възнаграждение за безплатна правна защита на И. Л. И.,на осн. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Препис от решението е връчен на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 02.06.2025 г.В срока за въззивно обжалване на решението,изтекъл на 16.06.2025 г.,горното дружество подава молба с вх.№10897/06.06.2025 г.,с която на основание чл.248 ал.1 от ГПК настоява за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските поради наличие на предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК,като сторените от ищеца И. разноски в размер на 51,85 лв да останат в негова тежест,респ. на дружеството да не се възлага и заплащането на дължимо в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв за осъществена от последния безплатна процесуална защита.

Горната молба е подадена в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК /в срока за обжалване на първоинстанционното решение/,изхожда от активно легитимирано лице /ответник по делото/,като в случая наличието на представен от молителя списък на разноските по чл.80 от ГПК не е условие за допустимост на молбата,тъй като исканото изменение касае присъдени в полза на насрещната страна и пълномощника й разноски.Предвид горното молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е допустима,респ. допустимо е и обжалваното определение №239/30.01.2026 г.,постановено по повод на същата.С последното молбата е оставена без уважение по съображения на първоинстанционния съд,че дружеството-ответник по делото е дало повод с поведението си за завеждане на делото.

Не е спорно по делото между страните,че е налице влязло в сила решение №3317/25.02.2024 г. по гр.д.№14605/2023 г. на Софийски районен съд,с което е уважен предходен частичен отрицателен установителен иск на И. Л. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за установяване,че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 1 250 лв-част от сума в общ размер на 2 445,89 лв-главница по договор за кредит от 11.12.2007 г.,сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.Със сила на пресъдено нещо между страните е отречена дължимостта на част от главницата по процесния 3 договор за кредит поради това,че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не е представил доказателства,които да го легитимират като кредитор на вземането,а именно за сключен договор за цесия и за уведомяване на ищецадлъжник по договора за кредит за цесията,като съдът изобщо не е обсъдил второто наведено основание за недължимост-изтекла погасителна давност относно вземането.От мотивите на акта става ясно,че ответното дружество още в рамките на горното производство е признало с отговора на исковата молба погасяването на вземането по процесния договор за кредит по давност.Не е спорно,че цитираното решение на СРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Няма данни след влизане в сила на горното решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД да е предприемало активни действия по събиране на остатъка от вземането по договора за кредит от 11.12.2007 г. в размер на 1 195,89 лв,който не е бил предмет на частичния отрицателен установителен иск по гр.д.

№14605/2023 г. на Софийски районен съд,за който размер цитираното решение няма сила на пресъдено нещо.Няма твърдения на ищеца И. И. след постановяване на решението от 25.02.2024 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД да е отправяло нова покана до него за заплащане на остатъка от дълга в размер на 1 195,89 лв.Ищецът се позовава в настоящата искова молба на връчено му от дружеството в края на ноември 2022 г. удостоверение за непогасено задължение,което се е случило преди предявяване на първия частичен отрицателен установителен иск.Повторна покана за плащане след приключване на първото исково производство не е отправяна от дружеството,което още в рамките на това производство е направило признание за погасяване на вземането по давност.Дружеството не е предприело след влизане в сила на цитираното решение и други извънсъдебни и съдебни действия по събиране на остатъка от вземането-предмет на настоящото исково производство.Същото твърди,че е отписало преди предявяване на настоящия иск цялото вземане счетоводно от информационните си регистри като недължимо и в срока по Наредба №22 за Централния кредитен регистър,считано от 15.04.2024 г.,преустановило подаването на информация към ЦКР на БНБ за дължимостта на цялото вземане по процесния договор за кредит.Последните твърдения не са удостоверени надлежно-не са представени доказателства за извършеното счетоводно отписване,а депозираното удостоверение за кредитна задлъжнялост на ищеца И. съгласно данните в ЦКР на БНБ,сочещо нефигуриране на процесния кредит в партидата на ищеца,удостоверява данни към 07.01.2025 г.,т.е. не доказва липса на изпращане на информация за кредита през период преди и към датата на предявяване на настоящия иск 21.11.2024 г.,като не е ясно кога е преустановено подаването от „ЕОС Матрикс“ ЕООД на такава информация-дали преди или след завеждане на настоящото дело.

Според въззивния съд обаче дали и кога е отписан дългът в счетоводството на дружеството,респ. кога е подадена информация от дружеството до ЦКР на БНБ за заличаване на дълга,няма отношение към 4 поведение на кредитора,обосноваващо повод за завеждане на настоящото дело,респ. е без значение за приложението на хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК.

Предявяването на отрицателен установителен иск от длъжник за установяване недължимост на вземане не се предопределя винаги от даващо за това повод поведение на кредитора.Длъжникът има интерес от такъв иск и когато не е заплашен непосредствено от принуда от страна на кредитора /процесуална или извънпроцесуална/,тъй като може с цел постигане на стабилитет и яснота в отношенията да иска да установи действителното правно положение със сила на пресъдено нещо и да поиска решение при признание на иска от страна на кредитора.Кредиторът-ответник може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,като направи признанието.При такова свое поведение той не дължи разноски,ако не е разполагал с изпълнителен титул и не е поддържал висящност на производство за принудително изпълнение въз основа на титула,не е разполагал с възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска /определение №549/29.11.2018 г. по ч.гр.д.№4317/2018 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;определение №474/07.11.2019 г. по ч.гр.д.№3063/2019 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора е ирелевантен.Без правно значение е дали кредиторът е отписал вземането,отчитайки го като загуба,или продължава да го води,за да може да осчетоводи последващо доброволно плащане,каквото би било надлежно и след позоваване на давността,респ. и след изтичане на давността,по смисъла на чл.118 от ЗЗД.Извънсъдебна покана до длъжника да плати дори при заплаха за предприемане на съдебни мерки също не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба.Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.