Решение № 291 от 31.10.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. См., 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Гечев при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело № 20225400500260 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 82/20.06.2022г., постановено по гр.д. № 313/2021г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 109 ЗС С. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“П. Х.“ № 3 и М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул. “П. Х.“ № 5 да преустановят действията си, с които пречат на М. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“ № 1 да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КК и КР на гр. Р., обл. См., одобрени със заповед № РД-18- 12/10.03.2021г. на ИД на АГКК гр. См., с площ 422 кв. метра, с административен адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“ № 8 и да преминава през същия до собствените му сгради, построени в гореописания имот: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.* по КК и КР на гр. Р. със застроена площ 70 кв. метра, и масивна сграда с идентификатор *****.***.***.* по КК и КР на гр. Р. с трайно предназначение стопанска сграда на два етажа със застроена площ 84 кв.метра, като премахнат поставения катинар на входа към вътрешния двор на имота, който вход е обозначен със зелена стрелка на скица към заключение с вх. № 408/22.02.2022г. на вещото лице инж. Д. Кр. Ст., на л. 70 от делото, която да се счита за неразделна част от решението.

С първоинстанционния съдебен акт С. М. К., с ЕГН: **********, с адрес:

1 гр.Р., ул. “П. Х.“ № 3 и М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. “П.

Х.“ № 5 са осъдени да заплатят на М. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. “П.Х.“ № 1 и направените по делото разноски в размер от 780 лева (седемстотин и осемдесет лева).

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

№ 1514/11.07.2022г. от С. М. К., с адрес: гр. Р., ул."П. Х." № 3 и М. М. К., с адрес: гр. Р., ул. „П. Х.“ № 5, депозирана чрез процесуалния представител – адв. Евг. В. от АК – гр. См., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. Ст.“ № 64.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.

С въззивната жалба се атакува постановеният първоинстанционен съдебен акт в неговата цялост. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага се, че в настоящия случай първостепенният съд само формално е изложил мотиви, без да е извършил съвкупна преценка на установените по делото обстоятелства, при съобразяване с фактическия състав на чл. 109 ЗС.

Твърди се в жалбата, че Районен съд – гр.Мадан се е произнесъл по исковата претенция извън рамките на заявеното основание, както и на формулирания петитум в исковата молба, като е дал зашита на спорното право и е уважил предявения иск в противоречие с нормата на чл. 109 от ЗС и разясненията, дадени с ТР № 4/06.11.2017г., постановено по тълк.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС.

Жалбоподателят излага, че в настоящия случай не са налице действия от негова страна, които да създават пречки за ищеца ползва съсобствения имот между страните, както и сградите, които са индивидуална собственост на всяка една от тях. Поддържа, че след като е установено по делото, че ищецът има безпрепятстван достъп до вътрешния двор на имота, както и има достъп до сградите негова собственост, не е налице фактическият състав на чл. 109 ЗС, а като е приел обратното, първостепенният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

В жалбата се поддържа оплакване за необоснованост на атакуваното решение, доколкото първоинстанционният съд неправилно е приел, че със своите действия въззиваемите ограничават правото на собственост на ищеца, тъй като смущават правото на достъп до вътрешния двор на имота, като го принуждават, за да стигне до тях, да преминава през собствената си сграда и да пренася на ръка вещи и пособия. Твърди се, че тези обстоятелства не са наведени като фактически твърдения в исковата молба, а на следващо място – същото не може да обоснове създаване на пречки, по – големи от обикновените.

Предвид гореизложеното, жалбоподателите настояват атакуваното Решение № 82/20.06.2022г., постановено по гр.д. № 313/2021г. по описа на 2

Районен съд – гр. Мадан да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира се и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – М. Х. И., с адрес: гр. Р., ул. „П. Х.“ № 1, депозиран чрез процесуалния представител – адв. Б. Мл. от АК – гр. См., със съдебен адрес: гр. См., бул. „Б.“ № 20а, офис № Б 31.

С отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че изложените в жалбата твърдения не са в съответствие със събрания доказателствен материал по делото. Въззиваемият поддържа, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт е постановен в съответствие със задължителната практика на ВКС.

Предвид гореизложеното, въззиваемият настоява атакуваното Решение № 82/20.06.2022г., постановено по гр.д. № 313/2021г. по описа на Районен съд – гр. Мадан да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателите С. М. К. и М.

М. К., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Велков, който поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият М. Х. И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Мл., който оспорва въззивната жалба.

Окръжен съд – гр. См., като взе предвид оплакванията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от лице, което има активна процесуална легитимация, като същата е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищците твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материалноправната квалификация на предявените обективно съединени искове. Налице са всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

По делото не е спорно, а и от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че въззиваемият М. Х. И. е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот (дворно място) с идентификатор *****.***.*** по КК и КР на гр.Р. с площ 422 (четиристотин двадесет и два) кв.метра, с административен адрес гр.Р., ул.“П.Х.“ №8 при 3 съседи: поземлени имоти с идентификатор *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, който имот по ЗРП на гр. Р., одобрен със Заповед №125/22.06.1977г на кмета на община Р. представлява имот пл.№***, попадащ в УПИ II в квартал 80 по ПУП на гр. Р., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 70 кв. метра, и масивна сграда с идентификатор *****.***.***.* с трайно предназначение стопанска сграда на два етажа със застроена площ 84 кв. метра. /видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение № 14, том I, рег. № ***, дело № 14 от 2019 г. на нотариус С. Б./.

Жалбоподателите С. и М. К.и, в качеството на наследници на Ф. С. К.а, са собственици на общо ½ ид.ч. от поземлен имот (дворно място) с идентификатор *****.***.*** по КК и КР на гр.Р. с площ 422 кв. метра, находящо се в гр.Р., ул.“П.Х.“ №8 (пл.№***, УПИ II, кв.80 по плана на община Р., одобрен със Заповед №125/22.06.1977г) при съседи: имоти с идентификатор *****.***.***,*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.метра, представляваща реално обособена част (североизточна) от сграда с идентификатор *****.***.***.1 и двуетажна стопанска сграда със застроена площ 55 кв.метра, представляваща реално обособена самостоятелна част (североизточна) от сграда с идентификатор *****.***.***.2. /съгласно Решение № 32/07.03.2017 г., постановено по гр.д. № 206 по описа за 2016г. на Районен съд – гр. Мадан и удостоверение за наследници на л. 47 от първоинстанционното производство/.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж. Д. Ст. От заключението на вещото лице Ст., както и от уточненията дадени от същата в съдебно заседание пред първостепенния съд се установява, че достъпът до имот *****.***.*** по КК и КР на гр.Р. е от улица П. Х.“, която представлявала неасфалтиран път. За достъп до имота е налице един портал от улица „П. Х.“/обозначен с червена стрелка на представената на л. 70 скица/, състоящ се от една двойна и единична дървени врати, от който портал се влиза в оградено като подход място, втори портал /обозначен със зелена стрелка/ и до входовете за стопанските сгради на страните. Стопанските сгради имали по още един вход на югоизток – единични врати. В жилищната сграда на ищеца има два входа – единият от северозапад от улица „П. Х.“ и един от югозапад от двора /обозначени със синя стрелка /. В жилищната сграда на ответниците има само един вход от югозапад от двора /обозначен с черна стрелка/. Във вътрешния двор в имота били поставени саксии, които обособявали двора на две части. Входовете от вътрешния двор към жилищните сгради на страните били от североизток – за ответниците и от югозапад за ищеца. На входа към вътрешния двор на имота, обозначен със зелена стрелка на скицата, е поставен катинар. Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице – инж. Ст. като компетентно, добросъвестно и обективно. Същото е и неоспорено от страните по делото.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите В. Ф. Ас., Ф.

4

Ант. К., С. Г. В. и Ж. Хр. Д..

От показанията на свидетеля Ас. се установява, че процесният имот е разделен на две – на М. И. от една страна и на С. и М. К.и от друга. В имота от страната на пътя имало голяма двойна врата. Като се влезе вътре в имота имало дърва на М.. Голямата врата откъм пътя била винаги разтворена.

Дворното място било разпределено между страните по делото от много отдавна. Разпределено било чрез саксии и бидон, като по този начин била направена граница и е разпределено на две части. Всеки ползва частта, която била пред неговата сграда. Вътрешния портал, който водил до двора на С. и М. К.и се заключвал. Ключът от вътрешния портал се държал от ответниците – С. и М. К.и.

В своите показания, свидетелят К. сочи, че единият вход, който ищецът ползвал бил дървена врата, а майката на ответниците влизала през общия вход. След като се влезе през главния вход се минава в дясно през друга врата и се влиза в нейната половина и в жилищната сграда, в която живеела покойната жена. Вътрешния двор бил разделен на две части, като едната част се ползвала от М. И., а другата от ответниците С. и М. К.и. Вътрешния двор бил разделен със саксии. Знаело се от всички, че дворът е разделен, като всеки си ползвал частта ,която е пред неговата жилищна сграда. Големият портал, който бил от входа на улицата не се заключвал, той бил постоянно отворен, като се влезело в него имало нарязани дърва на М. И.. През големия портал можело да се влезе и да се стигне до стопанската сграда на М. И.. През стопанската сграда можело да се стигне до градината, която се намирала зад двете къщи. През градината ищецът можело да стигне до неговата къща.